1. "Проектът Булевард Витоша"

Очевидна е продължителната война, която се води между администрацията и гражданите. Очевидна е битката между „Направление архитектура и градоустройство” и гилдията. Никога в новата история на града не е имало такъв спад на професионализъм. Никога Общината не е изпитвала такава нужда от високо подготвени архитекти и инженери. Преди гаранция за качество беше „Софпроект”. Оня, не клонинга. Никоя администрация не е използвала едва няколко процента от капацитета на работещата част от колегията, игнорирайки качеството. Целенасочено и избирателно. Буболечки, клонирани в хора се обединиха в ущърб на града. Липсата на ясна цел на развитие наказва неговите граждани. Очевидно е крещящо непознаване на материята, свързана с планирането на развитието му, с отделянето на важни елементи от него, като транспортно-комуникационната система, например. Това е демонстрация на безпомощност и страх от провал. А той е налице. Навързването на малоумни градоустройствени и архитектурни идеи, доведе до обезценяване на професията ни пред обществото. Използването на остарели и неверни данни при проектирането на ОУП го компроментира още с неговото създаване. Неподготвеността на главните архитекти от целия двадесет годишен период, легна като покривало, сковало развитието му вътре в хаоса. То замръзна на нивото на осемдесетте години. Куцо и кьопаво в творческо отношение се пробва да забогатее и да стане велико на гърба на града. Но, нали затова е историята. От недрата на земята изпълзяха на светло кохорти от неподготвени архитекти, добили титла, кой знае защо и как. И се започна цапане ......

Сега по темата, която ни вълнува

Не бих искал да оценявам проекта за бул. Витоша, още повече, че от много отдавна и Винкелман ни е предупредил – да бъдем предпазливи, когато оценяваме произведения на изкуството. Преди години по време на изборите за кмет от щаба на настоящия министър председател поискаха становището ми по парливите проблеми на града. Като първа точка определих най-лесното за осъществяване – бул. Витоша да се превърне напълно в пешеходна зона. Изглежда ефектът на предложението е бил силен и от политическа гледна точка.

Изглежда обаче, Общината все още не е готова, въпреки достатъчния срок за проектиране. Всички знаем причините. Ако искате ще ги кажа, но мисля си, че и това да се декларира няма да промени ни на йота, това което са си намислили управляващите процеса, както и професионалната им подготвеност.

Какво става с града? Както бях споменал и преди, градът ще преживее трудните години от своето съществуване, но белезите които му нанасят буболечките остават .... Дори при наличието, вероятно и на други решения – проектите за реконструкция на основната пешеходна зона в града ще бъдат приети в техния осакатен, безлик и безинтресен образ. Ще се повтори аксиомата, че всеки инвеститор и проектант изважда най-характерните си черти в проектите си.

Общинските чиновници с изменени лица са се впуснали към реализацията на поредната слаба творба, надявайки се да получат дивидентите, които очакват. Не се интересува никой от града. Интерес има единствено към камъчетата на немащабните проекти, сякаш пространството на булеварда прилича и има размерите на световно известните примери.

Все пак смятам, че инвеститор и проектанти правилно са разбрали задачата си – София да остане безлична. Още повече, че тя е черната дупка за България и промяна не й е нужна. Няма да се забележи в тъмното.

Вместо всичко това малоумие, защо не се направи национален конкурс, както предлага арх. Орозов. Защо не се реши веднъж за винаги пешеходната зона в нейната цялост, както предлагам аз.

II. Проблемите на паркирането или „глупостта е навсякъде”

Тези дни се обадиха много колеги и приятели, загрижени за проекта ми. Отговарях едно и също – приетото от Столичния Общински съвет решение, плод на работата на наши и чужди гости, не решава проблемите на паркирането в града. То подготвя нещата за бъдещето и затова е полезно. Моето предложение остава все така ценно и възможно за реализация, защото градът изпитва нужда от площи за паркиране и за всевъзможно други обществени – социални и образователни дейности. При това проектът не нарушава и не променя плановата и пространствената му структура, особенно ценно условие за централните градски части и териториите около тях.

За допълнителна информация Ви предлагам писмото ни до кмета на града от 2010 год., с което изразяваме готовност за финансиране на няколко подходящи обекта.

Накрая ще цитирам великия Еразъм от Ротердам: „Човешкият живот изобщо не е нищо друго, освен игра на глупостта”.