|
Преди години, които очевидно не помните, защото повечето от вас не са били родени - за обемно-пространствения, инфраструктурния и транспортно-комуникационния живот на града се грижеха огромни проектантски организации от архитекти и инженери - от многоцветната палитра на колегията, които се занимаваха с архитектурните решения, инженерното му обзавеждане и поддръжка. Проектантският институт „Софпроект“ към Столична община имаше в състава си над 1500 човека, повечето - висококвалифицирани и с огромен опит специалисти. Съществуваше и инвеститорска дирекция към администрация на Общината. Всички се грижеха за хармоничното развитие на София, съобразно времето, политиката и икономическите възможности на бюджета на града.
Днес за тези всеобхватни задължения, за плановата структура и пространствения образ на града и за всичко останало, но не по-малко важно, се грижи и отговаря единствено главният архитект. Той решава всичко в града – какво, къде, кога и как, защо да се проектира, финансира и изгражда. Той предлага и защитава причините, грижите и отговорностите пред общинския съвет и комисиите към него, в които има общо трима-четирима „специалисти“, както и пред гражданите! Сам! Очевидно, защото всички други отговорни лица в администрацията хал-хабер си нямат от проблемите на града, дори, както казах – в т.ч. и членовете на „съвета“. Като зависими и партийно подчинени хора те разбират от други неща и взаимоотношения! Към тях, вероятно, трябва да се причислят естествено и поредицата главни архитекти - я на града, я на който и да е район, защото те пък разбират от всичко!
Затова и градът е в такова състояние!
Тук пропада всичко по отношение техническото осигуряване на града , защото обемът работа, отговорността и професионализма на този свръхчовек трябва да е на нивата на нуждите на града. А, ако не са? Градът умира! Умира, независимо от направеното!
Направеното - трябва да се оцени по достойнство, защото със славата за добре свършената работа се кичат всички – и общински съветници, и цялата администрация, начело с кмета, заслужили или не! А то не е и малко. Но не за него ми е думата.
Искам да говоря за несвършеното и за необходимите административни промени в структурите на администрацията, които се налагат да се направят, заради несъвършенството в работата им.
…………………………………………………………………..
СОФИЯ СЕ ПРЕВЪРНА В ГРАД НА ДАЛАВЕРИТЕ, ГРАД НА ВЗЯТКА-ДЖИИТЕ И КОМИСИОНЕРИТЕ, И НЕ СТАВА НИ ЗА ЖИВЕЕНЕ, НИ ЗА РАБОТА!
Погледнете разхвърляните му покрайнини, погледнете плановия и пространствен хаос на главните входно-изходни булеварди …и ги сравнете с изоставеният му център, изоставен близо седемдесет години! Погледнете оскотелите му пространства и изоставените сгради, тротоари и улици, зеленина и паркове. Погледнете района на централната ж. п. гара!
Защо ли в града трудно се диша? Само мръсният въздух ли е причината?
Погледнете гаврата с изоставената му археология – с амфитеатъра, със западната порта, с площад „Света Неделя“, зоната край съхраненият боклучарник до северната порта, заровеното богатство навсякъде, на където се обърнеш! Или престъплението, южно от джамията и подобното сред пространствата на ларгото, отгоре и долу!
Погледнете безсмислието в пресичащите се метролинии, сякаш не би могло да бъдат решени на двеста-триста метра в страни, та да не се унищожават културните пластове от останки на световната култура, на повече от няколко хиляди човешки години - не само наша собственост, но и на света!
Не ви ли учудва този гьонсуратлък и тази безкомпромисна малограмотност? Не ви ли боли, че вместо да се експонират – се унищожават наследени културни пластове, както правят всички варвари! Не се ли ядосвате, че ви отнемат културна легитимация пред света, каквато другите нямат? И то за какво? За да се нагушат, може би!
А, дали само тази е причината?
Кафа от малоумници и национални комисионери, превърнали се в паразити за града и хората му! Защо народът не събере пари, да им ги даде и да им покаже вратата? Където искат да ходят с тях, но да се разкарат завинаги, за да не замърсяват кръвта на останалите!.... И да се не връщат!
Защо не погледнете към транспортно-комуникационните трасета, които безцеремонно пресичат сърцето на града и „газят“ липсващите „пешеходните пространства и отделените от тях безкрайни велосипедни алеи“, скрили се от страх, за да не ги видят и да си помислят, че искат да се свържат с парковете и планините? Защо един тримилионен град притежава само една напълно успокоена пешеходна зона, в която се блъска цялото новопристигнало население на града-майка - сама, откъсната, чужда и смешна при реализацията си? Сякаш градът няма възможности, за да я отвори и обедини с други свои красиви пространства - в една обща пешеходна зона!
Кой убива тялото на града? Кой убива душата на града?
Защо София няма съвестно изготвен съвременен транспортно-комуникационен план, отговарящ на нуждите и възможностите й на столица? Защо автомобилното движение и повсеместните задръствания мърсят въздуха в ядрото, в сърцето на града, нали има и други решения, които сме предложили преди години? Защо градските открити площи – улици, тротоари и зеленина са тотално окупирани с коли, реклами и всякакви знаци, които няма кой да чете, поради общата неграмотност и незачитане на правила и закони?
Защо не се учудвате и от многогодишният факт на разделение на града на две части, възпрепятствани да си общуват – изоставената северна и южната, и тя в същото състояние! Но вероятно и това не знаете, не искате да знаете или да видите, защото в кочината ви е добре!
Защо не проумеете манипулацията, в която ви вкараха - да се карате за паметници! Та, има ли по-малоумно нещо – да ви насъскват, за да си вадите очите и душите за една, издигната почит от едни хора към други, вместо да създадете умно - място за всички? Но, пак мълчите, защото сте свикнали да живеете в кочината и с прасетата, подобни на ония, на тия, които ни окрадоха, заедно с попа! Или не се чувствате хора, подобно на тях!
Защо в града ви има повече крадци, отколкото са жителите му? Защо градът ви се превърна в едно голямо урбанизирано място, което се напълни с хора с изкривени лица, тичащи стремеглаво към келепира, под ръка с доноса и услугата? Нали е град, а не село?
Възможен ли е този гювеч да се случва и да живее толкова продължително, без някой да управлява процесите в него? Не! Знаете ли кой-кого учи или не искате да знаете, защото не ви интересува?!
А вярно ли е всичко това, което четете - дали не си измислям, дали не иронизирам или не преувеличавам? Как смятате?
……………………………………………….
Вярно е, че всички главни архитекти са избирани от огромната маса начетени и утвърдени творци и са най-изявените сред тях!
Вярно е, че никой от тях не участва в партии или граждански сдружения, а си гледа съвестно работата, без да слугинства, за да се обогатява!
Вярно е, че всеки имаше огромен опит като проектант и разбираше напълно нуждите и интересите на града и градската структура!
Вярно бе и това, че всеки беше работил достатъчно за него, а колегията и гражданите му можеха да разчитат на професионалните и на човешките му качества!
Но, всеки от тях е бил сам, а решенията, и отговорността за тях е била, и е - негова! Професионалната естествено, но за нея историята и времето имат думата!
Вярно е и, че един човек по-лесно се управлява, а и самият той по-успешно провежда наложеното.
Тук е пропадането в управлението на града с тази административна недомислица, защото сам човек е неконкурентноспособен на цяла организация от специалисти, каквато е необходима, дори те да са на неговото, по-високо или по-ниско ниво! Дори да заема най-високата позиция в градската администрация – той ще е сам, а и законите не му позволяват да проектира, ако може, разбира се, и да взема еднолични решения - по очевидно ясни причини!
Нещата се задълбочават, ако този пост се заеме случайно от случаен човек без необходимите качества!
………………………………………..
Коментирам отново това свое отдавнашно предложение за промяна в административните структури на града, защото неговото население се увеличи трикратно, промени се плановият му и пространствен образ, градът стана друг и за съжаление, не по-добър. Нито за живеене, нито за работа, нито за туризъм! Защото се управлява некомпетентно и в ущърб на населението му, а това е видно и за децата, за гостите и за пешеходците, за велосипедистите и за останалите граждани с автомобили или с инвалидни колички.
Този град, сякаш е прокълнат! Всеки се мъчи да открадне и да отскубне сантиметър повече от болната му тъкан за свои, лични нужди, като че ли ще носи всичкото, завоювано с пот и кръв, с измама и рушвет, горе на небето!
Ами, какво ще стане, ако отново се завърти колелото на историята и отново се появят такива, които ще национализират краденото, ще експроприират присвоеното чрез кражба?
Накрая на ескиза, искам искрено да си призная, че описах неща, които - не съм видял, нито чул и не съм ги разбрал от някоя жена. Измислям ги с надеждата, че никога няма да се случат на хората и на града, в който живея. Затова – подхранвайте въображението си, но не им вярвайте! А, който наистина не вярва на написаното – нека се разходи из града и се убеди сам.
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ 19 – 29. 08. 2015 г.
|
