|
Напуши ме смях, защото това, което прочетох потвърждава максимата,
че буболечката е най-голямото и най-умното живо същество на земята!
Ситуацията е нечистоплътна и неинтелигентна.
Много известен сред буболечките и журналистите “храбър колега” използва метафората ми за превъплъщенията на човека и буболечката-хлебарка така, сякаш е изникнала в неговата, обременена с други неща, глава.
Изглежда, че куцо и умствено сакато, взе да я ползва –
сякаш я измисля,
сякаш то е, което открива такива знаменити метафори,
а другите,
а тъпанарите - не могат,
защото са недорасли и умствено ограничени...
.....................................
Ало, хиперболата за буболечката-хлебарка и метаморфозите около нея,
не е за вестниците!
.....................................
След новогодишните празници почнах да чета новините от света и
хоп –насреща, изненадващо прочетох, как някакво човече, дори колега, нечистоплътно я използва. Журналист го пита – да не би тази метафора
да е по Кафка, чул-недочул за връзката на този автор с превъплъщението, като се съмнявам, че е чел нещо от него, но нали и той трябва да блесне...
Въпросът остана без отговор.
Не е! - отговарям.
И за да се уверите – четете!
Интересното и извода ми бе, че всеки би могъл да се присъедини към тези категории на двупосочното превъплъщение, само и благодарение на величината на човешкия си знаменател и егото му,безпрепятствено и то - винаги в положителната роля на знаещ,
на щастливо живеещ над другите ерудит,
без да го е еня, че краде и заимства,
приближавайки своето нищожество до знаменитостта на
Питагор, Демокрит, Овидий, Кафка, Мутафов или някой друг!
Представяте ли си?
И тоя!
.....................................
Авторството трябва да се пази и уважава!
Да не би хиперболата да му е някакъв архитектурен проект,
в който може да напъха,
дори своето малоумие и епигонска недобросъвестност!
Да откраднеш мисъл е по-престъпно от кражбата на имущество, споменава Волтер.
Но, кой да чете!
Сякаш това ни се е случвало вече, нали - у нас, сред нас!
Навън има милиони буболечки, крадящи всичко, което харесат, защото са гьонсурати и пердета, ненаситно лакоми и лукави, необразовани и бездарни.
Мисълта и идеята имат само един баща и само една майка – нечий човешки разум, а не - изгодното за епигона усъвършенстване с участието на много бащи, защото сперматозоидите на мнозинството от тях са творчески нефели и импотентни!
Ще използвам думите на Лихтенберг, нищо, че не сте го чували -
Един създава мисълта, друг я кръщава, трети създава с нея деца, четвърти я посещава на смъртня й одър, а пети я погребва... Все пак, човек трябва да се научи да прави разлика между това, което сам е измислил и това, което само е преписал от другите.
Отворих книгата с неговите афоризми, превод на Исак Паси и
ето какво открих –
само изключителни хора правят открития, които след това изглеждат, толкова лесни и прости. Това предполага, че за да се забележат най-простите, но истински зависимости между нещата, се изискват много дълбоки знания..
Това стеснява кръга от възможности за творчество твърде много и обяснява похотливпстта към кражбата на буболечката.
.....................................
Винаги съм се срамувал от епигоните и тяхната срамна болест!
Предлагам им още, което могат да крадат и цитират на воля -
Буболечката е гениален откривател и всичко започва от нея..
Буболечката припознава като свои всички човешки постижения..
Сред хората буболечката гледа винаги да изпъкне, за да я чуят и видят..
Буболечката никога не се уригва – тя е вечно гладна и с пълна уста..
Буболечката е като баничката – мазна..
Дори второразредни писатели не са обърнали внимание на буболечките, вероятно от погнуса..
Всяка буболечка е горда със своя измислен произход..
Буболечката винаги надценява труда си и подценява човешкия..
Буболечката живее във всякаква среда, но предпочита луксозно мръсната..
Буболечките учат, съветват и напътстват, независимо, че не знаят,
за какво иде реч..
Ставите на буболечките не се износват от непрекъснатата им употреба..
До всеки човек стоят стотици буболечки, за да ги обслужва..
Буболечките лъжат и мамят всички и всякога, когато могат..
Буболечката се нагажда към всичко, дори към себе си..
Буболечката не се интересува от архитектурата – за нея всяка среда е добра, стига да е тъмна и топла..
Всяка буболечка обича да се хвали, без значение за какво, ако няма –
си измисля..
Буболечката не може да пее, но отлично рецитира доноси..
Буболечката знае най-много тайни, защото нощем не спи, а обикаля..
Целият живот на буболечките не е нищо друго, освен едно представление..
Празниците за буболечката никога не свършват..
и много още – в следващите ескизи..
В края на този ще си позволя да цитирам Монтескьо –
Никакъв акт за собственост не е в състояние да възпре хищната воля
на ония, които управляват!
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ 03-04.01.2015 г.,
|
