|
Човекът винаги е будил интереса ми! Той не търпи, например, властта на равните нему, но безропотно понася тая на насилника.
Питали ли сте се и вие като мен – и при буболечките ли е така? И те ли се дразнят повече от неправдата като хората, отколкото от насилието. Едва ли настоящето - им се струва по-тежко, нали винаги са били подвластни някому, на нещо. Нали винаги - към това са се стремили. Винаги са изпитвали наслада от подчиненото си положение, от самата си подчиненост, като естествено, природно за тях, състояние! Те са родени да са подчинени, а не хегемони! През целият си живот те търсят хегемона, своя хегемон и живеят с него като паразити, а той – като бездушен приемник.
Интересен случай са буболечките, които се правят на хегемони, защото има и такива!
Те са велики в своите очи и в очите на генетично подобните си събратя.
Измислят си нови биографии, откриват новите си родители, сякаш не се знае, че са клонирании.
Откриват, неподозирани за всички, свои качества и дарби.
Изведнъж откриват гениалността си, блeсват изненадващо и за тях дори,
Денонощно творят - за обща заблуда. Дори за заблуда на историята!
Това го правят всички буболечки, а буболечките-хегемони - най-много и най-oбхватно!
Няма по-добър автор на приказки от буболечката, тя непрекъснато си измисля, лъжейки дори, когато казва истината.
Примерите зачестиха напоследък, заради особеностите на буболечестия бит!
Примерите се множат и малката буболечеста държавица се тресе непрекъснато от фоерверките на славата на посредствеността!
Една след друга се появяват и блесват ослепително малки звездички на мътния и безпросветен небосклон и умират, със същата скорост, засмукани от огромното гравитационно притегляне на черната дупка, връщайки се отново там, откъдето са излезли. Вероятно тази си подчиненост я носят от тъмното, пресирана до угодливост, без която живота им би бил недействителен.
Доминираща черта, нали?
Интересно, много по-интересно е обществото на буболечките от това на човеците!
Има ред непознати за обикновения човек и за остарялото му, демодирано общество, нови форми на живот, нови отношения, нови и неподозирани висоти на измама, приети като политика на новото общество, на клонираните в хора - мънички земни твари!
Всичко това нямаше да се забелязва, ако живият свят не живееше в своите паралелни светове! Отделни, но същевременно слети, в своята непрекъсната променливост!
Без буболечките животът на човека би бил прекалено прозаичен, а нямаше да има и разказвачи на приказни и на измислени истории, толкова лесно измисляни от тях!
Те се стремят да останат в историята не с измислицата, защото човекът знае и не им вярва, а със самия процес на измисляне и неистовото им стремление да го накарат да им повярва! Да го излъжат, баламосвайки го!
Тези, несвойствени за човека и морала му, ситуации правят животът по-шарен, по-интересен, по-фалшив понякога, дори. Учудващо за мен е, че буболечки-творци се намират не само в града или в големия град, а и в селото, въпреки, че знаем, че хлебарките са градски чеда. Заселили се в града и станали гражданя, буболечките намират своето, от бога избрано място, и се развихрят!
Вярвам, че и вие изпитвате като мен удоволствие от тези приказки, непрекъснато и свободно, наблюдавайки случващото се, наоколо ни.
Буболечката не ползва опиати – тя се опиянява от славата си!
Михаил Петков / средата на септември 2013 / 0887 974 392 /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/
|
