Градски ескизи 230
Клише

С кратък разбор

Гледам миналото и бъдещето на града, а за ежедневието, все по-малко ще мисля и говоря, защото то преля от непознаване на болките и радостите му, от поголовното му цапане и нараняване! Тия дни от лицето му, като че ли завинаги, бе изтрит чудовищния феномен на неграмотността, комисионерството и търговията!  Но, дали няма да видим остатъците от  действията на тази многоглава хидра?  

Ще припомня малко от това, което съм писал, за да не се повтарям, най-вече заради откровеното плагиатство:  

……………………………......... 

Преди години, които очевидно не помните, защото повечето от вас не са били родени - за обемно-пространствения, инфраструктурния и транспортно-комуникационния живот на града се грижеха огромни проектантски организации от архитекти и инженери - от многоцветната палитра на колегията, които се занимаваха с архитектурните решения, инженерното му обзавеждане и поддръжка. Проектантският институт „Софпроект“ към Столична община имаше в състава си над 1500 човека, повечето - висококвалифицирани и с огромен опит специалисти. Съществуваше и инвеститорска дирекция към администрация на Общината. Всички се грижеха за хармоничното развитие на София, съобразно времето, политиката и икономическите възможности на бюджета на града…..Днес, за тези всеобхватни задължения, за плановата структура и пространствения образ на града и за всичко останало, но не по-малко важно, се грижи и отговаря единствено главният архитект. Той решава всичко в града – какво, къде, кога и как, защо да се проектира, финансира и изгражда. Той предлага и защитава причините, грижите и отговорностите пред общинския съвет и комисиите към него, в които има общо трима-четирима „специалисти“, както и пред гражданите! Сам! Очевидно, защото всички други отговорни лица в администрацията хал-хабер си нямат от проблемите на града, дори, както казах – в т.ч. и членовете на „съвета“. Като зависими и партийно подчинени хора те разбират от други неща и взаимоотношения! Към тях, вероятно, трябва да се причислят естествено и поредицата главни архитекти - я на града, я на който и да е район, защото те пък разбират от всичко! Затова и градът е в такова състояние! Тук пропада всичко по отношение техническото осигуряване на града, защото обемът работа, отговорността и професионализма на този свръхчовек трябва да е на нивата на нуждите на града. А, ако не са? Градът умира! Умира, независимо от направеното! Направеното - трябва да се оцени по достойнство, защото със славата за добре свършената работа се кичат всички – и общински съветници, и цялата администрация, начело с кмета, заслужили или не! А то не е и малко, но….СОФИЯ СЕ ПРЕВЪРНА В ГРАД НА ДАЛАВЕРИТЕ, ГРАД НА ВЗЯТКА-ДЖИИТЕ И КОМИСИОНЕРИТЕ, И НЕ СТАВА НИ ЗА ЖИВЕЕНЕ, НИ ЗА РАБОТА! Погледнете разхвърляните му покрайнини, погледнете плановия и пространствен хаос на главните входно-изходни булеварди и ги сравнете с изоставеният му център, изоставен близо седемдесет години! Погледнете оскотелите му пространства и сгради, тротоари и улици, зеленина и паркове. Погледнете района на централната ж. п. гара! Защо ли в града трудно се диша? Само мръсният въздух ли е причината? Погледнете гаврата с изоставената му археология – с амфитеатъра, със западната порта, с площад „Света Неделя“, зоната край съхраненият боклучарник до северната порта, заровеното богатство навсякъде, на където се обърнеш! Или престъплението, южно от джамията и подобното сред пространствата на ларгото, отгоре и долу! Погледнете безсмислието в пресичащите се метролинии, сякаш не би могло да бъдат решени на двеста-триста метра в страни, та да не се унищожават културните пластове от останки на световната култура, на повече от няколко хиляди човешки години - не само наша собственост, но и на света! Не ви ли учудва този гьонсуратлък и тази безкомпромисна малограмотност? Не ви ли боли, че вместо да се експонират – се унищожават наследени културни пластове, както правят всички варвари! Не се ли ядосвате, че ви отнемат културна легитимация пред света, каквато другите нямат? И то за какво? За да се нагушат, може би! А, дали само тази е причината? Кафа от малоумници и национални комисионери, превърнали се в паразити за града и хората му! Защо народът не събере пари, да им ги даде и да им покаже вратата? Където искат да ходят с тях, но да се разкарат завинаги, за да не замърсяват кръвта на останалите!.... И да се не връщат! Защо не погледнете към транспортно-комуникационните трасета, които безцеремонно пресичат сърцето на града и „газят“ липсващите „пешеходните пространства и отделените от тях безкрайни велосипедни алеи“, скрили се от страх, за да не ги видят и да си помислят, че искат да се свържат с парковете и планините? Защо един тримилионен град притежава само една напълно успокоена пешеходна зона, в която се блъска цялото новопристигнало население на града-майка - сама, откъсната, чужда и смешна при реализацията си? Сякаш градът няма възможности, за да я отвори и обедини с други свои красиви пространства - в една обща пешеходна зона! Кой убива тялото на града? Кой убива душата на града? Защо София няма съвестно изготвен съвременен транспортно-комуникационен план, отговарящ на нуждите и възможностите й на столица? Защо автомобилното движение и повсеместните задръствания мърсят въздуха в ядрото, в сърцето на града, нали има и други решения, които сме предложили преди години? Защо градските открити площи – улици, тротоари и зеленина са тотално окупирани с коли, реклами и всякакви знаци, които няма кой да чете, поради общата неграмотност и незачитане на правила и закони? Защо не се учудвате и от многогодишният факт на разделение на града на две части, възпрепятствани да си общуват – изоставената северна и южната, и тя в същото състояние! …. Защо не проумеете манипулацията, в която ви вкараха - да се карате за паметници! Та, има ли по-малоумно нещо – да ви насъскват, за да си вадите очите и душите за една, издигната почит от едни хора към други, вместо да създадете умно - място за всички?…Защо в града ви има повече крадци, отколкото са жителите му? Защо градът ви се превърна в едно голямо урбанизирано място, което се напълни с хора с изкривени лица, тичащи стремеглаво към келепира, под ръка с доноса и услугата? Нали е град, а не село? Възможен ли е този гювеч да се случва и да живее толкова продължително, без някой да управлява процесите в него? Не! Знаете ли кой-кого учи или не искате да знаете, защото не ви интересува?! А вярно ли е всичко това, което четете - дали не си измислям, дали не иронизирам или не преувеличавам? Как смятате?  Вярно ЛИ е, че всички главни архитекти са избирани от огромната маса начетени и утвърдени творци и са най-изявените сред тях?! Вярно ЛИ е, че никой от тях не участва в партии или граждански сдружения, а си гледа съвестно работата, без да слугинства, за да се обогатява?! Вярно ЛИ е, че всеки имаше огромен опит като проектант и разбираше напълно нуждите и интересите на града и градската структура?! Вярно ЛИ бе и това, че всеки беше работил достатъчно за него, а колегията и гражданите му можеха да разчитат на професионалните и нa човешките му качества?!.....Вярно ЛИ е и, че един човек по-лесно се управлява, а и самият той по-успешно провежда наложеното?!...Тук е пропадането в управлението на града - с тази административна недомислица, защото сам човек е неконкурентноспособен на цяла организация от специалисти, каквато е необходима, дори те да са на неговото, по-високо или по-ниско ниво! Дори да заема най-високата позиция в градската администрация – той ще е сам, а и законите не му позволяват да проектира, ако може, разбира се, и да взема еднолични решения - по очевидно ясни причини! Нещата се задълбочават, ако този пост се заеме случайно от случаен човек без необходимите качества!…… Коментирам отново това свое отдавнашно предложение за промяна в административните структури на града, защото неговото население се увеличи трикратно, промени се плановият му и пространствен образ, градът стана друг и за съжаление, не по-добър. Нито за живеене, нито за работа, нито за туризъм! Защото се управлява некомпетентно и в ущърб на населението му, а това е видно и за децата, за гостите и за пешеходците, за велосипедистите и за останалите граждани с автомобили или с инвалидни колички. Този град, сякаш е прокълнат! Всеки се мъчи да открадне и да отскубне сантиметър повече от болната му тъкан за свои, лични нужди, като че ли ще носи всичкото, завоювано с пот и кръв, с измама и рушвет, горе на небето!....................Ами, какво ще стане, ако отново се завърти колелото на историята и отново се появят такива, които ще национализират краденото, ще експроприират присвоеното чрез кражба? Накрая на ескиза, искам искрено да си призная, че описах неща, които - не съм видял, нито чул и не съм ги разбрал от някоя жена. Измислям ги с надеждата, че никога няма да се случат на хората и на града, в който живея. Затова – подхранвайте въображението си, но не им вярвайте! А, който наистина не вярва на написаното – нека се разходи из града и се убеди сам…/ 14.09.2015 г. Ескизи N 207..

………………………………..

Предлагам административни промени в полза на града –

- да се премахне длъжността главен архитект и структурата около нея, за да се пресече корупцията, свързана с “решаване”  на  градоустройствените проблеми на града, още повече, че тези функции са извън правомощията й.

- да се създаде проектантско звено, което да се занимава с града, подобно на съществувалото преди години в София и съществуващите днес, в различни европейски столици и градове, и което трябва да бъде на пряко подчинение на Столичния Общински Съвет  / или МС на РБ.

- проектантското звено трябва да създава и контролира развитието на града, а административната власт да изпълнява решенията, поръчани, подкрепени и санкционирани от Столичния общински съвет  / или МС на РБ.

- да се прекрати дейността на съществуващото проектантско поделение “Софпроект”, поради липса на професионален капацитет и по целесъобразност.

- дейността на съществуващото поделение “Направление архитектура и градоустройство” да се трансформира в електронна административна структура, обслужваща гражданите на София.

- да се прекратят всички възлагания, проекти и конкурси до извършването на функционален одит на НАГ и “Софпроект”.

- да се създадат специализирани експертни съвети и технически комисии към СОС, динамични по своя състав, като се освободят имитациите им в НАГ и СОС.

- да се премахнат контролните функции на НАГ и се прехвърлят на държавната институция, занимаваща се с тази дейност и отговаряща за работата им, и/или на общинския Инспекторат. / 04. 06. 2015 г. Ескизи N 178..

……………………………………

От години пиша и говоря за това. Говоря, че ако един чиновник се заеме да твори, то той се превръща в чиновник-творец, а природата на обществените отношения и създадените закони се борят с подобни действия, смятайки ги за противозаконни и творчески неуместни, непълноценни и обременяващи ги. Интересен е фактът, че всички, заемалите длъжността главен архитект, непрекъснато и напълно неуспешно се пробваха, дори настоятелно, да блеснат  като проектанти, за да установят, в края на крайщата, че възможностите и задълженията им са други. Неуморими - те се превръщаха в скрити инвеститори на колеги и близки, срещу постоянно растящи с годините комисионни! Не е възможно да се съчетава този огромен обем от задължения и възможностите, които предоставя заеманата длъжност, но те пробваха докрай и най-накрая се предаваха, не-подчинили се на изяждащата ги амбиция! Обогатени от нея, добили самочувствие, натрупано върху скромните им творчески личности, започваха да се самообожествяват, което предизвиква присмех и презрение сред гражданите! Смятам, че да се венцехвалиш, след като и децата разбраха за нищожните ти сили на творец, е обикновена наглост и очевидна липса на самооценка, но е и превантивна защита. Ограниченото професионално ниво не би могло да бъде заместено с по-високо от възможностите, които носи високата административна длъжност и от реакциите на фрапиращия комплекс за творческа малоценност! Това поведение, може би, е резултат и следствие от политическата подкрепа, която всеки от тях получаваше. От началото на  90-те години, изборът им беше единствено и само политически, а гражданското общество трябва да е в състояние на  ментална дебилност, за да го продължи! След години, развитието и историята на града през този период,  ще се изучава от обучаващите се в икономическите институти, а не от студентите по архитектура и градоустройство!

…………………………………….   

Длъжността  главен архитект, ако продължи да съществува, не трябва да се заема от чиновници, защото задълженията й биха могли да се изпълняват пълноценно, само от професионално подготвени колеги, занимавали се преди това с творчество - и то само в областта на  градоустройството на града! Чиновникът няма представа от градоустройствените проблеми на града и от пътищата за тяхното разрешаване. Спецификата на неговата работа е напълно друга и коренно противоположна на творческия обхват на проектанта-творец, защото се занимава с детайла, а не с общото! В годините след 1989-та главните архитекти, както казах, бяха „избирани и назначавани“, само и единствено, по политически интереси! Изпълнявалите длъжността бяха по-подготвени на политическото и икономическото поприща, отколкото на професионалното и това беляза живота на града за столетия. Бяха неподготвени като архитекти-градостроители, защото не бяха проектирали нито град, нито части от него, а незнанието и неподготвеността им се оказаха фатални за града и като столица! Важна причина, която трябва да се прибави към професионалното им незнание и неумение е непознаването на същината на града, както и неподходящото административно положение на длъжността. Едноличната отговорност и решения бяха една от причините за нанесените щети над града, за хаоса в плановата му структура и пространствен образ! Другите -  се съдържат в техните икономически действия, видни и познати на гражданите на София! Уникалната корупция, която се ширеше в поверената им структура, конфликтите на професионални и човешки интереси бяха, и са предмет на всенародно обсъждане. Те нанесоха морална и политическа вреда на менторите им, а оттеглянето им бе апотеоз на тяхната неблагодарност към избралите и подкрепящите ги политически формации! Извинението е, че са изисквани решения, значително над творческите им  възможности! Ето защо, дори да бяха, поне на средно добро професионално ниво, те не биха могли да се справят с непосилната задача, оказала се твърде висока и непонятна за скромните, повтарям, професионални знания и творчески възможности на един човек, дори той да е свръхчовекът на Ницше! А градът се  развива и променя ежеминутно, като живота на човека, но в безкрайно по-високи степени! Тази е една от причините, които ме накараха да предложа  промяна в административната структура на Столичната община. Необходимо е създаването на проектантско звено, което да се занимава само с проблемите на настоящето и бъдещето на София, и което ще отговаря, за проектите си и последиците от тях, пред Столичен Общински Съвет и пред Министерски съвет, тъй като градът има специален статут и значение за държавата.

Притеснение в мен събуждат амбициите и интересите на политическите партии, и на всякакви подобни структури от администрацията на града и държавата, както и на колеги, тъй като всички се стремят да окупират и ръководят поведението, и решенията на главния архитект, за да се възползват от възможностите, които дава длъжността, при евентуалното й запазване! Повторението на избора ще продължи агонията на града, както и на жителите му, защото отново ще се натовари един човек с нечовешки задължения! Бъдещият избор ще покаже и интересите на градската и държавната власт, и тяхната политическа коректност. Ще се разбере  дали ще се стремят да защитят и подкрепят града и избирателите си или ще продължат корупцията и хаоса в него !? Създаването на дирекция, която да се занимава, единствено с проблемите  на града-столица – събрала в състава си умовете на много колеги, ще му помогне да се възстанови и да се превърне, наистина в европейски град, както и ще усложни възможността да се развиват в бъдеще, споменатите корупционни дейности.

Градът е по-голям от всеки човек, дори той да е и гениален архитект, по-силен е от всяка власт, защото тя е временна, а той – безсмъртен! Тези, които  работят за него, трябва да го разбират и обичат, а не чрез политиката да го управляват, тъй като той ще надживее всяка политическа доктрина и религиозна догма. Затова политиците трябва да го разбират, а не той – тях!....На София и на гражданите й пожелавам сполука при избора, който им престои – не за поредния случайно избран, заради политическата си принадлежност главен архитект, а за състав от истински и отговорни архитекти градостроители!

арх. Михаил Петков / 21.11.2015 г.