Tитлите на автора бяха значително  по-големи от творчеството му.Значението на казаното бе нищожно, спрямо важността на всеки орден, закачен на гърдите му. Изкуствено създадената му слава от манипулаторите - го възвисяваше до небесата, а като се погледнеше -  виждаше, че почти виси във въздуха, носен от теченията на ветровете, създавани и издухвани от тях.

Той бе доволен от битието си на балон, пълен с променящ цвета си въздух, в зависимост от цвета на дъха на манипулатора и интересите му. Радваше се, че лети леко и безгрижно сред други, подобни нему. Творческите му напъни и импровизациите  бяха в хармония с диханията на ментора и го улесняваха в тези му усилия.

Каква свобода, боже! Каква прелестна красота излъчва живота от високо, с променения си мащаб и пропорции, от висотата на творческия му гений - високо над творчеството на буболечките!

Пук! Балонът гръмна и геният изчезна от творческия небосклон завинаги!

А колко хубаво беше – почитаха го, славеха го милиони, милиони -  кухи като него!

Бе паднал от високото и докато творчеството му падаше и то към земята, се загуби сред облаците, където днес възхваляваха вече други. Изтля и се изгуби. Не достави радост и удоволствие вече никому, дори на малкото останали негови „искрени” почитатели!

Колко било лесно! Миг – и те няма...Sic transit gloria mundi!