|
Отидох в betahaus sofia, в бившата телефонна централа на ул. Крум Попов, в старата част на Лозенец, тъй като прочетох, че колеги организират коментари по важната тема за промяна на административната структура на направление „Архитектура и Градоустройство“, и за активното й участие в плановия, функционален и пространствен живот на София, като най-голям български град и като столица на държавата. От години пиша за това, а някои млади колеги, напълно съзнателно, подеха идеята и я лансираха като своя. Присвояването е малкият проблем, защото е прието като начин на живот в съвременния „професионализъм“. По-тежък за мен се оказа фактът, че не са ме разбрали и лансираха идеята така, че да бъде „убита“ с един замах, от непретенциозната, в своите познания, общинска и държавна администрация, от нейната заинтересованост и самозащита. Очевидно, вината е моя!
Говоря така, защото сценарият предвещаваше нейната бърза и безболезнена смърт. Бяха „поканени“ специалисти от общинската и държавната техническа и правна администрация, както и някои по-млади и непознати за мен колеги, учили и „практикуващи“ професията на архитекта-градостроител, а и други специалности, родени от нея и изтекли от ръкава й през изминалото десетилетие. Присъстваха и членове на Столичния общински съвет, всичките с образование, чуждо на изискуемото! Тук - всички тези колеги и другите, бяха, за да защитят административната ситуация от идиотската ми идея. И го направиха с успех! Удушиха идеята със своето незнание и божествена безотговорност! Защото никой не търси, каквато и да е отговорност от тях! Няма задължение да прави това, никоя общинска и държавна институция! Нали дойдоха, видяхме ги и си заминаха с безотговорността си под ръка, по живо, по здраво! Красиви, ефирни! Естествено, потърпевши и в бъдеще остават - градът и гражданите му, защото на тия не им пука, нито за града, нито за гражданите му, нито за достойнството му, като столица на европейска държава. Ако бяха видели в предложението конструктивното, основополагащото му значение, може би щяха да разсъждават по проблемите, които го бяха предизвикали. Но те не разбират технологията на процесите, с които един град живее и се развива, и не ги виня за това. Не ги виня за нищо – може ли човек да вини птичето, че лети и пее, а не върви по земята и не говори умно като него! Защо ли? Защото те са необразовани в тази сложна и абстрактна материя! Какво търсят там, не знам, а вие знаете ли?
Нямах намерение да се изказвам, но го направих, защото посредствеността ми дойде в повече! И го казах. Посредствеността, не на колегите, а на „панелистите“, с малки изключения. Думата е нова за мен, но съвременното необразовано общество – какво друго може да роди? Панелист, от панел. Къмпингуване - от кемпинг…., но това е друга, не по-маловажна, тема.
Говоря за посредствеността на изказа и за непознаването на коментираната тема! Като капак на всичко бе поразяващото участие на „бизнеса“! Чий бизнес, какво общо има той с планирането на града? Та, той няма престава, дали би могъл да управлява и утре, непочтено имплантирания в него капитал, дали утре сутрин ще е жив или полумъртъв, не може дори, да си вдигне гащите и да ги запаше! Докога разни еквилибристи, скачащи от клон на клон, ще се месят в планирането на градовете? Докога държавата ще протекционира, без никакво основание, фирми и фирмички в строителния бранш? Никой ли не разбра, вече четвърт век, че измисленият бизнес си прилича с измислените му малоумници и, че те никога не биха могли да излязат на пазара, извън тесните градски територии, граници и норми, упорито променяни от услужливите общински технически администрации! Дори чух покъртителните слова на някаква колежка-панелистка, възхваляваща отношението на колега от т.н. строителен бизнес, когото представляваше и, който не бе панелист, само защото отсъстваше, а не се знаеше дали разбира от планирането на града или разбира от другите непочтени неща повече, както предполагам! Развитието на този бизнес трябва да се основава на законите, а не на корупцията, сраснала се с техническото управление на градовете в България и особено силно в последните петнайсетина години в София!
Посредствеността бе обхванала и организаторът, но в друга посока, макар и неочаквано за мен! Снимки, локуми, локуми, снимки от всички страни, а панелистите летяха на крилата на всемирната слава и не знаеха, за какво става дума, за какво иде реч, не познаваха проблемът и хлевоустиха, а локумите задоволиха всички, защото бяха твърде сладки – едните защитаваха корупцията, а другите не знаеха това! Не знаеха, какво правят! И всички – доволни, нито можеше да се вземе решение, нито да се предложи нещо смислено! Горкият град, горките му жители! О, Пепи!
Циркът продължи дълго в снимане и празни приказки, дори и от някои незаинтересовани граждани! Безлични актьори от блатото демонстрираха великолепно своята пластичност и незнание, усъвършенствана в мазните води на корупцията и ясно подчертаха, че промените са юридически нежелани и практически невъзможни! Разбрах, че администрацията на града не желае, каквато и да е промяна, в добре смазаната машина на българската корупционна система! Не желае, нито търси други пътища за развитието на града. Имаше и други, обосновани мнения на непознати общински съветници, но и те се загубиха сред дима на димката, пуснатата от чиновниците.
Посредствеността се носеше от тяхната защита, тип Морозов, а за младите колеги остана наивността. Сред тях, очевидно има будни, умни и даровити архитекти, а хубавото е, че не се стремят към кариерата на чиновника и искат да останат архитекти-проектанти! Трябва да им се осигури добиването на опит в градоустройственото проектиране, защото обучението в него скоропостижно се помина, прехвърлило „творческата“ си енергия на присламчилите се други специалисти, чиято образованост не познавам, но се страхувам, от нищо не казващите, нейни приказливи представители-панелисти. Смут ме обхвана, но се огледах и видях, че и общинските съветници, и незаинтересованите популярни лица на граждани, нито по тия на младите колеги се чувстваше напрежение. Открих апатията им, която бе подтиквана към пробуждане, единствено от един гражданин-панелист, който поне знаеше, за какво го прави. Дали държавата и столичната община си дават сметката, че все някога, от тези млади колеги трябва да изберат, обучат и използват някои - за бъдещите проектантски нужди на града, защото би било неестествено чиновниците да проектират така, както избираха с познатото им самочувствие, колегите - за длъжността главен архитект. Можем ли да си представим, какъв би бил резултата, ако те планираха, а след това изпълняваха! Такова чудо не се е случвало, никъде и никога по света, до ден-днешен. Няма да споменавам мъдрите мисли на народа по тези въпроси – всички се досещате за тях. Работата им е друга, те трябва да си я вършат и поне от скромност – да си знаят мястото!
От протеклото представление разбрах, а и изказванията на някои други колеги потвърдиха това, че на града и на столичната администрация, нищо не им трябва, че не искат да премахнат длъжността главен архитект и да създадат творчески екип, който да решава, вместо него и тях проблемите на града, а се борят против тази промяна, въпреки основателните причини, които всички изказахме. Ще са им необходими ред условия, за да може да работи екипът на бъдещия главен архитект добре, затова споделям само някои предложения, а гражданите и колегите да ги допълнят със своите -
- Пълна забрана за участие на непрофесионалисти в работата на специализираните комисии към СОС и НАГ, освен архитекти, инженери, социолози, географ-икономи, т.н. урбанисти, паркостроители и комуникатори, без или в краен случай и прависти!
- Кметът или един от заместник-кметовете да притежава диплома и практика, в областта на градоустройственото проектиране и реализации, към който административно да се позиционира този експертен екип, заедно с предоставените му права и отговорности - към кмета на София и към Министерски Съвет, заради статута й на столица.
- Да се създаде един динамичен, с непрекъснато променящ състава си, експертен екип за пряка работа по настоящето и бъдещето на града, на пряко подчинение на Министерски съвет, на Общински съвет и кмета. Подобен орган трябва да остане и на по ниското, съгласувателно ниво, свързано с ежедневното градоустройствено проектиране и административна практика, на подчинение на главния архитект.
- Да се създаде звено за обучение на студенти и специализанти към динамичния съвет, като се реализира подбор и подготовка на млади колеги архитекти-градостроители, декларирали желанието си да работят в тази отговорна област от професията, организирането им в екип от проектанти и да им се предостави поле за изява, да се научат, защото вероятно познават архитектурата, но не и градоустройственото проектиране и неговата практика. Имам чувството, че с появата на измислицата – урбанисти, нещата се промениха. Младите архитекти отстъпиха пред напора на още, не-доказалите се урбанисти. Нямам представа от обема знания, които получават и, защо бе необходимо отделянето на обучението им, та нали, предметът на бъдещата им работа е един и същ – градът! Кому бяха нужни незнаещи или с повърхностни знания, но дипломирали се, колеги? Къде да практикуват? Не би трябвало и не могат да останат само с университетските си знания? Обществото и властта трябва да са загрижени за това!
- Необходимо е членовете на комисиите към СОС да бъдат съставени само и единствено от членове, с необходимата техническа специалност и доказани творчески и управленски възможности, като досегашните се пратят да мият малкото останали градски нужници! Защото, възможно ли е да си учил толкова години най-елитарната човешка професия и да не можеш да се развиваш след това, като полагаемото ти се място е заето от някой, който няма никаква престава!
- Да се извадят от тях т.н. лобисти на „бизнеса“, който трябва да се научи да се подчинява на законите, а не да е донор при незаконните им промени!
- Да не се допускат да излизат одобрени проекти, които не са преминали през санкцията, на гражданите и експертния проектантски екип! След одобрението му, проектът да се предоставя за санкцията и на главния архитект, без право на намеса при решенията на експертите. Градът и гражданите му трябва да се спасят, веднъж за винаги, от кича и корупцията!
- Да се съберат и прецизират изходните данни и всичко за него, като се създаде специално звено за това, под управлението на началника на НАГ.
- Да се извади от НАГ надзорната и санкциониращата дейност за нарушилите закона.
- Трябва да има и други препоръки, направени от бъдещия главен архитект, от колегията, от гражданските организации - не по-маловажни, различни или следствие от изброените!
Михаил Петков / 06 – 09.. 04. 2016 година
|
