Градски ескизи 83
Гладът на града

Гладът е един от основните виновници за развитието на човешката цивилизация! В природата живите набавят храната си, за да съществуват. При човека е различно, тъй като той е ограничен от разсъдък, дух и морал, създадени и спазвани от всяко общество. Те го отличават от другите, при които липсват. Обикновено обсъждаме два-три основни типа глад.

Често мисля и говоря за неодушевения град и дали той се нуждае от храната на духа и неговата сила! Как се сдобива с нея, как я поддържа? Гладен ли е градът за богатствата на духа?

Може ли без тях?

Гладът се утолява по различни начини и те са продиктувани от безкрая и многообразието на видовете по земята.

Нуждата от храна за всеки жив организъм определя и степените на жестокост при придобиването й като на върха, естествено, стои отново човекът! Той убива и когато не е гладен, и когато няма нужда от нея за оживяването си!

Особена е жестокостта при убийството на духа в себеподобния!

Човекът убива за власт и пари, за достойнство, за парче земя, от малодушие и гняв, убива, заради религиозни или политически убеждения, поради болест, за отмъщение, от любов или коварство, по принуда или при защита и по още много други причини – все извън необходимостта да засити глада и да защити живота си. Това той прави от хилядите години разумен живот - самоизтребвайки се даже и все още не е намерил други, по-подходящи форми за съществуване с подобните си.

Поука?..Съвет?.. Не, благодаря!

1. Изненадващо ли е, че градът не може да се грижи и защитава сам, и да опазва материалното си съществуване?

Вероятно не,.......... стига да се знае, кого питаме, защото някои не знаят!

Духовното богатство на града е неговата сила и чар. То зависи пряко от хората, защото те го създават, носят и съхраняват. То е почти равностойно на нуждата от храна, за да съществува и обуславя неговата пълноценност.

Чрез него той се въздига или пропада. Историята е пълна с примери, кой от кой по-знаменити, по-ужасяващи и неразбираеми.

Армиите на победителите унищожават съграденото от победените, унищожават и всичко духовно, вложено в неговия физически образ.

Градове изчезват от дълбока древност, изчезват и в наши дни, а единици са тези от тях, които успяват да се опазят след човешка агресия.

2. С какво са виновни градовете за действията на жителите си?

С нищо!

Победителят ги разрушава и обрича на глад и немощ, защото, за да живеят хората в тях, трябва отново да ги съградят и да им вдъхнат душа, а това е скъп и продължителен процес.

Колкото по-назад гледаме в историята на човечеството, толкова по-бавен, а понякога и невъзможен, е той.. Победеният гради защитата им, а победителят измисля начините за овладяването им. В наши дни човекът измисли и оръжие, с което се опазва материалният град, а изчезва живота!

Как може да съществува духът на града, ако изведнъж изчезнат жителите, които са го съградили?

Възможно ли е?

Кой би живял в подобен град-призрак?

Какви са последиците за градовете с унищожени зони - като центъра на София, например?

Неграмотното вмешателство в структурата на града преди време е очевидно!

Изграденият след войната нов градски център е чужд, немащабен, нехармоничен със съществуващия град - тежък планово, претенциозен пространствено, интелектуално смешен!

Сякаш са два духа в едно тяло и единият - всячески се стреми да надделее над другия, дори насила, изкуствено.

Повече от половин столетие градът не може да намери пространственото си единство и добронамерено да заживее с жителите си, лутайки се между своите две духовни и материални субстанции.

Не може и да избяга!...........Не може и да се промени?

А само отсреща е грозната картина на вонящото тяло на разлагащия се труп на града!

Как ли се живее около нея?

В самия център, в ядрото!

Как се живее в такъв, все още, разнебитен град?

3, Мисля за невидимия му глад!

Съществува ли такъв духовен глад? Къде е.. ......чувствате ли го?

Поколение, след поколение хора - идват и се мъчат, без да знаят как да решат, правилно и хармонично, плановата и пространствената структура на София!.... А искат ли?.... А трябва ли?

Може би ще я караме така, както до сега, дори като кандидати за някаква столица на Европа. Знаем, че и тази измислица не може да скрие безбожната ни.... материална и духовна изостаналост. По никакъв начин! И.....все още търсят загубения му дух!

Бедни, малки мушички и буболечки, знам, че ви е безразлично!

Но, не така е за града!

Защото убиеш ли душата – убиваш и тялото!

Има ли град без душа?