|
Светът на творчеството не познава реализиран подобен акт, който да е надскочил ограниченото си обучение, научило го сляпо да копира средата. Явно стремежът на твореца е да се издигне до абсолютизма на абстракцията, да спре да играе играта да прерисува като отразява огледално света и се стреми да политне на крилете на невидимото, на скритото и духовно. Наученото не го задоволява, a според мен – го ограничава. Ограничава разума и въображението му и следвайки пътя си към нея, абстракцията, той се хвърля в прегръдката на архитектурата, а тя го повлича.
Дали той, дали съпругата му или двамата заедно, не е ясно, но общият им ум, изглежда е определил насоката и бъдещето на съвместното им творчество. „Архитектурата“ е постоянно и неразривно свързана с мечтите им, но винаги с прибавеното и гарантирано съзвучие с художественото образование, с неговата безкрайна и впечатляваща цветност, хармония и особено с отличителната, белязаната и ценената му самостоятелност, невиждани и до днес в професията на истинската архитектура.
Озъртам се, за да чуя и музика, защото я очаквам, защото искам да я разпозная, тъй като тази архитектура, която създават, излъчва музика от толкова приятната си пластичност, а нивото на културата й се доближава до това на картина, сливайки се с природата, подобно на нея. От пространството, от всякъде струи музика, поне в ушите на чуващия, а творбите, независимо кои са и къде са, впечатляват с цветовите си геополитически послания, с изказа, символизиращ глобалното съвременно човешко развитие, стъпило в космоса.
Заедно обгръщат красоти от Природата, от нейни естествени творения, опаковат и красиви човешки постижения, сякаш за да покажат на себе си и на хората - безкрайността на въображението. Пре-фасадират обеми и обличат пространства на най-абстрактното човешко творчество – архитектурата. Скулптират живото тяло на сградата в неочакван нов проект, независимо нейната функция и пространствено присъствие в града! Работят върху нейния допълнителен пространствен образ, доусъвършенстват го, населяват я с друг дух, с друга чувствителност, макар и за кратко. А след това - тя отново заживява истинския си живот, в истинската си дреха. Обикновено пространствените характеристики на живата сграда носят майсторлъка на автора й архитект, а това е гаранция за успех и не би могло да съществува съмнение по отношение на резултата, който ще й донесе новата й, временната дреха. Но, тя носи и изненадата, пълната изненада, дори за професионалиста - с цвета и своето скрито ново изящество! Опакованата вече архитектурна скулптура изведнъж замръзва и прекъсва своите динамични и безконечно живи промени в хармониите между обеми и материали, светлина и сенки, като придобива други, различни цветни вариации с изненадващите си адаптации!
Защо художникът не скулптира града? Може би трябва да опакова част от него, за да задоволи интереса на граждани и градостроители да го видят пространствено, подобно на деца – играчките си, в обем и цвят. За да им се порадват и да проучат скритите им тайни!
Разбира се, по-лесно е да използваш създаденото вече, по-лесно е, защото умът на твореца, преди теб, е предвидил хармонията и пропорциите, материала и светлината, която пада, за да огрее, изящната сянка, която ще издълбае тялото на съществуващата сграда, подчинена на функцията й - с хармонията на пропорциите в градската среда, с цвета на всички останали сгради, със зеленото и смеха на щъкащите хора. Архитектурата опакова пространствата и ги прави подходящи за използване от тях, прелива ги едно в друго, играе си, използва светлина и сенки, за да ги направи пластични и интересни, изцежда звуци и шумове, за да станат живи и накрая - изпраща хората, всеки да си хареса нещо и да му придаде своя дух. Богатство за човека е тази архитектура, която му осигурява красотата на пространственото си опаковане – и вътре, и вън, защото вътрешното прави дома, а външното - града.
Това изкуство показва, казано, като че ли, на майтап, ново течение в „архитектурата“ и извисява още повече нейната абстрактност! Търси, с изключителните си и изненадващи проекти, своето място в града и в Природата! Повишава и променя красотата на красивото!
Запаметяващи са „символите“, ако си позволя така да нарека, грандиозните реализации! Те предизвикват в човека чувството за неговото величие и значението на архитектурата! Разбира се, на качествената, нали тя е професията-представителка на Създателя на Земята, защото всичко започва и завършва с нея.
Възможно ли е развитие на сюрреализма в архитектурата? Би било впечатляващо и забавно, предизвикателно за градовете по света, а ще представлява и нов етап в развитието на визионерството й, шарено като живота, смешно и вероятно много майсторско. Това е бъдещето на архитектурата и града, според мен. Бих желал! Абстракцията й ще литне високо нагоре като светъл облак, над хората и градовете, за да показва и подчертава силата и внушението й. Хората ще свикнат с тези високи нива на интелектуална мощ и чак тогава ще настъпи истинското време на римския призив – nihil admirari!
Ще настъпи времето, в което архитектурата ще създава изкуство, подчинено на човешкото въображение и интелигентност, за което няма да краде от природата като останалите изкуства, няма да краде видимото, а ще използва ума и разума на човека!
Михаил Петков / някога, през лятото на 2015 г.
|
