Огромната нечовешка кражба, която бе извършена организирано и тайно в България от средата на 90-те години на миналия век и последвалата я явна - е израз на страх!
Страх за живота – заради терора на тоталитаризма над народа и страх от очаквано възмездие!
Страх, че кадрите няма да могат да се справят в конкурентните условия, знаейки, колко струват!
Страх, заради липсата на качества и възможности за реализацията им в бъдеще!
Заграбеното трябваше да послужи за осигуряване на власт върху властта и че тя няма да излети от ръцете им, че те..... ..няма да изчезнат!
………………………………………
Градът също замълча - в своя брадясал страх!
Онемяха всички манипулирани.
Пак от страх!
От страх никой не протестира срещу кражбата!
Народът е умен – той не можа да участва в придобиването на остарели производствени мощности и недвижима собственост, но видя, как дигиталната революция го подмина,
и в душата му остана горчилка от непочтената игра, загубеното време и пропуснатия шанс!
Остави ги,
защото разбра,
че от кражбата се възползваха най-неоправданите и ощетени от Природата,
махна с ръка
и ги прокле!
Всички виждат, колко творчески безпомощна е оялата се трупа oт архитекти, тези – с фалшивия професионален статут!
Такива има всеки народ, но особено много и неподходящи – българският!
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/оня ден
|