|
Ще дойде ден,
когато човекът ще усвои изцяло пространствата на града
и оптимално ще използва териториите, сред които живее,
защото ще са му необходими
за нови и за разширяване на съществуващи дейности!
Ще преобразува ненужните му вече,
ще търси още земя, ценна и подходяща,
ще трансформира хармонично градските пространства,
ще използва нови енергии -
при опазени параметри на човека и средата.
От къде ще ги намери?
Реалистично е градът да преработи собствената си структура и планиране, за да се намери още земя, вътре в нея - в тази урбанистична среда, в която има толкова много разхищения и недомислици.
Вероятно градското планиране ще изиска специалисти с много по-висока човешка и професионална култура, специалисти със задължения и контролирана отговорност към обществото, града и законите, нищо че тe и днес са над нивото на посредствеността.
Като база, може би, трябва да се вземе днешното състояние на урбанистичната наука и практика, изоставени и изпаднали в немилост, както от страна на професията, така и по отношение дълга им към обществото.
А градът е мястото, в което живеем!
Териториите му ще се превърнат, подобно на връзките между многоетажните сгради, използващи всички възможни необходими нива под земята, овладявайки и обединявайки пространствено надземните и подземните територии в единна пространствена структурна мрежа, обвързвайки всички градски функции и гледайки бъдещето..
Ще дойде този ден и то твърде скоро!.
Липсата на подходяща земя за усвояване ще издигне височината и ще увеличи дълбочината на бъдещите сгради, ще обедини техните подземни и надземни структури, увеличавайки тяхната конструктивна сигурност и функционалните им възможности. В полза на човека и богатствата на града!
Той ще пренареди функциите си с приоритет, в зависимост от нуждите при опазване здравето му, а икономията при употребата им ще е с водеща и доминираща роля.
Затова стойностите на енергията, като втори основен елемент при бъдещото съществуване на градовете, ще имат огромно значение, а оттам и нейният вид, характер и пестене.
Ще дойде ден, когато гражданите ще бъдат приучени да опазват трудно-постигнатото богатство на града, ще бъдат научени да живеят сред него, като стопани, а не като рушащи варвари.
Метафорично бях споменал преди за ненаситния търбух на града, но сравнението е напълно реалистично, защото градът ни е обзел отвсякъде – той е в нас и ние сме в него, по известната аксиома на Левски, живеем заедно - без да ценим съвместното ни съществуване.
Едни го рушат и цапат, други го застрояват с невзрачни сгради, трети се упражняват и учат да управляват огромните му проблеми - в свой, а не
в интерес на обшеството.
Малоумни ли сме, че позволяваме това, нали народът е суверен?!
Възможно ли е продължителното съществуване на тази ситуация?
Ще дойде ден,
когато гражданите ще се отърсят от полазилите ги инсекти и ще поемат, заедно всички, отговорността за бъдещето на града..
И на своето.
Ще дойде ден!
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ 07.09.2014 г.
|
