КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Градски ескизи 293: Раждането на боговете

Понеделник, 08 Август 2016 00:00
01

Градски ескизи 293
Раждането на боговете

 
На моя приятел адвокат Красимир Калчев - Опси
 

Учудващ е вечният разрив между хората! Най-вероятно съществува още от времето на тяхната поява. Но, никога не си позволяваме да мислим за него - все се стремим да загладим кавгата, боя и войната, защото носим и ум, и разум! Дали?

Скоро след това, те отново се появяват неканени, изневиделица и пак, и пак се появяват, за да ни докажат, че мирът е временен и нетраен. Кой е виновен? Защо се карат хората? Защо се повтарят кавгите? Защо, веднъж избухнали, те се превръщат в устойчива вражда и рядко в мир?

Да не би хората да са толкова различни, че да не могат разумно да решат обикновените човешки прения и разногласия? Къде трябва да се търсят различията, ако наистина съществуват – в характера ли, в гена на етноса или народността или сред недостатъците и качествата, наследени и препредавани, вследствие на видовата или расова принадлежност, на всеки от нас, след хилядите преживени години?

Наистина от години човечеството се пита и си отговаря, създава различни и многобройни версии, без да може да се спре окончателно на някоя от тях, сякаш му липсват ум и разум. Нали? И всеки се стреми да се покаже по-умен, лъжейкии другите, и себе си, безусловно, самонадценявайки се!

………………………………………..

Може би, трябва да погледнем към началото ни с помощта на най-силното оръжие, което човекът притежава – логичността на анализа, чрез ума и разума, отново.

Ще изложа накратко моите разбирания по проблема, защото разсъждавах по темата, вече в няколкото ескиза. Пиша за различията между различните хора, между различните етноси и народности по света, носители на очевидните разлики и прилики, за непримиримостта на едни, за неотстъпчивостта на други, за мъдростта на трети или глупостта, на толкова много, уж все различни, но все хора, все прилични на хора - с ум и разум, с лица без маски и без нож в канията. А, като че ли, не виждаме важното, основното и изпадаме в дребното, където всичко е измислено и лъжливо. Не ви ли се струва, че в човешките отношения, те доминират? Дали не са рожби на трудностите в живота или на слабостта на човека? Дали той не търси всячески възможност да си реши проблемите не по пътя на разума, а с помощта на измамната подкрепа на лъжата и патериците й? Очевидно са натрупани промени върху съществуващите качества или недостатъци, но, ако човек е създаден с тях - създаден е да ги носи до смъртта си, без да може да ги промени или премахне.

Какъв човек е този, се питам? Очевидно грозен и лъжлив, но това не е достатъчно, нали?

А, ако той не е сам, а такива са много като него, подобни нему – цял народ или раса? Хора ли са или…. не?

За да намерим задоволителен отговор трябва да погледнем назад във времето, с помощта на логиката и разума. Не знам, колко ще е успешен, но има ли значение – толкова са се опитвали да намерят правилните отговори, че ако и аз се включа в редиците им, едва ли ще се забележи.

………………………………………….

Представям си, как преди много години, тук на Земята, са пристигнали хора, подчертавам хора като нас, от далечния Космос, за да установят условията и да докажат възможностите си – да оставят свои на нея или да създадат клонинги, които да се заселят на планетата, за да продължат човешкото съществуване, тъй като тяхната цивилизация е приключвала своето.

От десетилетия чета и чувам тези идеи за бъдещето на нашата човешка участ, подобна на случилото се. Рано или късно, това щяло да ни се случи и ще трябва да потърсим ново място за потомците си - нейде из Космоса. Според мен, всичко това се е случило, това са претърпели създателите ни! Отдавна.

Представете си и вие, без значение, дали е възможно или не!

Хуманоиди, според днешните ни представи, кацат на Земята, установявайки, че условията й са подходящи и предоставят добра възможност за тяхното бъдеще. Стъпват на различни места по земната повърхност и създават работни форми на хора, свои подобия. Организират и тяхната среда.

Създават клонинги на себе си!

Създават целенасочено различни подобия – различни по ум, разнообразни по физиката си и по своя дух! Едни с разум и безкрайно въображение, други силни, но бавни, трети слаби, бързи, едни с бяла, други с черна кожа, трети с различни черти и особености на лице, и тяло.

Клонират животни, отново по свое подобие, създават уникален земен свят, близък на света, от който идват. Учат новите, как да живеят, учат ги на философията на градостроителството. Създават градовете им, вероятно подобни на техните. Най-старите градове от земната древност, запазили се като по чудо, са приличали на тях и съществено се различавали от създадените, по-късно тук, от незнаещите видове. Те и днес, все още, се различават по своето технологично оборудване и функционалност. Спомням си за изявлението на двама варненци, че са открили източно от брега, останки от древен град! Чий е той? Да не би да е потъналата Атлантида и да е бил град на извънземните атланти, за които говоря?

Оставят на, току-що родените и отгледани земни хора, своите знания и умения, а ума и разума - на вида от тях, който ще бъде задължен да ги пренася и препредава във времето. Останалите, без тези качества и творческо въображение, научават на уменията на металургията, на селското стопанство и отглеждането на култури, които ще ги хранят, и които, заедно с богатствата на първите, ще устройват човешкия живот на новата планета.

Представям си принудителното космическо приключение на тази развита раса, достигнала до степени - да може да пътува в Космоса и да каца на планети, да анализира условията, да се установява за определен период време, за да посее и създава своето наследство от подобни индивиди, което да успее да се приспособи, а те – да продължат мисионерската си дейност в Космоса, оставяйки им закодирани знаци и задължения, които и те, след време да могат да пренесат другаде със себе си, ако се наложи.

Разбрахте - предполагам, че ние сме наследници на отдавна съществували тук на Земята, космически хора, останали за относително кратко време, създали ни и след това продължили по пътя си! Пръскали са семката на мислещите из необятния Космос, като сеячи, за да продължат съществуването на мислещия човешки вид. Дали днес, само ние сме останали сред разумните, не знам?! Все повече се съмнявам се и в притежанието му.

Създават индивиди, с подобни качества, с подобен и различен цвят на кожата, моделират хора с различни антропологични и генетични данни, индивиди, които могат да се адаптират и еволюционно развиват, заедно с променящата се природна среда, с климата, храната и водата. Осъществяват първите стъпки на експеримента, чиито много далечни наследници, вероятно сме ние, наблюдават неговото първоначално развитие, а след това отлитат.

Оставените сами и без надзор се развиват - като знаещите и можещите откриват и изработват нужното и заедно с останалите – го употребяват, всички различни по своето предназначение, различни по вид и раса, хора. Едните с ум и възможности, за да учат математика, архитектура и тяхната основополагаща философия, да умеят творят, да строят сгради и да наблюдават небето – и другите, с техните малко качества и еднакви недостатъци. Всеки - със своето видово и генетично предназначение!

Изглежда, че това, за което ние мислим и гадаем за бъдещето, когато условията тук, вече няма да са благоприятни за съществуването на нашия вид, ни е заложено още от създателите и генно сме задължени да продължим мисионерската им дейност, и да просъществуваме.

…………………………………………

Клонингите носят различни характеристики и различни нива на адаптивните си възможности. Едни от видовете се налагат със своя ум, други продължават да съществуват, без да ги притежават, но носят други качества и други недостатъци, осигуряващи трайното им съществуване.

С него, във времето се поражда, укрепва и съхранява междувидовата борба, между различните по вид клонинги, а тя прераства в естествена война за съществуване и власт.

Налага се клонингът с повече и качествен ум, но и другите видове упорито устояват своя стремеж, и те да доминират, независимо очевидната липса на такъв, продължавайки да утвърждават своите цели и интереси. Сдобиват се с успех, след появата на умни мисионери, които им показват пътя и начините за сдобиване с тази власт. Едните постепенно изчезват, а другите се плодят като зайци и независимо, че светът на хората се изпълва с непреодолимата им глупост – успяват и продължават да живеят в състояние на вечна война с отмиращия вид на умните. Тази война е безспирна, вечна, абсурдна! Бич! Тя е неотменима част от живота на човека, като успехът винаги е съпровождал и е бил притежание на най-адаптивния вид, на тези, които са достигнали в най-висока степен, прилика със създателите.

……………………………………………

Не прилича ли тази история на религия ? Кому е нужна друга, защо ни е? Като че ли, това е пътя, който сме извървели заедно, от създаването ни до днес, воювайки непрекъснато помежду си! Подпомагайки си, дори с измислените идентични религии за боговете от звездното небе, които досущ приличат на нас, само, че са по-умни, по-високи и по-красиви, заблуждавайки се сами! Та, нали те са нашите хипотетични „родители“, нашият пример за подражание! Времето и работата са ни дооформили като хора-земляни, а и днес продължават да ни поддържа такива, във вечния процес на развитие и прогрес.

…………………………………………...

Отношенията между видовете са предопределили раждането ни от определени и заложени в гена ни раси, още с пръкването ни, още със създаването ни. Създателите са ни разпределили по вид, по раса, по ниво на интелигентност и капацитет за нейното достигане, по интелектуална конкурентоспособност, по видови, расови, народностни, етнически и индивидуални характеристики!

Войната е крайната форма на неразбирателство и единствено решение за налагане на преимуществата на едни над други. Особеното е в случаите, когато, след нея, властта се придобива от видове, нямащи ум и разум. Тогава отново започва война, докато нещата си дойдат естествено на местата, след милиони жертви. Без значение са политическите или религиозни доктрини, без значение е и, кой ги пропагандира! Видовата война е най-могъщия двигател за развитие и оптимално съществуване на установените от създателите ни форми.

Те са ни оставили сами да се оправяме – заради това са вложили, толкова ум и разум на отделните видове, колкото им трябват, а за да си контактуват с нас, са прибавили и нетленния ни дух. Тяхното оптимално използване е гаранция за успешното еволюционно развитие на всеки вид или раса, без значение на броя участници или броя на загиналите!

………………………………………..

Питал ли се е всеки от нас - в кое физическо и духовно състояние сме днес? Предполагам не, защото безумната простотия боде и вади очите и на ослепелите дори, в поредиците войни и ежедневни политически, и житейски битки!

Мир не може да има, траен мир, защото това състояние е просто неестествено. То отсъства от всичко заложено у нас. Мирът е времето, през което трябва да се готвиш за война, за следващата война, отново между видовете. Между умните и не толкова умните, да не кажа – глупавите. Защото, кой воюва непрекъснато, ако има, поне малко, ум и разум?

Михаил Петков / 29 юли 2016 г.

 

Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18
Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35
Градски ескизи 36. Конкретика.
Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/
Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa?
радски ескизи 39: Стига!
Градски ескизи 40: Южен парк
Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина
Градски ескизи 42: Без песен
Градски ескизи 43: Градът и движенията в него

Градски ескизи 44: Престиж
Градски ескизи 45: Размисли за интелигентността 1
Градски ескизи 46: Размисли за интелигентността 2
Градски ескизи 47: Размисли за интелигентността 3
Градски ескизи 48: Размисли за интелигентността 4
Градски ескизи 49: Размисли за интелигентността 5
Градски ескизи 50: Размисли за интелигентността 6
Градски ескизи 51: Размисли за интелигентността 7
Градски ескизи 52: Kняжеската градина
радски ескизи 53: Политическите паметници
Градски ескизи 54: Размисли за интелигентността 8
Градски ескизи 55: С паркоустройство не се прави градоустройство!
Градски ескизи 56: Размисли за интелигентността 9
Градски ескизи 57
Градски ескизи 58
Градски ескизи 59: Творци на истории и приказки
Градски ескизи 60: Хармония
Градски ескизи 61: Въобръжение
Градски ескизи 62. Времена, хора, градове 1
Градски ескизи 63. Времена, хора, градове 2
Градски ескизи 64. Времена, хора, градове 3
Градски ескизи 65. Страх 1
Градски ескизи 66. Страх 2
Градски ескизи 67. Страх 3
Градски ескизи 68. Паметта на града.
Градски ескизи 69. Многообразие на видовете 1
Градски ескизи 70. Многообразие на видовете 2
Градски ескизи 71. Многообразие на видовете 3
Градски ескизи 72. Многообразие на видовете 4
Градски ескизи 73. Многообразие на видовете. Преображение 1
Градски ескизи 74. Преображение 2
Градски ескизи 75. Преображение 3
Градски ескизи 76. Преображение 4
Градски ескизи 77: Галилея
Градски ескизи 78: И няма край
Градски ескизи 79: Творци на бъдеще
Градски ескизи 80: Писмо до СОС и Кмета на София
Градски ескизи 81: Вкусът на детството
Градски ескизи 82: Въплъщение
Градски ескизи 83: Гладът на града
Градски ескизи 84: Лудостта на града
Градски ескизи 85: Лъжлив и измамен град
Градски ескизи 86: Защо? (1)
Градски ескизи 87: Защо? (2)
Градски ескизи 88: Защо? (3)
Градски ескизи 89: Защо? (4)
Градски ескизи 90: Защо? (5)
Градски ескизи 91: Размисли за трансмутацията
Градски ескизи 92. Страх 4
Градски ескизи 93: Сънят на града
Градски ескизи 94: Светлина и сянка
Градски ескизи 95: Злото на урбанизирания човек
Градски ескизи 96: Без шанс
Градски ескизи 97: Спомени
Градски ескизи 98: Интуитивни мисли
Градски ескизи 99: Маски
Градски ескизи 100: Южен парк 2
Градски ескизи 101: Гербът на банката
Градски ескизи 102: Човек и буболечка
Градски ескизи 103: Maщабът на града 3
Градски ескизи 104: Maщабът на града 4
Градски ескизи 105: Политически паметници 2
Градски ескизи 106: Наследство
Градски ескизи 107: Величие
Градски ескизи 108: Истина ли е?
Градски ескизи 109: Власт и Обич
Градски ескизи 110: Наслада и Утре
Градски ескизи 111: Колко много
Градски ескизи 112: Колко много 2
Градски ескизи 113: Цивилизацията на Европa 1
Градски ескизи 114: Цивилизацията на Европa 2
Градски ескизи 115: Цивилизацията на Европa 3
Градски ескизи 116: Заразата на самохвалството 1
Градски ескизи 117: Цивилизацията на Европa 4
Градски ескизи 118: Sofiasko
Градски ескизи 119: Дар от съдбата
Градски ескизи 120: Деца и внуци
Градски ескизи 121: Обединението не прави силата!
Градски ескизи 122: Мир
Градски ескизи 123: И аз
Градски ескизи 124: Заразата на самохвалството 2
Градски ескизи 125: Живот в града
Градски ескизи 126: Инерция
Градски ескизи 127: Преселения
Градски ескизи 128: Още за ЦГЧ
Градски ескизи 129: Бъдещето на градовете
Градски ескизи 130: Страх 5
Градски ескизи 131: Страх 6
Градски ескизи 132: Страх 7
Градски ескизи 133: Размисли за града и архитектурата 1
Градски ескизи 134: Размисли за града и архитектурата 2
Градски ескизи 135: Размисли за града и архитектурата 3
Градски ескизи 136: Размисли за града и архитектурата 4
Градски ескизи 137: Размисли за града и архитектурата 5
Градски ескизи 138: Водата на града
Градски ескизи 139: Kражбата на Божия служител
Градски ескизи 140: Чалга в градската архитектура
Градски ескизи 141: Някой ме закриляше
Градски ескизи 142: Напуши ме смях
радски ескизи 143: Tворчеството на човека
Градски ескизи 144: Колко много 3
Градски ескизи 145: Колко много 4
Градски ескизи 146: Aсансьор
Градски ескизи 147: Градска бъркотия
Градски ескизи 148: Канибали... или ескиз за непочтеността
Градски ескизи 149: Черно и бяло
Градски ескизи 150: Сурикати
Градски ескизи 151: Глобализация
Градски ескизи 152: Политически паметници 3
Градски ескизи 153: За хората и обществото – от вчера и днес
Градски ескизи 154: Лидери
Градски ескизи 155: Кой е творецът?
Градски ескизи 156: Семки и бонбонки
Градски ескизи 157: R.I.P. Тери Пратчет
Градски ескизи 158: Проклет да си!
Градски ескизи 159: Гнусливи сравнения
Градски ескизи 160: Затъмнение
Градски ескизи 161:Скици
Градски ескизи 162: Oбяснение, но не в любов
Градски ескизи 163: Колко много 5
Градски ескизи 164: Скици 2
Градски ескизи 165: Честито
Градски ескизи 166: Задушница
Градски ескизи 167: Наглост
Градски ескизи 168: Легенди 1
Градски ескизи 169: Легенди 2
Градски ескизи 170: Легенди 3
Градски ескизи 171: Скица за арх. Сава Бобчев
Градски ескизи 172: Колко много 6
Градски ескизи 173: Колко много 7
Градски ескизи 174: Колко много 8
Градски ескизи 175: Колко много 9
Градски ескизи 176: Градоустройството на София - 1
Градски ескизи 177: Градоустройството на София - 2
Градски ескизи 178: Градоустройството на София - 3
Градски ескизи 179: Услугата
Градски ескизи 180: Проект “Долен Дунав - Рейн” - Европейска интеграция
Градски ескизи 181: Архитект Кирил Бойчев
Градски ескизи 182: In memoriam, in honorem
Градски ескизи 183: Спомени 2
Градски ескизи 184: Вината на Сара
Градски ескизи 185: Скици 3
Градски ескизи 186: Ние с живота
Градски ескизи 187: Забележки към Създателя
Градски ескизи 188: Форма
Градски ескизи 189: Скици 4
Градски ескизи 190: Светът на буболечките
Градски ескизи 191: Красота
Градски ескизи 192: Желание
Градски ескизи 193: Сенки
Градски ескизи 194: Сенчестите хора
Градски ескизи 195: Красота 2
Градски ескизи 196: Изгревът
Градски ескизи 197: Скици 5
Градски ескизи 198: Човек и пространство
Градски ескизи 199: Звуци в ухото
Градски ескизи 200: Мармалад
Градски ескизи 201: Изисквания за приличие
Градски ескизи 202: Урбанистични перспективи
Градски ескизи 203: Шести септември!
Градски ескизи 204: Възпитание на вкус
Градски ескизи 205: Гениалност
Градски ескизи 206: Копай тук!
Градски ескизи 207: Отново за София
Градски ескизи 208: В този град Ловеч...
Градски ескизи 209: Изборът
Градски ескизи 210: Да не ви дреме!
Градски ескизи 211: Експериментът
Градски ескизи 212: Решение
Градски ескизи 213: Обич
Градски ескизи 214: Архитект ли е, не ми го хвали!
Градски ескизи 215: В страната на чудесата*
Градски ескизи 216: Ако...
Градски ескизи 217: Фантастични илюзии
Градски ескизи 218: Ценности
Градски ескизи 219: Окрадена Сердика, обрулена София!
Градски ескизи 220: Празни съдове
Градски ескизи 221: Ексхибиционизъм 1
Градски ескизи 222: Ексхибиционизъм 2
Градски ескизи 223: Деградация или глобализация?
Градски ескизи 224: Преображение 5
Градски ескизи 225: Уфологичен проект
Градски ескизи 226: Уфологичен проект 2
Градски ескизи 227: Вяра и…невяра 1
Градски ескизи 228: Вяра и…невяра 2
Градски ескизи 229: А сега, накъде?
Градски ескизи 230: Клише
Градски ескизи 231: Казах го преди време
Градски ескизи 232: Отново за София 2
Градски ескизи 233: Отново за София 3
Градски ескизи 234: Отново за София 4
Градски ескизи 235: Преображение 6
Градски ескизи 236: Безусловна подкрепа!
Градски ескизи 237: Вяра и…невяра 3
Градски ескизи 238: Поглед към човека и мястото, в което живее
Градски ескизи 239: Гражданинът
Градски ескизи 240: Селянинът
Градски ескизи 241: Бих живял ...
Градски ескизи 242: Сграда на годината
Градски ескизи 243: Кръговрати
Градски ескизи 244: Бялата брада
Градски ескизи 245: Все някой, някога ще вдене!
Градски ескизи 246: Хора и богове
Градски ескизи 247: Пластелини или странностите човешки
Градски ескизи 248: Под един покрив
Градски ескизи 249: Искам
Градски ескизи 250: Скици 6
Градски ескизи 251: Скици 7
Градски ескизи 252: Проект "Раковски"
Градски ескизи 253: Заедно и подчинени
Градски ескизи 254: Под един покрив 2 - Етноси
Градски ескизи 255: Искам 2
Градски ескизи 256: Кристо
Градски ескизи 257: Водата
Градски ескизи 258: Запек
Градски ескизи 259: Мислим ли и….. ако да, какво правим?
Градски ескизи 260: С.Е.М.!!
Градски ескизи 261: С.Е.М. 2!!
Градски ескизи 262: Красота и ум
Градски ескизи 263: Блато
Градски ескизи 264: Красота и ум 2
Градски ескизи 265: Грозно, по-грозно …… малоумно!
Градски ескизи 266: Глупост
Градски ескизи 267: От незнание ли, от глупост ли ...
Градски ескизи 268: Смяна
Градски ескизи 269: Пророци
Градски ескизи 270: Участвай в битката, стани победител!
Градски ескизи 271: Разочарование
Градски ескизи 272: Метафора
Градски ескизи 273: Неочаквана еманципация
Градски ескизи 274: Симеон Антипа
Градски ескизи 275: Зависимост и хибридация
Градски ескизи 276: Зависимост и хибридация 2
Градски ескизи 277: Зависимост и хибридация 3
Градски ескизи 278: Самочувствие
Градски ескизи 279: Бързо и бавно
Градски ескизи 280: Вчера и днес
Градски ескизи 281: Приказен град 1...или легенди под моста над Осъм
Градски ескизи 282: Приказен град 2
Градски ескизи 283: Приказен град 3 - София
Градски ескизи 284: Приказен град 4 - Ловеч
Градски ескизи 285: Има и още … ориентири за бъдещето
Градски ескизи 286: Утре 1 - Война на расите
Градски ескизи 287: Утре 2 - Война на расите
Градски ескизи 288: Утре 3 - Война на расите
Градски ескизи 289: От утре 4
Градски ескизи 290: От утре 5Градски ескизи 291: От утре 6

 

 

 

 

 

 
Copyright © 2024 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions