|
Изкачих се по стълбите.
Долу остана мястото край брега.
Там, според легендата, Йоан Кръстител eпокръстил Исус Христос и другите – в мътните води на река Йордан.
Днес, оставяш дрехите си, навличаш една памучна роба и се потапяш в хладните води, имитирайки светото кръщене!
Без Кръстителя, без посветителя, а и времето, и водите са други.
Колко ли вода е изтекла от тогава?
Колко ли хора са търсили надеждата?
Нито времето, нито водата, нито хората някога ще свършат!
А горе - извън клоните на надвесените дървеса, бе просторно и пълно с изненади!
Насреща ми - в количката, бутана от една жена и мъж..... Стивън Хокинг!
- Мога ли да снимам? – попитах, онемял от шанса. Жената ми кимна засмяно и тя, изненадана от бързата ми реакция. Снимах го, благодарих учтиво и отминах. Харесвах, харесвам и днес по-умните, но нямам фетиши!
Знаменателен миг!
Бяхме по Светите места!
Бяхме дошли и ние, да се научим да ловим риба!
Две-три крачки и отново изненада – наблизо се лееше сладостта на българска реч!
Възрастни мъже и жени, повечето жени, се надпреварваха да говорят, не шумно, но с желанието – всяка да каже своето!
Евреи – българи! Пееха своя, незабравен български, този, който говореха само по-между си, от деца....
Естествено веднага се заприказвах, забравил за гения на Стивън Хокинг.
И днес ме побиват приятните тръпки при спомена – колко години бяха отминали, а те не бяха забравили сладостта на уникалния ни език, интонацията, чистотата, мелодията му!
Беше януари, топло, слънчево, паметно – с неочаквани срещи!
Преди четвърт век!
Михаил Петков / 10 май 2014 / forma@abv.bg
|
