КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Градски ескизи 248: Под един покрив

Сряда, 20 Януари 2016 00:00
01

Градски ескизи 248
Под един покрив

 

Тя е навсякъде!

Навсякъде около нас и вътре в нас, възпитана, отгледана, целенасочено манипулирана, жива, дисциплинирана и…. несанкционирана! Крещи с всяка наша постъпка, с всяко наше действие или бездействие, различна, защото сме различни, самостоятелна, защото отглеждаме при различни условия несъвършените си гени - наши и наследени!

Ние живеем под един покрив с агресията!

Ще ми се да вярвам, че не са малко съгражданите ни, които виждат…..непрекъснатите, понякога избухващи и с неутолима жажда, прояви на агресия! Те заливат и мокрят сухите крачоли на човека в плитките води на демокрацията по нашите земи, в локвичките, събрали малкото вода, след падналия дъждец в началото на последното десетилетие на миналия век и не-очакващи с отворени очи, изгрелите тогава слънчеви лъчи да ги превърнат отново в изпарения, подобни на безплътните илюзии и мечти на мнозина от манипулирания и наивен народ. Виждат, вероятно и леността, и апатията, сякаш нарочно обзели всички, възпитани и отгледани, да бъдат такива, откакто се помнят! Чувстват безхаберието и арогантността му, останали в приспособимия ни робски характер и той, наследен от хилядолетията живот. Сами и с други етноси.

Прекалено дълго живелият български етнос се е опитвал, но рядко се е налагало да приобщава другите етноси. Живял е нормално с повечето от тях, но никога не е успял да стори това с циганския, дошъл от Индия и Пакистан по нашите земи, преди около седем-осем века, заедно с войсковите обози на първите турци-наемници, стъпили тук. Не е успял да го привлече към своя начин на живот, да го научи на сладката си и уханна кухня, на прастарата си култура, на упорит труд и хъс за образование, нито на своята религия. Не е успял, няма и да успее, защото не можеш да дадеш нещо насила, ако никой не иска да го вземе! Всички възможности са използвани, а опитите са били и ще бъдат неуспешни!

Подчинил е само себе си - на всякаквите чужди интереси, за които можете да се сетите, а те не позволяват да възпитава и приобщава на своя глава, защото манипулаторите недобронамерено пазят правата на това единение, на конвергенцията като политически инструмент, за себе си или пак чрез народа, но след внимателна манипулация и възпитание! Сякаш той не е един от най-старите на земята, та така стръвно и упорито го обработват, но може би - тъкмо, заради това!

За да могат тия да развяват знамената на културата и технологиите, които той е създал, присвоявали и афиширали ги като свои! Гърци, турци, сърби, македонци, руси, украинци….

За да могат да черпят сили от силите, бликащи от недрата на духа и сърцата на хората му, сраснали се с корените си със земята на дедите си!

За да насаждат измамно в разума, на последно дошлите на света и непознаващи древността на човечеството народи, че българите са варвари, а те гениите му! Коварно и подло, крадливо!

Търся думите, които най-добре и концентрирано, биха изразили хилядолетните перманентни кражби на интелектуална собственост, съпътствани от унищожение на всичко, което крещи, когато до него се докоснат ръцете на недоброжелатели, на крадци и елементарни плагиати!

……………………………………….

И днес сред циганското малцинство има общности, които сме приели и които са почти на висотите на изискванията ни за труд, за чистота, за поведение, за образование и за, какво ли още не, дори за философията на живота, нищо, че си носят белега от цвета на кожата. Но, нали и сред нас има мързеливи, нечистоплътни телом и духом, необразовани и безочливо крадливи, и дори с по-тъмна кожа.

Искам да говоря не за тях, а за другите, различните, очебийно различаващите се, нежелаещите да живеят като всички ни, носителите на „циганизацията“ хора, а мисля и разсъждавам, и за толкова оглушителното мълчание на всепоглъщащото, и търпеливо до апатия, съвременно българско общество.

………………………………………..

Забелязвате ли циганизацията сред нас, в града и държавата?

Забелязвате ли, как постепенно, като тъмнината на черното, циганизацията, както определям това невидимо действие на вулгаризация, плъзна и завзе душата и бита ни, заседна абсолютно във всички? Мръсотията в телата и душите на хората стана, като че ли неспасяема, жадна и неутолима, агресивна, дори фотографски прецизна! Неунищожима!

Особена, защото се използва от манипулаторите с недоброжелателност и зли помисли! И особено видна при децата и подрастващите. Непрекъсната манипулация в няколко столетия! Не я ли виждате, не усещате ли отвратителния й дух? Не разбирате ли, че тя ни води със скоростта на най-тъмното от тъмнината на Космоса в посоката на черните води на реката, отнасяща всички в Долната земя, същата тая, която се влива в калта й - за да ни сближи с низостта на крадците и плагиатите, нейните обитатели? Решили са да ни закарат и нас, най-накрая там, защото вече няма, какво да крадат. Направиха ни такива, каквито са те - непродуктивни и крадци. Разбирате ли, усещате ли непочтените им намерения и действия?

…………………………………………

В близостта си етносите, които живеят заедно, образно - под един покрив, винаги създават условия за преплитане и присвояване на елементи от бита на другите, на еднаквост в отношенията им към общите човешки проблеми. Тогава се наслагва и прозвучава хармонията на разбирателство и еднаквост при оценката на живота,

но днешното налагане и манипулирано усвояване на агресивността,

казвам го твърде меко и внимателно, от едно малцинство от различни етноси и не само, чуждо на приетите норми и ред на живота на обществото, е озадачаващо и вредно! Напълно е загубена правилната посока в развитието на народа! Нарочно възпитано, това състояние е уникално за всяка човешка общност!

То е абсолютно опасно, то е абсурдно! Това е пропадане!

Приемам, че разбирате и че отдавна сте го отбелязали със сензорите си, че сте разсъждавали за опасното състояние, в което изпадна народа. Виждате пагубното влияние върху младите и децата! А агресивността е многолика и е вечно будна, зла, кал от калта на локвата на окаляните! Но защо мълчите? Защо мълчите, нали сте каймака на обществото? Защо си позволявате това? Колкото и пъти да попитам, все ще са малко! Да не би да живеете далеч - на остров Тасмания, заедно с двуутробните животински изключения или в Патагония, на студено и безлюдно, та да не ви засягат тези грозни метаморфози? Тези, предупреждаващи обществени трансформации! Да не сте се преродили в чукчи, както това се опитаха да направят, чужди и наши лъжеисторици, с българите, като им прекроиха, подобно на изкусни неврохирурзи, тялото и главата, а накрая им присвиха и очичките, та ги изпратиха объркано и малоумно, чак в сърцето на Азия, да търсят „липсващите“ си културни и генетични корени там, въпреки, че никога не са напускали, нито за миг, територията си, в това число и хилядите квадратни километри от другата част, изядена от гладните ни съседи, земя  - извън днешните ни граници!? Ако сме индо-европейци, защо не се разбираме с циганите на цигански? Как те помнят, а ние сме „забравили“ своя език? Ако сме славяни, защо всички ползват българската азбука, а не индо-арийска, славянска или някаква друга, каквато и да е? Като сме ползвали елинската култура, защо не пишем и не говорим на елински? Защо никой от изброените и много други не притежават свой, толкова стар, автентичен фолклор? Защо никой не притежава такова автентично наследство, като нашето, защо никой не притежава „Веда Словена“, ако изобщо и вие сте чували нещо за нея? Защо е изопачена и напълно невярна еволюционната история на народите, в чий интерес е създадена - променена, невярна, измислена ? Ще отговоря така -

Защото предците ни са дали културата и разнообразното си творчество, металознанието и металургията, фолклора и шевицата, нестинарството и знанията за духа и богатствата на природата, дали са кухнята, сечивата и материалите за строителство, и ваятелство, за корабостроене и плаване, както и риболовството - на всички бели и дългоноси! Дали са песните и легендите си за небесното и подземно царство, заедно с всичките си богове, за да ги наподобят и да се хвалят, като най-долнопробни плагиати, от съжаление към творческата им немощ! Дали са им възможност да крадат и ползват всички постижения, и най-вече, на имитаторите от юг! Защото са взели богатствата на траките и са ги приписали в своя полза, като пладнешки хайдуци, като днешните, известни на всички крадци? Дори народните предания за войната на гладните и босите срещу богатите тракийци от Троя! Сякаш тази земя е като действащ вулкан и непрекъснато бълва огнената си магма, за да я ползват с времето всички и за да престанат да ни крадат като малоумни, защото лава има за всички! Но на крадеца, никога не му е достатъчно откраднатото и продължава да краде, дори мечти, дори денем, когато спи. Затова, все пак, искам да знам -

До каква степен на непотребност са манипулирани вашите знания, до какво ниво са оставени правата ви да разсъждавате? Пречели ви някой? Къде са умните - еманацията на културата и хилядолетията живот на народа, живели и живеещи, макар и трудно, тук?

……………………………………….....

Очевидно ще трябва да живеем с всички, дори с циганите, заедно и разделени – все по същият път! Можем да вървим, но с тяхна помощ, защото те трябва да се „интегрират“! Питали ли сте се, защо ги оставихме гладни и боси, без образование, без занаят, без средства за елементарен живот, защо бе необходимо да ги преименуваме, защо приехме, че са жители на Вечния град? От какъв зор, та повечето не са стъпвали там и едва ли ще стъпят? Къде се загубиха традиционните им занаяти, владени от предците им, носители на бронза за човечеството? Защото не искаме да се „грижим“ и за тях ли, или защото ги зарязахме, като хуманисти и интернационалисти? А, за кого се грижим?

……………………………………………..

Някъде около 40-те години на миналия век, един кмет на София забрани навлизането към центъра на града от съществуващата и днес, улица “Опълченска“ на изток, на граждани от цигански произход в недобър вид. Не заради друго, а за да изглеждат и приличат града и гражданите му, на европейските примери и за да ги научи, че тази виртуална граница може всеки да я премине, стига да е като останалите и с тяхното поведение!

Как, питам се днес, за седемдесет-осемдесет години, градът бе залят от немити и крещящи, агресивни и малокултурни индивиди, не само от цигански произход, които наложиха своето агресивно поведение над целия град и апатичното му население? Питам се, как да се измъкнем от калта на блатото на абсолютната циганизация? Как да го направим, нали, уж сме свободни и можем да постигнем всичко, което ни е нужно? Питам се, но не знам, дали не съм сам с питането си, защото вие мълчите! А циганизацията е повсеместна, расте и необезпокоявана навлезе безпрепятствено навсякъде, дори във властта на града и държавата, казано метафорично! Кажете нещо полезно по въпроса, направете нещо заедно, всички и престанете с бойкота, с неразбираемото си мълчание и бездействие! Нали искаме доброто и прогресът да побеждават! Защо днес, всичко у нас се е циганизирало, вместо да е обратното – в естествена полза и за цигани, и за арменци, за евреи и руснаци, за араби, за куцовласи, ареани и турци, за българи и всички, живеещи тук заедно – от Тимок и езерата край Охрид и Преспа - до Черното море, и от Дунав, и севера над него - до Бялото?

……………………………………………….

Защо победи простотията и неграмотността, арогантността и крадливостта, заедно с агресивността им? Питам се и си отговарям – който идва от калта, винаги жадува за нея! Обсебен е завинаги!

Защо тия сили са навсякъде в живота и ни тормозят, и ни дърпат, все към миналите, все към тъмните столетия и територии, все към лепкавата кал и локвата? Защо бяха допуснати в училището и нематериалната ни култура, нали децата са бъдещето, а културата се гради трудно и единствена остава, слели се днес с чалгата, на фалшиво пеещите едрогърдести певици и елементарните „творци“ от Плевенско? Защо чалгата покори хилядолетната българска народна песен? Защо промени трупаната хиляди години българска кухня? Откъде изскочи „елегантното“ облекло на спортистите, станало официално за голяма част от народа? Защо промени вкуса му към кича и разновидностите му, вместо към красивото и елегантното? Защо, ще попитам тихо, за да не ви засегна и обидя, защо и кой насади „мутро-барока“, по находчивото определение на народа? Кой изкриви до неузнаваемост световно-приетите естетичните критерии за творци и изпълнители? Кой определи тия, парадоксални по своя израз политически прояви, действия и образите на поредиците участници в тях? Не питам, кой ни окраде и продължава да го прави, защото това е световно известно. Питам, кой и защо промени до неузнаваемост, доскоро моралния и нравствен народ? Питам, кой позволи да се циганизира и да пропадне, пазеният като очите му, толкова хилядолетия, морал? За да могат, вчера появили се на белия свят народи, да ни гледат с пренебрежение и отгоре! Кой харесва злото? Аз знам, а вие?

Огледайте се, защото предстоят промени, озадачаващи, но необходими! Задават се и вярвам, че ги виждате и усещате, грохотът им кънти вече, от далеч!

Имам още много въпроси, започващи със защо и отговори, но смятам, че е по-правилно вие да си ги задавате и да си отговаряте, ако искате и ако можете.

Михаил Петков / 14 - 17. О1. 2016 г.

 

Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18
Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35
Градски ескизи 36. Конкретика.
Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/
Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa?
радски ескизи 39: Стига!
Градски ескизи 40: Южен парк
Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина
Градски ескизи 42: Без песен
Градски ескизи 43: Градът и движенията в него

Градски ескизи 44: Престиж
Градски ескизи 45: Размисли за интелигентността 1
Градски ескизи 46: Размисли за интелигентността 2
Градски ескизи 47: Размисли за интелигентността 3
Градски ескизи 48: Размисли за интелигентността 4
Градски ескизи 49: Размисли за интелигентността 5
Градски ескизи 50: Размисли за интелигентността 6
Градски ескизи 51: Размисли за интелигентността 7
Градски ескизи 52: Kняжеската градина
радски ескизи 53: Политическите паметници
Градски ескизи 54: Размисли за интелигентността 8
Градски ескизи 55: С паркоустройство не се прави градоустройство!
Градски ескизи 56: Размисли за интелигентността 9
Градски ескизи 57
Градски ескизи 58
Градски ескизи 59: Творци на истории и приказки
Градски ескизи 60: Хармония
Градски ескизи 61: Въобръжение
Градски ескизи 62. Времена, хора, градове 1
Градски ескизи 63. Времена, хора, градове 2
Градски ескизи 64. Времена, хора, градове 3
Градски ескизи 65. Страх 1
Градски ескизи 66. Страх 2
Градски ескизи 67. Страх 3
Градски ескизи 68. Паметта на града.
Градски ескизи 69. Многообразие на видовете 1
Градски ескизи 70. Многообразие на видовете 2
Градски ескизи 71. Многообразие на видовете 3
Градски ескизи 72. Многообразие на видовете 4
Градски ескизи 73. Многообразие на видовете. Преображение 1
Градски ескизи 74. Преображение 2
Градски ескизи 75. Преображение 3
Градски ескизи 76. Преображение 4
Градски ескизи 77: Галилея
Градски ескизи 78: И няма край
Градски ескизи 79: Творци на бъдеще
Градски ескизи 80: Писмо до СОС и Кмета на София
Градски ескизи 81: Вкусът на детството
Градски ескизи 82: Въплъщение
Градски ескизи 83: Гладът на града
Градски ескизи 84: Лудостта на града
Градски ескизи 85: Лъжлив и измамен град
Градски ескизи 86: Защо? (1)
Градски ескизи 87: Защо? (2)
Градски ескизи 88: Защо? (3)
Градски ескизи 89: Защо? (4)
Градски ескизи 90: Защо? (5)
Градски ескизи 91: Размисли за трансмутацията
Градски ескизи 92. Страх 4
Градски ескизи 93: Сънят на града
Градски ескизи 94: Светлина и сянка
Градски ескизи 95: Злото на урбанизирания човек
Градски ескизи 96: Без шанс
Градски ескизи 97: Спомени
Градски ескизи 98: Интуитивни мисли
Градски ескизи 99: Маски
Градски ескизи 100: Южен парк 2
Градски ескизи 101: Гербът на банката
Градски ескизи 102: Човек и буболечка
Градски ескизи 103: Maщабът на града 3
Градски ескизи 104: Maщабът на града 4
Градски ескизи 105: Политически паметници 2
Градски ескизи 106: Наследство
Градски ескизи 107: Величие
Градски ескизи 108: Истина ли е?
Градски ескизи 109: Власт и Обич
Градски ескизи 110: Наслада и Утре
Градски ескизи 111: Колко много
Градски ескизи 112: Колко много 2
Градски ескизи 113: Цивилизацията на Европa 1
Градски ескизи 114: Цивилизацията на Европa 2
Градски ескизи 115: Цивилизацията на Европa 3
Градски ескизи 116: Заразата на самохвалството 1
Градски ескизи 117: Цивилизацията на Европa 4
Градски ескизи 118: Sofiasko
Градски ескизи 119: Дар от съдбата
Градски ескизи 120: Деца и внуци
Градски ескизи 121: Обединението не прави силата!
Градски ескизи 122: Мир
Градски ескизи 123: И аз
Градски ескизи 124: Заразата на самохвалството 2
Градски ескизи 125: Живот в града
Градски ескизи 126: Инерция
Градски ескизи 127: Преселения
Градски ескизи 128: Още за ЦГЧ
Градски ескизи 129: Бъдещето на градовете
Градски ескизи 130: Страх 5
Градски ескизи 131: Страх 6
Градски ескизи 132: Страх 7
Градски ескизи 133: Размисли за града и архитектурата 1
Градски ескизи 134: Размисли за града и архитектурата 2
Градски ескизи 135: Размисли за града и архитектурата 3
Градски ескизи 136: Размисли за града и архитектурата 4
Градски ескизи 137: Размисли за града и архитектурата 5
Градски ескизи 138: Водата на града
Градски ескизи 139: Kражбата на Божия служител
Градски ескизи 140: Чалга в градската архитектура
Градски ескизи 141: Някой ме закриляше
Градски ескизи 142: Напуши ме смях
радски ескизи 143: Tворчеството на човека
Градски ескизи 144: Колко много 3
Градски ескизи 145: Колко много 4
Градски ескизи 146: Aсансьор
Градски ескизи 147: Градска бъркотия
Градски ескизи 148: Канибали... или ескиз за непочтеността
Градски ескизи 149: Черно и бяло
Градски ескизи 150: Сурикати
Градски ескизи 151: Глобализация
Градски ескизи 152: Политически паметници 3
Градски ескизи 153: За хората и обществото – от вчера и днес
Градски ескизи 154: Лидери
Градски ескизи 155: Кой е творецът?
Градски ескизи 156: Семки и бонбонки
Градски ескизи 157: R.I.P. Тери Пратчет
Градски ескизи 158: Проклет да си!
Градски ескизи 159: Гнусливи сравнения
Градски ескизи 160: Затъмнение
Градски ескизи 161:Скици
Градски ескизи 162: Oбяснение, но не в любов
Градски ескизи 163: Колко много 5
Градски ескизи 164: Скици 2
Градски ескизи 165: Честито
Градски ескизи 166: Задушница
Градски ескизи 167: Наглост
Градски ескизи 168: Легенди 1
Градски ескизи 169: Легенди 2
Градски ескизи 170: Легенди 3
Градски ескизи 171: Скица за арх. Сава Бобчев
Градски ескизи 172: Колко много 6
Градски ескизи 173: Колко много 7
Градски ескизи 174: Колко много 8
Градски ескизи 175: Колко много 9
Градски ескизи 176: Градоустройството на София - 1
Градски ескизи 177: Градоустройството на София - 2
Градски ескизи 178: Градоустройството на София - 3
Градски ескизи 179: Услугата
Градски ескизи 180: Проект “Долен Дунав - Рейн” - Европейска интеграция
Градски ескизи 181: Архитект Кирил Бойчев
Градски ескизи 182: In memoriam, in honorem
Градски ескизи 183: Спомени 2
Градски ескизи 184: Вината на Сара
Градски ескизи 185: Скици 3
Градски ескизи 186: Ние с живота
Градски ескизи 187: Забележки към Създателя
Градски ескизи 188: Форма
Градски ескизи 189: Скици 4
Градски ескизи 190: Светът на буболечките
Градски ескизи 191: Красота
Градски ескизи 192: Желание
Градски ескизи 193: Сенки
Градски ескизи 194: Сенчестите хора
Градски ескизи 195: Красота 2
Градски ескизи 196: Изгревът
Градски ескизи 197: Скици 5
Градски ескизи 198: Човек и пространство
Градски ескизи 199: Звуци в ухото
Градски ескизи 200: Мармалад
Градски ескизи 201: Изисквания за приличие
Градски ескизи 202: Урбанистични перспективи
Градски ескизи 203: Шести септември!
Градски ескизи 204: Възпитание на вкус
Градски ескизи 205: Гениалност
Градски ескизи 206: Копай тук!
Градски ескизи 207: Отново за София
Градски ескизи 208: В този град Ловеч...
Градски ескизи 209: Изборът
Градски ескизи 210: Да не ви дреме!
Градски ескизи 211: Експериментът
Градски ескизи 212: Решение
Градски ескизи 213: Обич
Градски ескизи 214: Архитект ли е, не ми го хвали!
Градски ескизи 215: В страната на чудесата*
Градски ескизи 216: Ако...
Градски ескизи 217: Фантастични илюзии
Градски ескизи 218: Ценности
Градски ескизи 219: Окрадена Сердика, обрулена София!
Градски ескизи 220: Празни съдове
Градски ескизи 221: Ексхибиционизъм 1
Градски ескизи 222: Ексхибиционизъм 2
Градски ескизи 223: Деградация или глобализация?
Градски ескизи 224: Преображение 5
Градски ескизи 225: Уфологичен проект
Градски ескизи 226: Уфологичен проект 2
Градски ескизи 227: Вяра и…невяра 1
Градски ескизи 228: Вяра и…невяра 2
Градски ескизи 229: А сега, накъде?
Градски ескизи 230: Клише
Градски ескизи 231: Казах го преди време
Градски ескизи 232: Отново за София 2
Градски ескизи 233: Отново за София 3
Градски ескизи 234: Отново за София 4
Градски ескизи 235: Преображение 6
Градски ескизи 236: Безусловна подкрепа!
Градски ескизи 237: Вяра и…невяра 3
Градски ескизи 238: Поглед към човека и мястото, в което живее
Градски ескизи 239: Гражданинът
Градски ескизи 240: Селянинът
Градски ескизи 241: Бих живял ...
Градски ескизи 242: Сграда на годината
Градски ескизи 243: Кръговрати
Градски ескизи 244: Бялата брада
Градски ескизи 245: Все някой, някога ще вдене!
Градски ескизи 246: Хора и богове

 

 

 

 

 
Copyright © 2024 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions