Градът не е само от мъжки пол, нищо, че съществителното е такова. Има градове,  прилични на какво ли не, на кого ли не, дори  по-особени, които са в звученето на някого! Пак човек, но друг! Има и такива, подобни на старци и старици...

За мен, София е като самоизхранваща се старица, но..... погледът на всеки е различен – за току-що пристигналия от село, може и да му  изглежда като Вавилон! Вероятно!
Виждам градове като мъже в различна възраст, а други – поли-сексуални. Наричам ги така, поради основното им предназначение и функция, обвързани с полиса.
Има и такива -  с излъчването на жена, но обикновено  няма, прилични на деца!
Има градове, които не приличат на нищо със своята безличност, както и градове, сменящи и пола, и маските си, но... това е толкова бавен процес, че трудно би могло да се усети в един човешки живот, въпреки, че примери има дори,  пред очите ни.
Някои приличат с поведението си на жриците на любовта, а други – на празноглави богаташи. Никой не прилича на юноша или младеж, щото всеки от тях е многократно по-възрастен от най-възрастния сред хората, с редки изключения...
Има градове артисти, градове – мечтатели, поети, имало е – воини, атлети.
Има градове - селяни, а други - весели и любопитни, добронамерени и гостоприемни, а някои пък – чужди и много нелюбезни, намръщени и начумерени...
Има и изоставени, като провлачени жени или като смърдящите пиянки.
Има  кухи градове, приличащи си с голяма част от жителите си или подобни на някои от законотворците в тях, а примерите са безчет.. .
Има градове, които живеят предълго и не могат да се освободят от тежестта на историята си, дори и да искат – тя ги подтиска, мачка и прави, каквото си иска.
Има градове – царе и властелини! Те не приличат на живелите в тях човешки господари, всеки от които е оставил името си с нещо, поглеждайки към бъдещето им - за слава !
Има  някои, които ухаят приятно, слели се с природата и полазили по гънките й, та човек не може да си откъсне душата и вечно ги помни!
Не липсват и онези, дето никой не иска да помни и дето никой не ходи в тях.
Има и такива, ухаещи на забравените вече гальоти, които преди столетие обикаляха нощно време града, за да си свършат работата.
Всеки град те вика, чуваш ли го – ти отиваш и ако те приласкае с нещо – оставаш, но бягаш и се не връщаш, намразваш го, ако е оставил лошия си отпечатък..
Градът е шарен като жителите си. Той прилича на тях. Градът се променя  с всяко човешко поколение, слага си нови и нови маски, но  като го погледнеш – пак си е същият, променят се повече хората, отколкото той. Той е образец за мимикрия, на потайна промяна, тъй като  пази духа и историята си трайно.
Той напътства и учи, обещава и лъже, той  убива и ражда, побеждава и губи, изчезва и отново възкръства -  той е човешката история, вярна или не – тя е историята, която  всяко поколение знае за себе си.
Има градове, които посещаваш за пръв път, но усещаш, че ги познаваш. Отдавна! Добре!
Няма, кой да ти каже – дали и колко си прав, но ти знаеш и отново се връщаш, живееш.
Има такива, дето ти грабват сърцето отведнъж, ума и дума не можеш да кажеш, захласнат.
Замислям се, кой е по-уникален – градът или човека в него. Дори не е важно това, че си приличат – кой е по-силен, кой е по-могъщ, кой е по-всестранен, кой е по-универсален! Мисля, че човекът губи в съперничеството си със своето най-велико произведение и с неговия дух!
Има  градове – като панаири, вечно шумни, задъхани, засмяни, смрадливи от желания и пот, възбуждащи въображението...
Има и такива – радостни от младостта, но и други – стари в старостта на старите в тях.
Най-много са посредствените и безличните, приличащи си с рояка от мушици и безброя от хлебарки, сгушили се в пазвите им.
Има градове за удоволствия, че ги познаваш или, че живееш с тях, има и отблъскващи, които се чудят, защо още ги  населяваш. Има и такива, подобни на магнита – за малки и големи, дори за едри стружки, а знам и се познавам с някои – за едрогабаритни елементи.
Чудно би било да няма  такива – за плужаци, за хамелеони  и за други буболечки, но знам  за онези, подслонили професори и много важни клечки, дори има и прилични на колеги и колежки, дописници  на служби много важни, много  тежки..
Навред се ширят  градове и градчета, отдадени на корупция, а има и други, отрудени сред своята многовековна еволюция. Има и преситени, има и гладни, дал бог градове за труженици, но е  пълно и с такива – за безделници.
Има градове объркани – денем спят, а нощем живеят и работят. Има тихи и спокойни, има буйни и невъздържани. Появиха се напоследък и чалга  - градовете, весели и шумни, голи и безумни..
Малко са, но има и музикални  по земята, дето музика се лее денонощно, дето  тя е в душата. Има и  задръстени, запушени в снагата..
Съществуват градове-картинки и болезнено безцветни - до сиво или пожълтяло Има някои - целите в бяло, а други -  опушени, без бяло. Има градчета в мащаб - като своите жители, но има и болни психически  в маниакалността си, пре-развити, презаселени..
Има такива на нивото морско, а други – над облаците в планините, едни – зелени, други само в камък и бетон строени.
Какъв хамелеон е човекът, а ! Наскоро отново забелязах и учудено се вгледах.
Има тук-таме и нови, но повече - от старост, преплитат си краката. Някои от тях години си не знаят, но живи са - с децата на безкрая.
Градът е най-върховното  културно постижение на разумния човек, няма друго нещо, сътворено от него по-велико и гениално! В него той се чувства истински свободен и рядко променя цвета и маската си.
Градът е най- красивото произведение на човека, скъпо и дори безценно! Той е неговата слабост, неговото въображение и най-велика победа. Тази – над природата! Постигнал е и други висоти, но само в името и в полза на града, и себе си.
Тук – той е господар, творец и разрушител..
Колко жалко е, че има и  градове - призраци, изоставени по различни причини, но.... има и такива, в които е удоволствие да се живее – за тях е нужно да говорим.
Градът е различен за всеки от нас и това зависи от ума, от  очите, от слуха и обонянието на всеки, стига да ги има и ползва.
Има градове държави и не малко други с живот на роби. Ще се намерят кротки и заспали, но има и крещящи и бунтари. Често се намират весели и тъй приятни. и рядко намусени, сънливи. Ще срещнем арогантно малоумни, но и срамежливи, притеснителни, свенливи.
Колко ли са различни хората, дали и градовете са като тях!
Рядкост са изоставените, много са грозните, почти липсват мързеливите, има и сбъркани, неподдържани, мръсни, безцветни и безлични, но човекът е навсякъде!
Затова си приличат – градът и човека са хищниците на земята!
Дали духът на града не е една огромна метафора на човешкия!

И той е вечен!