|
От изкуствата само архитектурата си прилича с живота – и двете нямат право на опит!
1. Ако има светлина, сянката е винаги с теб!
Тя е втората ти форма – пластична, динамична, повтаряща всяко твое движение, всяка твоя извивка, толкова прецизно, че човек се замисля и я оприличава на марионетка. Но тя е по-съвършенна от нея, защото куклата повтаря забавено мислите ти, а сянката – си ти!
И сянката не е съвършена. Тя не притежава душата, носена от тялото и… затова повтаря без имитация, неговите движения.
Човек непрекъснато бяга от сянката си и се мъчи се да се освободи от нея, цял живот, сякаш не иска друг да знае това, което мисли и прави.
А защо, не знам?
Може ли да се освободи, нали е негова?
Безуспешните му опити продължават....
Възможно ли е светлината в живота на човека да се носи от духа, а тялото – да носи сянката? Винаги заедно и вечно разделени, без да могат да си разменят задълженията!
Умът и разсъдъка, творчеството и въображението търсят светлината, а тялото търси и сянката, защото яркостта на светлината може да я изгори.
За живеещите на светло, тъмнината е ада! За тези сред тъмнината – светлината е този ад! За знаещите - територията на незнанието е пустиня, за незнаещия, земята на знаещите - е измислена и ненужна.
Мястото на здравия е заето от завистта на болния, а неговото пространство е последното, което здравият ще търси. Тъпият завижда на всички, подобно на неблагодарната душа на алчния, а страхът на последния създава и завистта към свободата! Незрящият тъжи........
2. Градът е пълен със светлина и сенки!
Добрата архитектура и градоустройство са едни от човешките професии, които ги ползват тотално. Красотата на всяко пространство, на всяко съчетание на форми е майсторлъка на твореца, оплел ги в хармонията им.
Няма друго изкуство, толкова обвързано със светлината и сянката на пространството като архитектурата, с нейните възможности и тяхното безкрайно трудно хармонично музициране - за достигане изяществото на съчетанията по между им.. То се постига чрез въображението ! То е, което пленява и подчинява, което създава!
Градът провокира невероятни творчески комбинации и колкото са повече, толкова по-висока и непостижима е неговата привлекателност.
Дори нощем, когато тъмнината изяжда сянката.
3. Всеки архитект си служи със светлината и със сянката, според усета и уменията си - като особено това е нужно при градоустройственото планиране, за да може градът пълноценно да се ползва и от едната, и от другата.
Добрата хармония помежду им прави структурата му по-здравословна и по-функционална, а образът - по-привлекателен и шарен, през всички сезони и при различната светлина на деня.
Светлината и сянката за града не са като доброто и злото за човека. И двете са му нужни, особено на архитектурата и градското планиране - за свободните площадни пространства, за парковете и градините, за всеки отделен човек.
Какво е града ли?
Хармония от светлина и сенки...... според мен.
Другото го знаем и виждаме, ползваме или рушим, подминаваме или се вторачваме, изненадани от привлекателността на градския пейзаж.
Вглеждаме се в пространствата му – в площади и площадчета, гледаме към улици и паркове, към архитектура и скулптура, заглеждаме се в градския дизайн и неговите символи, в белезите му - през различните части на деня и през различните сезони, за да го разбираме!
Защото градът винаги е различен!
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ оня ден, през юни 2014 година
|
