|
Имало едно време един дядо, който имал пет внучета – момиченца и момченца.
Всяко от внучетата имало свой характер и своя интересна
физиономия.
Били будни, умни и красиви и дядото много ги обичал......
1. Реших да си опъна краката върху ниската холна маса - кръгла, голяма, елегантна, в цвета на Ван Дайк.
Не, не, дядо! - извика най-малкият.
Недей, защото се драска политурата!...
2. Обядвахме само двамата и някой трябваше да измие чиниите.
Усетих, че на малчо не му се ще много-много и предложих - аз да ги измия.
Пуснах водата, взех гъбата и препарата, а мальокът уверено каза -
Нали знаеш, дядо, чиниите се мият и от двете страни!
3. Сестра му иска да стане артистка!
Сигурно, защото е красива!
Уверена е в избора си на професията за цял живот, само че не знае –
колко трудна и неблагодарна е тази професия, каква памет се изисква, колко всеотдайност, колко плач ще изплаче, дори на ужким, колко смях ще изсмее, без да й е смешно, колко думи ще изрече, с които не е съгласна, колко време ще й е необходимо да разбере, че е по-добре да избере професия, чрез която би могла да изрази своите мисли и чувства, а не чужди, и не за другите..
Но тя е целеустремена и вярвам, че ще избере подходящата..
Внуци, вече големи деца..
4. И близнаците са също добри, и oсобено умни деца, подобно на голямата си сестра, която учи психология нейде...
Живеят в близост до центъра, до училище и цял ден - при свободно време играят баскетбол или са нейде в махлата.
Близнаци са, но тя се роди в 23,55 часа, а той - в 0 часа и 5 минути на следващият ден!
Майтапих се с доктора, че е редно едното дете да се запише, че е родено на този ден, а другото на предния.
Не можело!
А те ще знаят ли това някога?
Тя има сивo-сини очи, а той – синьо-зелени!
5. Няма по-приказлив ученик от най-малкия.
Бележникът му е изцяло изпълнен със забележки, че говори неспирно, непрекъснато говори в час - и пречи!
Сигурно ще стане политик или професор по нещо и се готви отсега.
Естествено, той не иска и да знае, защото е умен и то много!
6. Днес е първият учебен ден на 2014 година и отидох в 127-мо училише.
Исках да ги видя – и тримата, защото са в един и същи IVклас, в една паралелка на най-старото софийско училище.
Откриването бе невероятна емоция за мен!
Близнаците пяха пред всичкото събрало се множество!
Пяха пред вечно приказващи деца, пред тръпнещи родители на първолаци и пред учителския състав, разбиращ всичко, свързано с поредния празник.
Беше пълна изненада за обучения ми слух с чистото си звучене и особено с увереността и спокойствието им!
Талантът на музикалността и артистизма обогатява всяка професия, особено свързаните с творчество и въображение!
Ти можеш ли да пееш?
Малчо беше сред останалите им съученици, елегантно облечен, както винаги.
Внуци, все още, малки деца...
7.Умен си, приличаш на мен! – казах със смях на малчо, преди време.
Дядо, ама много си нескромен! – изтърси човекът.
8. Не мислиш ли, че я обиждаш?
Не, защо, книгата е великолепна!
Бях подарил на майка му книга с рецепти за готвене.....
Малчо!
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ септември 2014
|
