|
На един като мене, който се гордеел, че произхожда от славен град, Аристотел казал: “Не това е важно. По-важно е дали човек е достоен за славното си Отечество”
..............................
Написах този ескиз, не за да уча някого, а за да разкажа на тия, които не разбират градоустройството и спецификата му това – което не се преподава.
Очевидно, опитът показва на практикуващите архитекти, че секторът градоустройство нормално се разделя на два, различни по задачите си и резултатите от тях етапи, проектите, на които се допълват, но и съществено се отличават –
този, на териториално-устройственото планиране и
другият – на градоустройственото проектиране в по-едър мащаб / 1:500 /,
който е идентичен с първата стъпка при архитектурното проектиране - нали всеки архитект започва с него, за да ситуира проекта си в средата и да реши функцията и архитектурата на сградата.....
Няма кой да обясни на всички, които се учат, а и на “научените”- тези различаващи се етапи в градоустройствената практика, и тяхната неотменима последователност.
Те, и обхватът им отговарят в най-висока степен на възможностите на професията, на знанията и абстрактното й въображение, което я съпътства и без което не може да съществува.
Именно те отговарят в най-пълна степен на задълженията на архитекта към обществото. Те и тяхната обхватност са условията, които различават творчеството на архитекта от останалите изкуства и са неговите богатства!
..............................
Размишлявайки по тези въпроси, установявам съществуващите заблуди,
захванали се за посредствените знания на някои колеги, като че ли завинаги.
Задачите и отговорностите, задълженията и възможностите на един
Общ устройствен план, на която и да е урбанизирана територия,
определят нейните възможности и функционалното й използване.
..............................
Плановите и обемно-пространствените проблеми на града, след този първи етап на градоустройствено проектиране, са коренно различни и изискват други знания, друга подготовка и несъмнено друг опит........Ум и очи!
Това, учудващо не се разбира най-вече от колеги, дори от тези, които работят в тази област, от широкия спектър на архитектурната професия..
Какво да си мислим за другите, които цял живот смятат, че творят архитектура, проектирайки само сгради, отбягващи градоустройството?
Нищо не бих могъл да мисля за качествата, които трябва да притежават и разни измислени специалисти, наводнили с ограничените си човешки познания и без грам такива за специалността архитектура от разни комисии и министерства на скъпоплатената ни държавна и общинска администрация.
То - “специалистите” не знаят, камо ли другите! Срещал съм се с фрапантни случаи, граничещи с безкрая на човешката глупост, пръсната така обилно сред българското общество.
..............................
На въпрос, какво е получил от философията,
Чети - /градоустройството, архитектурата и града – бел. мп/
Аристотел отговорил –
Да върша доброволно това, което другите вършат от страх пред закона!
..............................
Проблемите на живия град са други и затова,
въпреки направения и приет ОУП на София, градът перманентно боледува!
Боледува, защото незнанието не може да го излекува!
Необходими са “лекари”, които да му предпишат лекарства, да ги дозират и да препоръчат начините на ползването им.
Иначе, ще си живеем сред калта, селянията и комисионните!
Още дълго време!
..............................
Някакъв празнодумец попитал Аристотел
- Не те ли отегчих?
- Ни най-малко – рекъл философът, аз не те слушах!
..............................
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ 2 май 2015 г./ София
|
