|
От тук нататък - клонираните трябваше да живеят, съгласно заповедите на оня член на екипа, който се жертва за тях!
Нали ти, читателю, на тези редове си разумен, щoм четеш, мислиш, играеш и не се чувстваш като буболечка.
Разсъждаваш ли?
Ще те питам....Възможно ли е експеримента при клониране на безмозъчни буболечки в разумни хора, да не използва същността на клонирания индивид и да не обедини качествата му с тези на еталона?
Нали, в края на крайщата, това бе смисъла на операцията – да използва всичко ценно от буболечките и да го съчетае с това, което хората притежават - разума, пренасяйки го в новото, живо създание.
Използвани бяха качествата, а също и недостатъците, които се превърнаха по-късно в… качества.
Целеше се да се подобри расата на разумните, а и разумът – да се усъвършенства, за да се ползва пълноценно.
Но, нещо в експеримента се обърка!
Получи се немислещо и подчинено, угодливо, живо същество-робот, на което трябваше да се задават задачите за изпълнение, а за надзор служеше отново чипът!
За такъв подарък, провеждащите експеримента, не бяха и мечтали!
Същевремено, оставено без контрол, то се превръщаше в космически унищожител, тъй като жаждата му да придобива, за да се храни, бе неутолима! Ядеше всичко – и жива, и нежива материя! И не подбираше!
Клонираните постепенно щяха да унищожат и себе си, след като унищожат всичкото друго – и живото, и неживото.
Щяха да нападнат милиардите планети от безкрайния Космос, за да задоволяват глада си, във времето!.....
Те не разбираха жертвата, която разумът направи!
Продължиха да се молят на факирите, мислейки ги за вечни!
Вечна беше само жаждата за живот и свързаните с нея комплекси!
Началото на клонирането бе поставено с прераждането, с преображението, с възкръстването, с пълната метаморфоза......
Но, днес милиарди буболечки празнуваха!
Какво?.....
Михаил Петков / 0887 974 392 /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/.
|
