|
Еволюцията на живият живот на Земята продължава, независимо от нас, но и заедно с нас! Ако се вгледаме в началото й, което познаваме от знанията и наблюденията на умните преди нас, и достигнем до днешното ниво с помощта на днешните умни, ще установим умопомрачаваща, невидима еволюция. На всичко! Основно на човека, и не само!
Дали е възможно да разберем и приемем, че еволюцията на видовете продължава? Дали всичко се променя, макар и незабележимо, дори за наблюдателите и дали трябва да минат хилядолетия, за да се установят минималните промени в живите форми, които днес познаваме, без да са останали видими следи? Ще разберем ли, че достигнатото развитие би могло да се очаква и, че то продължава да се променя възходящо, защото трябва да следва пътя си към другите, по-високи нива, с по-развити и обхватни възможности, а вероятна е появата и на индивиди с напълно различни структура, форми и съдържание, напълно не-приличащи на хуманоиди, дори в безкрайни, разнообразни и непонятни, за съвременното ни ниво степени на формообразуване? А знаем от опит, че формата следва съдържанието или съдържанието и формите му са, толкова агресивно и странно събрани, и винаги в едно неразривно цяло, защото са наложени от променящия се разум, неговия обем и съдържание. Кои и какви ще са, знае само Природата и Създателят! Те са авторите на сценарият! А еволюцията методично, съгласувано и закономерно ни води към все по-висши форми, на непрестанно еволюиращия живот, животът на всички живи – от бавноходката до човека!
……………………………………………….
От години пазя едни записки от прочетеното, написано от римския поет Овидий Публий Назон / 43г. пр. н. е. – 18г. сл. н. е /. Препрочитам ги от време на време. Днес ги предлагам на вас, като предварително се извинявам на тези, които познават творчеството му, по-добре от мен. Събраното предоставям на тези, които не са имали времето да прочетат написаното от поета, преди около две хиляди човешки години, гонени в житейския си бяг от липсата му....
Метаморфози
„ Всичко вида си мени, не мре нищо...от тук – там, оттам – тук, иде дъхът на живота, във всякакви твари се вмъква и от животни в човешки тела преминава душата, също в животни от нас, и тъй вечно се тя съхранява, както и гъвкавият восък се мести за образи нови, прежните форми не пази, какъвто е бил, и поучавам – вечна остава душата, но в образи разни прехожда. И милостта да не бъде надвита от чревоугодства, да не изтръгвате нивга душите на родствени твари! Сам ясновидствам – със злостно убийство кръв с кръв не хранете. Впуснах се вече в дълбоки води и платната на ветровете отпуснах – не е във вселената нищо стабилно. Всичко тече. Претърпява промяна създание всяко. Времето даже, самото, оттича в поток непрекъснат, както реката, защото не може да секне реката, както чевръстият час, но вълна по вълната напира, плискана всяка от друга, пред себе си първата плиска. Тъй времената еднакво летят и еднакво се следват, винаги нови. Каквото преди е било, отминава, а небилото кълни, подмладяват се всички минути. Виждаш, и нощите тъй отминават пред прага на здрака и подир тъмната нощ лъчезарна зората изгрява. Баграта сменя небето, когато всреднощният отдих всичко лежи и когато на белия кон се явява Луцифер блеснал, и инак, когато в предвест на зората Палатиада обагря света и на Феб го предава....
И годината – тя се явява на четири дяла – четири периода на всеки живот подобава...
Нежна и сочна е тя като сукалче по ранна пролет – тогава блестят покълнали тревите, все още слаби и неустойчиви, но радват с надежда селяка, всичко тогава цъфти и в цвета на цветята се люшка пъстро полето, но още не стига на листите сила.
След пролетта преминава по-яка годината в лято – става тя юноша силен, наистина няма от него по-силен, по-родовита и повече пламенна възраст.
Лятото есен сменява, затихва младежкият пламък, и равновесна, косата й по слепоочника – сива.
Следва старешката зима, наежена, с трепетна стъпка, или съвсем без коса, или с бяла коса оцеляла.
Нашето собствено тяло, и то без застой се променя вечно – каквито били сме, каквито сме, няма да бъдем повече утре. А беше ден, в който сме ние живели като надежда и кълни човешки низ майчино лоно..
С творческа мощ се намесва природата, тя не желае нашата плът да се стяга в утробата майчина тежка и подир тласък отвътре на белия свят ни изважда. Вече на въздух излязло, лежи беззащитно детето, скоро на четири крака пълзи, на животно подобно и постепенно се дига с несигурно още коляно, слабички, ставите все се нуждаят от малко опора. После човекът навлиза и силен, и бърз в младината, но като мине средата на своя живот и години, вече по стръмния път на безсилната старост запъпля. Тя пък руши и разстройва мощта на предишната възраст....
Нищо не пази вида си, природата възобновява всички неща и създава от старите образи нови. В цялата тази вселена, повярвайте, нищо не гине, формата само мени, обновява. Рождение значи нещо да почне да става различно от по-рано, смърт пък – същото то да не бъде. Едно, то насам да премине, друго натам да отиде, остава си цялото също. Нищо не може – аз вярвам – за дълго под същата форма да се запази. Така, векове, към желязо от злато минахте.
Също така се мени на местата съдбата.....
Но, ако трябва сега провереното да утвърждавам – не забелязваш ли как се разлагат телата от време и от разхлабваща жега, и как животинки те стават...Всички те потеклото си водят от други животни.
Птица една се заменя и възобновява самичка, от асирийците Феникс зована..
Така наблюдаваме ние как се менят времената – едни племена се въздигат, други отпадат. Така бе велика с мъже и богатства Троя, но можеше девет години да дава кръвта си, срината днес до земята, показва еднички руини и на дедите гробове, наместо съкровища скъпи. Спарта се беше прочула, цъфтеше велика Микена, но не по-малко на Кекропс градът, крепостта на Амфион. Спарта е гола земя, повали се велика Микена. Що, освен името Тива, сега е градът на Едина...
Небето и всичко под него своите форми мени – и земята, и всичко въз нея, както и ние – не сме, като част от света, само тяло, но и крилати души, ние можем и в дом животински да се преселим........“ , превод на Г. Батаклиев.
Михаил Петков / януари 2016 г.
|
