|
I.Не чета безумията на блогърите, нито повърхностните анализи на анализатори, копнеещи да се продадат.
Случайността ме принуди да прехвърля, отгоре-отгоре, статията на писателя Юлиан Попов, писана преди години, за коментирания и днес от обществото, паметник “1300 години България.”
Не се интересувам от административно-политическите му превъплъщения, зачетох се - какво казва един съвременен писател за България, неживеещ в нея, както по-късно разбрах.
Зачетох се в пасажите с критиките към наследената тоталитарна архитектура, в предложенията за корекция на емблематични сгради и паметници - идеи, очевидно консултирани с колеги.
Няма нищо лошо да се изказваш като гражданин, дори да не разбираш от професията на архитекта.
Мнението ми е близко и е отдавна известно, а носи естествено и значително по-широк обхват и аргументирана защита!
На корегирането на средата гледам като гражданин, занимаващ се в голямата част от времето си със създаване на обосновани промени в живота на града, с пространствата му, с красивото, колкото и рядко да го има, и с грозното, което ни дразни - и писатели, и архитекти, нали всички ние сме негови граждани.
Приятно чувство ме стопли, когато прочетох и за Ловеч!
Десетилетия неспособни колеги и управници, които трябваше да бъдат трудоустроени на по-лека от умствената работа, си точеха ножчето по изранената му снага и днес, като прочетох, почти същите думи, които пиша и крещя вече десетилетия, ми светна!
Не бях сам!
Обзе ме радостното чувство, че най-сетне съм хвърлил тежестта на самара с глупости, с които бе напълнена уникалната пространствена среда на този красив и омайен град!
Авторът пита, как е възможно в центъра на Ловеч, все още да извисява снага, толкова високо архитектурно и градоустройствено недоразумение?
Вероятно чувства интуитивно дисхармонията!
Миналата есен и аз, отново попитах, когото трябва, защо не се помисли и да се изравни височината му с тази на кметството?
Един цирей по-малко, сред пешеходния му център, в средата, която трябва да е най-спокойната, най-хармонична, приятна и пропорционална на мащаба на града! И на хората, разбира се!
Колега се оправдава, че никой не го е питал, когато са изградени и другите небостъргачи, подпрели хълма Стратеш.
Кой да го пита?
Дори сред неграмотния народ, винаги е имало, поне един, който е знаел да чете и пише, и го е правил за незнаещите.
Тук, всички знаят да четат, но тази книга е друга и нищо не разбират от нея! Може би някои граждани днес, с подобна на писателя интуиция, чувстват това несъвършенство, защото сътвореното грози не само центъра, а и града, и хората!
Не е ясно, какво предлага писателят - да се скъси високата административна сграда и гражданите да заживеят в хармония или нещо друго!
Подкрепям го и се присъединявам – да се скъси до възможното - височината на тежката административна сграда, за да се успокои пространствено градът.
Но нямаме опит в това интелектуално занятие! Обществото носи такъв – от подрязване височината само на своите членове и за неудушивения град ще му е трудна и непосилна задача.
Иначе, ако говорим за премахване на грозна или смешна архитектура, или за кардинални опити за промяна на градоустройствени несъвършенства - нито времето ще ни стигне, нито парите, които ще ни трябват! Най-важният компонент при реализацията на тези урбанистични и архитектурни парадигми е наличието на ум и разум в Обществото и в членовете му, а не виждам дори техни наченки, колкото и да се взирам, което ми шепне само едно – ние ще продължим да живеем, както сме живели преди и днес, без помен за усъвършенстване на, общата за всички ни, среда на живот.
Не ни е тежко, не ни пука, че живеем така!
Дори не знаем, че съществуват и други възможности.......
II. Вероятно повечето колеги са прочели ескиза ми “Политически паметници,” преди да участват в клаузурата и се радвам, че някои са го разбрали, но има и ужасяваща безпомощност, както и много наивност, съчетана с липса на градоустройствен разум!
Затова имам и въпроси.
Те не са към творците, а към Обявителя и към Обществото:
1.Функционалната среда около паметника е в пълен и абсурден безпорядък. Тук трябва да се сложи ред, защото, ако това състояние продължи да живее – ще минат години и някое следващо неудоволетворено поколение, ще изяви желанието си да го промени! Като днес. И то не, заради пластичния му образ, а заради липсата на разум сред разумната урбанистична дейност, без която градът не може да съществува!
Парадигмата на паметника и средата му трябва да е кристално ясна, да крещи с чистотата си, основана на урбанистичния си и пространствен порядък, а не всеки елемент да се кара със съседния, както в случая!
2. Ще изисква ли паметникът подчертан подход и пространства за възприемане и достъп?
Вярвам, че не е възможно и не би се допуснало отново странично минаване покрай него, ей така, от немай къде!
Както до сега, както минаваме покрай почти всички паметници в София!
3.Възможно ли е да се създаде паметник, който да не се нуждае от видимо надземно тяло, за да удостовери и декларира присъствието си, овладявайки околното пространство - като най-сполучлива, според мен, би била възможността да се създаде около него обширно площадно пространство, от което градът в тази си част има крайна нужда, за сметка на некачествените,
излинели зелени площи.
4.Възможно ли е да се разшири пространството около надземното местоположение на паметника и не трябва ли То по-внимателно да се подбере - планово и пространствено, за да събира в себе си цялата почит и достойнство на средата и вниманието на всеки негов поклонник и наблюдател, като се изчисти ненужното!
Необходимо да се преосмисли цялата среда, подхода към паметник, а не като към нещо маловажно, без значение!
Тази е причината хората не го кльопат и с лекота да го оставят на разрушението, защото този паметник не им носи гордост, а всекидневие!
И бе паметник на ужким, заради сбърканото си градоустройствено решение!
Често си задавам въпроса – кой е по-важен?
Паметникът или колосалната сграда по-на юг?
5. Считам, че не съществува необходимост да се фиксира територия за подземен мемориал. Тя може да е навсякъде!
Теренното ниво е важно, адски важно! И подходът!
6. Възможно ли е да се уточни ясно предназначението и съдържанието на паметника от Обществото, за да не дойде следващото поколение и, както казах по-горе, да поиска - да събори, сътвореното от вас днес?
По негови естетически или други причини.
7. Очевидно е прочетена молитвата на съществуващпя паметник и липсата на обоснована аргументация за неговото събаряне, освен моята, ме засяга и боли.
Същевременно знам, че на нас акълът винаги ни идва много по-късно и вземаме решения отново неподготвени и пак набързо!
Какво да се прави – нали сме най-старият член в клуба на глупостта на човечеството!
Неотменен!
Хилядолетен!
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ 9-12 август 2014 г.
|
