ДЕКЛАРАЦИЯ ОТ СОФИЯ

приета от

КРЪГЛА МАСА „Архитектура ПЛЮС"

11 МАЙ 2012

В отговор на сериозните предизвикателства, породени от финансовата криза, както и от изменението на климата, силно влияещи на икономиката, околната среда и на качеството на живот на европейските граждани,

Взимайки предвид:

Голямото значение, което Европейският съвет отдава на насърчаването на качествената архитектура в Европа в своята резолюция от 12 февруари 2001г.(2001/C73/04); Споразумението от Бристол от март 2006г., Хартата от Лайпциг за устойчиви европейски градове от май 2007г., Дeкларацията от Марсилия от ноември 2006г., Декларацията от Толедо от юни 2010г.;

Стратегията „Европа 2020" и плана 2050, одобрени от Европейския съвет на 17 юни 2010г., последвана от комуникация на Европейската комисия „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж" от 3 март 2010г. (COM/2010/2020);

и

Вземайки предвид ролята на архитектурата за здравето и социалното благоденствие, околната среда и икономиката на Европа:

Ние призоваваме местното самоуправление, националните правителствата на ЕС и всички организации, отговорни за застроената среда и за благоденствието на гражданите, да работят върху и да подсигурят създаването на правни и финансови инструменти, които да гарантират, че поръчките за архитектурни и строителни услуги се базират на:

1. Холистичен и интегриран процес на обществените поръчки, който да зачита ефективното използване на ресурсите и нашето богато и разнообразно застроено наследство, като се вземат предвид трите стълба на устойчивостта - социален, икономически и екологичен.

2. Адекватни обществени консултации и участие в процедурите за възлагане на обществени поръчки, включително използването на архитектурни конкурси, когато се възлагат проекти от голям обществен интерес.

3. Използване на дългосрочното планиране вместо приоритизиране на краткосрочните цели, прилагане на анализи на жизнения цикъл на сградата по време на процеса на възлагане на обществени поръчки, и приоритизиране на принципа на "икономически най-изгодната оферта" вместо "най-ниска цена" в критериите за оценка.

4. Адекватни процедури за строителен контрол по време на възлагане на поръчката и по време на строителството, което е от полза за здравето и сигурността на гражданите, качеството и стабилността на застроената среда и за оптимални оперативни и експлоатационни разходи.

„Поддържам мотото на кръглата маса за хармонична и жизнена архитектура, тъй като тя е знак за истинска демокрация. Нека декларацията се превърне в инструмент за по-отговорно отношение към околната среда", каза президентът Плевнелиев по време на откриването. „Съвременният град не е просто бетон и стъкло. Устойчивата архитектура програмира хармоничното развитие на обществото и помага за опазване здравето на хората, определя стандарта на живот и удовлетвореността от него. Качествената и хармонична градска среда са предпоставка за по-добър живот. От нашите решения днес зависи какво ще завещаем на децата си утре", допълни президентът.

Сред моите приоритети особено място заема темата с енергийната ефективност. Тя е първостепенен приоритет и на обществото. Това заяви още президентът Росен Плевнелиев при откриването на форума „Архитектура плюс". „От нашите решения зависи какво ще завещаем на нашите деца - разпадащи се панелки, свързани към втора атомна електроцентрала или енергийно-ефективни и красиви градове, в които живеят по-производителни, по-богати и по-здрави граждани", категоричен бе държавният глава.

По думите му архитектурата моделира човешкото поведение. „В някои градове колите и сградите са в центъра на градското планиране, в други - хората", каза Плевнелиев. Според него технологиите променят всичко, включително и средата, в която живеем. Целта на политици, инженери, архитекти и строители е една - създаване на хармонични и природосъобразни градове като предпоставка за проспериращо и демократично общество, подчерта президентът.

Снимка: citybuild.bg. Председателят на КАБ арх. Владимир Дамянов (в ляво) в разговор с един от участниците във форума

Снимка: citybuild.bg. Президентът на Архитектурния съвет на Европа Селма Харингтън след първия панел в кръглата маса "Положителна архитектура", чийто модератор беше