Предоставям на вниманието ви обявление за поръчка на проект за реставрация и консервация с елементи на преустройство на дворец „Евксиноград” и прилежащия му парк, информация за което любезно беше разпространена от КМДЕ към КАБ. Във връзка с това, и в добавка към размишленията на арх. Павел Попов по повод друга подобна поръчка, поместени на интернет страницата на РК София-град, които си струват четенето (почти) отвсякъде, ще се надявам КДП към КАБ да се самосезира и, като изиска информация от РК по места, да провери следните обстоятелства:

1.    Колко са архитектите, които към датата на обявяване на поръчката вече са регистрирали в съответната РК на КАБ по месточленуване договори за проектиране на стойност най-малко 1 000 000 лв (или 50 000 кв.м. РЗП) за последните три години? Нямам предвид имена, а само брой. Оставям настрана факта, че точно сега сме в състояние на икономическа криза със съизмерима продължителност, отразила се изключително тежко на инвестиционния процес и на строителството, а оттам и на проектирането като обем. Оставям настрана и факта, че за другата паралелно оповестена обществена поръчка за реконструкция на някакъв си Женски пазар в София изискването е за реализиран проектантски хонорар минимум 3 000 000 лв!!! Като да става въпрос за реконструкция на Плас Пигал в Париж. Предполагам, че за нуждите на проучването би било достатъчно да се изиска информация само от РК София-град, РК Пловдив, РК Варна и РК Бургас, доколкото в останалите региони по начало строителството е безумно свито и не се забелязва едро проектиране извън обръчите около съответния главен архитект;
2.    Ако въобще има архитекти (или архитект) с регистрирани договори за над 1 000 000 лв (или с РЗП над 50 000 кв.м), какъв процент от общия брой членове на КАБ с ППП представляват те (или той, или тя)?;
3.    Ако процентът по т. 2 е по-малък от 30 %, чрез това изискване тези архитекти (или този архитект) не са ли изкуствено поставени в условия на преимуществено пазарно положение пред останалите архитекти по отношение на така обявения конкурс (или всъщност търг, доколкото критерият за избор на проектант е само цена на проекта и „производствен” капацитет), в нарушение на Закона за защита на конкуренцията?
4.    Ако процентът по т. 2 е по-малък от 5 %, чрез това изискване тези архитекти (или този архитект) не са ли изкуствено поставени в условия на монополно положение за сметка на останалите архитекти по отношение на така обявения търг, в нарушение на Закона за защита на конкуренцията?
5.    Ако се явят кандидати за тази поръчка, и те не са регистрирали в съответната РК на КАБ по месточленуване претендираните от тях договори за проектиране на стойност най-малко 1 000 000 лв през последните три години, ще се предприемат ли от КДП спрямо тях дисциплинарните мерки, предвидени в ЗКАИИП и в Устава и Професионалния кодекс на КАБ? Ако няма да се предприемат, ще бъдат ли оневинявани и всички останали архитекти, когато бъдат обвинени, че не са си регистрирали договорите, и ще отпадне ли регистрирането на договори като напълно излишно? Чисто организационен въпрос към УС и Комисията по устава - ако наистина има архитекти с такива доходи от проектиране (пък и наполовина да е), няма ли резон в предложението ми за преминаване към диференциран членски внос чрез редуциране на твърдата годишна вноска наполовина и въвеждане на вторична текуща членска вноска, изчислявана на база 1 % от изпълненото от всеки отделен архитект проектиране през данъчната година? Къде е логиката всички архитекти да плащат еднаква лепта в КАБ, щом се ползват в драстично различна степен от предоставената им от КАБ ППП? Къде е логиката КАБ да се гърчи в недоимък и да се вижда принудена да хаби преобладаващата част от енергията си в спорове за пари и в изкуствени конфликти между РК, или между РК и ОР, ако наистина двама-трима нейни членове имат доходи, по-големи от бюджета й?
6.    Изискването за такъв огромен за мащабите на България обем проектиране не представлява ли по същество въвеждане на имуществен ценз за (или всъщност срещу) достъп до извършване на проектиране? Допустим ли е имуществен ценз за възлагане на произведение на изкуството, пък било то и архитектура, или е нормално изборът на архитект за проектант да се основава преди всичко на творчески качества?
7.    Всеки кандидат трябва да представи извлечение от годишния баланс за последните три години, ако е фирма по ТЗ, или копия от данъчните си декларации, ако е индивидуален проектант. Изискването за доказване на обем извършено проектиране не облагодетелства ли архитектите с фирми по ТЗ, които отчитат в балансите си като свой обем и хонорарите на назначените в тях архитекти и инженери, а и на привлечените външни подизпълнители за инженерните части, пред индивидуалните архитекти по ЗДОФЛ, които отчитат само своя личен архитектурен хонорар? В Директивата на ЕС пише, че архитектурното проектиране по естеството си е свободна професия, и не е допустимо да е в режим на обичайна търговска дейност. Няма ли да е така и в България?
8.    Обявяването на обществена поръчка за произведение на архитектурата без по същество провеждане на архитектурен конкурс не представлява ли нарушение на ЗОП? Оценяването на търговите предложения за проектиране само по процедурни, финансови и бюрократични критерии, без творческо жури с преобладаващо участие на архитекти, не представлява ли нарушение на ЗОП? Ако вместо обявяване на конкурс МС предприема пряко възлагане на проекта въз основа на „обоснованото (от някого) предположение”, че хонорарът ще бъде под минималния праг по ЗОП, изискващ задължително провеждане на конкурс, това означава ли глобален хонорар под 110 000 лв за всички части????? За Двореца Евксиноград!!!!! Тогава защо аджеба са тия напъни за доказване на реализиран обем проектиране за най-малко 1 000 000 лв?
9.    В случай че цената за този проект, изчислена по Наредбата за цените на КАБ за част Архитектурна и по Наредбата за цените на КИИП за останалите специалности, се окаже по-висока от 110 000 лв, подалите тръжни книжа архитекти ще бъдат ли подложени на санкции от страна на КДП за това, че участват в обществена поръчка, обявена като  търг в нарушение на изискването на ЗОП за задължително обявяване на конкурс?
10.    Главен критерий за избор на проектант е най-ниска цена. Това автоматично поражда автодъмпинг (при предпоставката, че все пак двама или още повече архитекти ще сколасат да отговорят на предварителните условия за допускане до разглеждане на офертите). В случай че цената за част Архитектурна, предложена от спечелилия архитект (като се извадят от общата му цифра инженерскте хонорари), се окаже по-ниска от полагащата се по Наредбата за цените на КАБ, ще бъде ли той подложен на дисциплинарно разследване за дъмпинг от страна на КДП? В случай че съответният архитект не бъде подложен на дисциплинарно разследване, ще бъдат ли оневинявани по презумпция и всички останали архитекти, ако бъдат обвинени в дъмпинг? Ако ще бъдат оневинявани, и ако занапред дъмпингът ще се счита за напълно допустим пазарен подход, водещ до автоматично определяне на справедливата моментна пазарна цена според търсенето и предлагането в условия на динамичен пазар, ще отпадне ли Наредбата за цените на КАБ като доказано излишна, неподлежаща на спазване, непораждаща санкции за неспазване и противоречаща на принципите на пазарната икономика, доколкото представлява забранено от закона картелно споразумение? Щом самата държава, когато попада в ролята на възложител, няма да уважава Наредбата за цените на КАБ, въведена по силата на приет от самата държава закон, защо тази наредба да е задължителна за архитектите под заплаха със санкции от (тяхната си) КАБ? Защо сме вързани за фашизоидния немски модел, като в цяла Европа твърдите цени са отменени? Кое (и кой) пречи КАБ да възприеме английската Наредба за цените, която е само в две изречения и представлява апотеоз на либералната пазарна икономика?
11.    В условията на търга е заложен ред за разплащания, при който няма да има никакъв аванс, а ще се работи на мускули, и чак после едни мижави 10 % ще бъдат изплатени (някога) след предаване на проекта в папки, други 60 % - след съставяне на положителен доклад за съответствие от консултант, и останалите 30 % - след одобряване на проекта от специализираната администрация по програма „Консервация”. Последното плащане е под условие, че програмата бъде одобрена, което може и да не стане. Това си е живо кредитиране на държавата за сметка на проектантите. Вярно е, че кризата се е отразила зле на държавата, ама не се ли е отразила зле и на проектантите? Оставям настрана аргумента, че тук става въпрос за проектиране в режим на ДДС, заради което архитектът ще бъде принуден да й плати авансово 20 % от себе си, докато си чака два-три или повече месеца парите от нея. Което предварително ще откаже от мерак за участие доста архитекти, по чисто финансови причини. Допустим ли е такъв начин на договаряне на проекти? Ако такъв договор не е нормален, архитектът, съгласил се да го сключи, ще бъде ли подложен на санкция от КДП за нелоялна конкуренция? Ако такъв договор се счита за нормален и архитектът не бъде подложен на дисциплинарни санкции, ще бъдат ли оневинявани и всички останали архитекти, ако бъдат обвинени в извършване на нелоялна конкуренция поради това, че сключват такива договори?
12.    Нещо повече – вместо възложителят да даде обичайния аванс, с който изпълнителят да осигури стартово финансиране на проектирането и да привлече съответните подизпълнители, администрацията изисква изпълнителят да внесе в нейна полза (извън и независимо от споменатото ДДС) две гаранции за участие – едната на твърда стойност 4300 лв, а другата – 3 % от стойността по договора, според колкото пари е поискал. Бих приел това за нормално при възлагане на строителство, доколкото там е свързано с имуществени гаранции на риска върху строителни материали, които биха могли да бъдат вложени погрешно, но не и за проектиране, което е (или поне би трябвало да бъде) интелектуална дейност. Никаква предварителна гаранция, особено пък финансова, не е в състояние да гарантира на възложителя, че архитектът ще направи читав проект. Принципът е точно обратен - ако архитектът предаде кофти проект, естествената последица е, че възложителят няма да е доволен и няма да го търси повече за следващи поръчки. Това е достатъчен стимул за архитекта да предлага високо качество (разбира се при условие, че не разполага с монопол). Допустим ли е заложеният в търга начин на договаряне на проекти? Ако не е допустим, архитектът, сключил този договор, ще бъде ли подложен на дисциплинарна санкция от КДП? Ако такъв договор се счита за нормален, и на този архитект не му бъде наложена санкция, ще бъдат ли оневинявани по презумпция и всички останали архитекти, ако сключват такива договори?
13.    Изисква се поне 1/3 от хонорарите (сиреч 340 000 лв) да са от проекти за паметници на културата. Това, както и задължението за привличане на ключови експерти, вещи в консервирането и опазването на паметници на културата, както и скритото условие самият основен участник да е такъв експерт, отявлено насочват избора към кадри на НИПК (новото му име нещо трудно го преглъщам) в качеството им на служители в проектантска структура, специализирана точно в тази област. Тези изисквания обаче не са придружени от забранително условие срещу конфликт на интереси със същите (или с други) кадри на НИПК в качеството им на служители на неизбежно задължителна за този род проекти одобряваща или съгласувателна администрация. Изискваната декларация по чл. 7 от ЗОП третира липса на конфликт на интереси с възложителя МС (в който няма архитекти), но не и със (свързани лица от) одобряващите органи по цялата верига. Това на практика позволява (а дори и предразполага към) участие на едни и същи лица, или на свързани лица по смисъла на Търговския закон, в проектирането и одобряването. Това не представлява ли нарушение на Закона за предотвратяването и установяването на конфликт на интереси? Допустимо ли е кадри на НИПК да одобряват или съгласуват проекти на кадри на НИПК, правени на частно? Или ако щете обратното – допустимо ли е кадри на одобряващата инстанция НИПК същевременно да са и частни проектанти? Или ако щете още по-разширително – допустимо ли е кадри на която и да е одобряваща инстанция в България да са същевременно и частни проектанти, и да одобряват собствените си проекти или проектите на свързани със себе си лица? Допустимо ли е ППП на архитект, свързано лице с архитект от одобряваща администрация, да е валидна за териториалния обхват на тази администрация, или тази ППП трябва да става невалидна за този обхват за времето на заемане на поста, за да не се стига до блокиране на инвестиционния процес поради този конфликт на интереси, и поради липсата на втори одобряващ служител, който да не е свързано лице нито с първия, нито с проектанта? Ако терминът „конфликт на интереси” липсва в ЗКАИИП, не е ли редно Уставът и Кодексът на КАБ да са съобразени и с останалото действащо законодателство, в което го има?
14.    Програмата за този (архитектурен) търг съгласувана ли е в този си вид от УС (или ОР) на КАБ? Ако е съгласувана – ще бъде ли инициирана дисциплинарна процедура срещу конкретно виновното лице за допускане на търг с противоестествени условия за проектиране? Ако не е съгласувана - има ли отправена писмена протестна реакция от страна на ОР на КАБ (доколкото УС се събира в пълен състав по-рядко от необходимото за това, с който аргумент пък по принцип беше присадено звеното ОР) до МС срещу така обявения търг, и по принцип срещу така съставяните програми за търгове, подменящи естествения избор на архитект чрез конкурс с търг? Ако досега няма такава реакция и в близките два месеца не се появи, ще бъде ли инициирана дисциплинарна процедура срещу конкретно виновното лице? УС (респективно ОР) няма как да претендира, че не разполага с информация за така обявения търг, след като информаторът КМДЕ е структура на УС. Отделен въпрос е дали УС на КАБ трябва да си има специализирано звено, да речем към Комисията по професионална дейност, чиято задача да е да проверява условията по колкото може повече обявени и/или реализирани обществени поръчки за проектиране, и при констатирано нарушение на правилата за лоялна конкуренция (ако ще има такива) да сезира служебно КДП (ако ще има такава), доколкото самата КДП (кой знае защо) няма нито финансов, нито кадрови ресурс за толкова разширена функция. Защото в случая КМДЕ само изравя отнякъде информация за обявени обществени поръчки и я препредава по интернет като поща, без да се ангажира със законосъобразността на съдържанието на пощата и с допустимостта на тръжните условия по Устава и Кодекса на КАБ, и всъщност без изобщо това да й е работата. Заради което членовете й заслужават благодарност от колегията!!! От мен я имат.

Специално по темата НИПК моля да не бъда разбиран неправлино - нямам нищо лично против конкретните архитекти, работещи там, стига ако ще са свободни проектанти да договарят и извършват само частно проектиране при същите (бит)пазарни условия, в които са поставени и всички свободни архитекти, или пък да са само служители на държавата, назначени на заплата, без да смесват едното със другото. Специално за тази задача според мен би било редно те да имат признат безусловен приоритет. Очевадно е, че проект за преустройство и консервация на двореца в Евксиноград не е лъжица за всяка уста и не може да се рискува да попада при случаен архитект без необходимите специализирани познания, които се пораждат само в НИПК и се поддържат само там като фирмена тайна. Само че като се е приело, че това е проект с изключителна специфика и от изключителна важност и отговорност, та не може да го прави кой да е, нека въобще да не подлежи на избор на архитект – независимо със или без конкурс – особено под такива меко казано странни условия. Нека по начало задачата да бъде поставена в режим на изключителност, и да си се възложи вътрешно от МК на проектантското звено в НИПК като на единствено достатъчно компетентно в тази област, без да се правят, че избират архитект. Там вътре да си го изберат, помежду си. Нека по начало да си се знае, че проектантското звено в НИПК си е ведомствената държавна проектантска организация на МК в сферата на паметниците на културата, и че всички специализирани задачи за консервация на обекти от национално значение, представляващи изключителен държавен интерес, които не бива да бъдат подчинявани на частни интереси, ще се възлагат само на НИПК, пряко, без конкурс, без никаква връзка с Наредбата за цените на КАБ, и че проектантите в НИПК няма да проектират нищо друго извън задачите, възложени им от МК, дори и на частно, и особено на частно, след като са служители на държавата. Ако трябва да се бръкне и в ЗОП, и да се напише, че ЗОП се отнася само за случаите, когато държавата възлага нещо на частен субект, а не на държавен. Обектите от по-ниско ниво да са си на пазара, свободно достъпни за всеки друг свободен архитект, а ако условията по ЗОП го изискват – чрез конкурс. За тези външни обичайни обекти НИПК ще си е само методологичен и съгласувателен орган, а не и проектант. Нека по аналогия и НЦТР да си е ведомствената държавна проектантска организация на МРРБ в сферата на териториалното устройство, и да си получава служебно възлагане на всички ТУП и ОУП, поради това че са обекти от национално значение, представляващи изключителен държавен интерес, които не бива да бъдат подчинявани на частни интереси, без конкурс, без никаква връзка с Наредбата за цените на КАБ, и проектантите в него да не се занимават с никакво друго проектиране извън възлаганото им от МРРБ, дори и на частно, след като са служители на държавата. Подробните устройствени планове да са на пазара за всички останали архитекти, а ако се налага – чрез конкурс. Нека НИПК и НЦТР да са си естествени държавни монополи в проектирането на обекти от стратегическо ниво, всеки в съответната си сфера, стига държавата да прецени, че е в състояние да ги поддържа, и да се занимават само с това. Така е например във Франция, ако се вярва на френския Закон за архитектурата – възползвам се от случая най-после да благодаря на арх. Митьо Виделов за превода (само дето прекалено малко хора в УС на КАБ са го прочели и осмислили). Във връзка с това както архитектите в НИПК, така и тези в НЦТР, няма да има защо да молят за признаване на излишната за тяхната служебна проектантска дейност ППП от страна на КАБ и да членуват в нея, щом няма да извършват проектиране като частна стопанска дейност от позицията на данъчно регистрирани частни стопански субекти. Алтернативата на това е НИПК и НЦТР да не извършват никакво проектиране, да нямат проектантски звена, а да са само научни институти, и само да създават нормативни документи и методически указания за нуждите на проектантите на свободна практика извън тях. Има две отделни системи – държава и бизнес – и те не подлежат на смесване, защото смесването поражда конфликт на интереси. Или си част от държавата, или си част от бизнеса. Или си държавен чиновник на заплата, или си частен стопански субект на хонорар. Всеки архитект трябва да си избере само едно от тези две положения и да го декларира пред КАБ, и да декларира всяка последваща промяна в статута си, и съответно да има или да няма ППП според това към коя система принадлежи в даден момент и дали е свързано лице или не. Тогава държавните чиновници ще контролират проектите само съобразно закона и действащите норми, без да са подложени на изкушението да съобразяват преценките си със собствения си (или семеен) частен интерес на проектанти. Тогава в частната стопанска дейност „проектиране” ще участват само данъчно регистрирани частни стопански субекти, както е по белия свят. И архитектите в тях ще са членове на КАБ. И ще се конкурират само помежду си, при пазарни условия, без да има привилегировани бюра. Това би позволило законът на Дарвин за естествения подбор да се прилага в проектирането, така че по-кадърният архитект да има полагащото му се предимство пред останалите, и да оцелее.

Пиша всичко това не заради себе си. И не заради този конкретен търг. Той е само удобен пример и повод за размисъл. За разлика от арх. Павел Попов, комуто не съм достоен дори да остря моливите, декларирам, че нямам никакво намерение да участвам в тази задача. Въпрос на автоцензура. От една страна заради съзнанието, че никак не съм компетентен да правя проекти за консервация, особено на сграда от такъв изключителен за България мащаб. Нито имам ценза, лиценза и познанията по консервиране на каквото и да било, нито имам опита от правенето на предходни такива проекти, нито имам нагласата за такава разновидност на проектирането, нито имам мерак (тепърва да се уча) да се занимавам с такава дейност. Пък и нали би било идиотско да ме оставят да се уча точно на Евксиноград. От друга страна - заради липсата на естествен (по моите разбирания) ред за избор на архитект в така предложената т(р)ъжна процедура. Защото вместо свободна конкуренция ни се натрапва дирижирана конкуренция, а естественият подбор се заменя с генно инженерство, водещо до ГМА.
Въпросът не е само в това, че по условията на този конкретен търг създаване на архитектура се поръчва по абсолютно същия начин, както се поръчва доставка на кюфтета. Въпросът изобщо не е в това, че някой ми пречи лично на мен да взема участие в този конкретен търг, като ми поставя очевадно неизпълними условия. Въпросът е в това, че по презумпция, както и всеки друг архитект, имам правото да опитам да участвам в този (и в който и да е друг) търг, ако сам преценя (правилно или не), че си струва, а някой предварително ме лишава от това право, като поставя непреодолими препятствия под формата на противоестествени неизпълними (при това откровено финансови) условия. Въпросът е в това, че така се деформират пазарните условия за свободна конкуренция (и подбор) в проектирането, та стават не особено пазарни. Въпросът е в това, че вече се забелязва натрапчива тенденция в тази вредна посока и има опасност този ред за възлагане да бъде превърнат в редовна практика за всичкото проектиране в България, възлагано  от администрацията (а и не само от нея), водеща до предварително насочен избор на конкретен архитект, приближен (по роднинска или по финансова линия) до (определено лице от) съответната администрация, като се поставят предварителни условия, изпълними само от този архитект, независимо от неговите проектантски качества, и очевадно неизпълними от останалите архитекти, независимо от техните проектантски качества. Сиреч в метод за предварително елиминиране на конкуренцията откъм лицата извън обръча, преди да е започнало състезанието, още при предстартовото броене. Това няма как да не е нелоялна конкуренция. Преди време беше обявен подобен търг за проектиране на новото пристанище Бургас, с аналогично изискване за достъп кандидатите да имат реализиран хонорар от проектиране на пристанища минимум 50 000 000 щ.д. Кой е казал, че само богатият архитект е кадърен??? Кой е казал, че богатият архитект е непременно кадърен, и че големият обем извършено проектиране е плод точно на кадърността му, а не на нерегламентирана близост с администрацията??? Кой е казал, че единствено архитект, който вече е проектирал опера, може да проектира опера, а който още не е – не може, та и не бива да му се позволява да опита? Нали този първият, преди да проектира първата си опера, също не е бил проектирал опера? Нали този вторият може да се окаже по-кадърен от първия в проектирането на опери (което естествено е твърде опасно за този първия), само дето това няма как да се знае, преди да е опитал? Нали пазарната икономика в проектирането почива на принципа, че всеки възложител има правото свободно да си избере (свободен) архитект, и ако не е доволен от съотношението качество-цена, предоставено от него, е в правото си за следващата поръчка да се обърне към друг (свободен) архитект, който може да предложи по-добро съотношение? Как да става това в условия на монопол? Нали пазарната икономика изобщо почива на принципа, че всеки стопански субект има правото на равнопоставен достъп до всяка поръчка в обхвата на дейността си, под условие за липса на конфликт на интереси, а ако се е поувлякъл в автоцензурата и предложените от него прекалено дъмпингови финансови условия се окажат неудачни и вземе та фалира, нищо лошо - има и други стопански субекти, които ще продължат да предлагат услугата на справедливи пазарни цени в така поразредения пазар. Кой е казал, че архитект, който веднъж вече е проектирал опера, дори и успешно, всеки следващ път ще проектира опери гарантирано успешно? Нали утре някой може да реши, че в проектирането на АЕЦ Белене има право да участва само проектантът на АЕЦ Козлодуй! Нали утре някой може да реши, че в проектирането на сгради с РЗП по 50 000 кв.м имат право да участват само архитекти, които вече са проектирали сгради с РЗП по 100 000 кв.м. Това не води ли до циклично самоосъществяващо се преимуществено пазарно положение в полза на лицата, които вече са проектирали нещо си, независимо от начина на осигуряване на поръчките дотогава? Сиреч, ако някой архитект вече е проектирал първото и второто, също той да проектира и третото, петото и осмото, а останалите да духат каквото там им попадне в ръка! Това не води ли до изкуствено концентриране на все повече поръчки в едни и същи проектантски бюра, които по силата на това стават все по-големи, а оттам и до циклично самоосъществяващо се преимуществено пазарно положение в полза на големите проектантски фирми пред малките? Не води ли до силово отнемане на достъпа до проектиране от малките бюра в полза на големите и до силово монополизиране на проектантската дейност в малко на брой особено големи проектантски бюра, представляващи търговски фирми с назначени на заплата проектанти, в разрез със статута на проектирането като свободна професия, каквато е тя по Директивата на ЕС? Всичко това не е ли в разрез с естествената същност на архитектурното проектиране като конкурентна стопанска дейност, осъществявана от много на брой свободни, независими един от друг и конкуриращи се помежду си архитекти? Нали смисълът от свободната конкуренция е в това, стопанските субекти отдолу да имат правото и възможността да се докажат като способности и да изместят ония, които сега са горе, което би ги подтиквало да се самоусъвършенстват постоянно и да повишават качеството на продукцията си? Нали смисълът от свободната конкуренция е също и в това, ония отгоре да чувстват постоянния натиск на ония отдолу, които напират да ги изместят от върха, което би подтиквало и горните да се самоусъвършенстват постоянно и да продължават да повишават качеството на продукцията си? Нали точно това постоянно и последователно самоусъвършенстване под натиска на свободната конкуренция е в основата на развитието на цивилизацията ни!!!! Създаването на изкуствен монопол (дори и в името на благородната цел за гарантирана колкото може по-голяма печалба за собственика на фирмата и за свързаните с него лица от администрацията) не елиминира ли точно това най-ценно достойнство на пазарната икономика, а специално и на архитектурното проектиране – свободната конкуренция, водеща до повишаване на качеството? Нали утре някой може да реши, че сгради с РЗП над 2 000 кв.м има право да проектира само (бюрото на) архитект, който в кариерата  си вече е проектирал (или е договорил и само е управлявал като мениджър проектирането от назначени при него архитекти на) сгради със сумарно РЗП поне 2 000 000 кв.м.!!!! Независимо по какви причини и съображения са му били възлагани и независимо как изглеждат!!!! Докато един ден се събудим само с по едно монополно ТПО във всеки областен град. Както беше при социализма, който уж се опитваме да забравим. Тогава комай ще е достатъчно в КАБ да членуват 30 души.

Това всичкото не е ли предмет на обсъждане в ръководството на КАБ? И ако сега не е – не следва ли да бъде? Нали главната функция на КАБ е да осигурява условия за равнопоставена свободна конкуренция само между архитектите на свободна практика в частната стопанска дейност „Архитектурно проектиране”, която са избрали като начин за упражняване на професията, като не допуска навлеци? Защото иначе защо ни е КАБ?

Наясно съм, че държавата ни е в тежък корупционен режим. Взаимоотношенията в нея са построени на очакването бизнесът да споделя с администрацията (не)определена част от печалбите си (извън полагащите се по закон данъци) срещу благосклонен режим. Въпросът е къде в тази ситуация е КАБ, на кого пречи и на кого помага. Ако ОР (както изглежда от дългия му проектоустав) счита монополните проектантски фирми за нещо безкрайно положително за професията, и ако създаването на такива монополни проектантски фирми, по една във всяка област, влиза като крайна цел в стратегическите му намерения, и ако не намира нищо осъдително в обвързаността на тези (а и на сегашните) проектантски фирми с лица от местната или централна администрация, а дори напротив, поради което не вижда причини да протестира против така обявения търг, съвпадащ напълно с тези му намерения, не е ли редно ОР да уведоми членовете на КАБ за тези си стратегически намерения, да речем чрез Доктрина за Камарата, съставена от Председателя, и ако тя бъде приета с решение на Общо събрание, да получи мандат от него и да промени съответно ЗКАИИП (видя се, че може), Устава и Кодекса в посока на отпадане на всички вредни за стратегията термини като „нелоялна конкуренция” и „конфликт на интереси”, и да започне да подпомага нормативно и методически окрупняването на разпарчетосаните дребни проектантски фирмички, които сега само се пречкат на едрите? Ако счита, че свързаността (по роднинска линия) или съюзяването (по финансова линия) на проектантско бюро с лице от администрацията не представлява нелоялна конкуренция и не е дисциплинарен повод за санкции, независимо от текста на Закона за конфликт на интереси, ОР (или УС) ще вземе ли още сега изрично решение с такова съдържание и ще го съобщи ли на членовете на КАБ, за да могат всички те в еднаква степен да се възползват от това си право, необезпокоявани от КДП? Ако пък счита, че такова обвързване е недопустимо, ще вземе ли ОР (или УС) изрично решение в този обратен смисъл, за да знаят всички архитекти кое е добро и кое не е? Пък и идат избори – кандидатите за главни архитекти трябва да знаят на какво хоро се хващат.

В случай че КДП с известно основание и в съответствие с очакванията ми откаже да се самосезира в официален порядък, да речем поради липса на формален повод заради това, че като не участвам в търга нямам статут на лице със засегнат интерес, поради което този текст по никакъв начин няма характера на жалба, а представлява просто уведомление, бих се надявал членовете й поне да се размислят по темата, та ако случайно се получи жалба от засегнат участник в някой търг, да имат предвид и всичко написано по-горе. Същите все по-избледняващи надежди се отнасят и за УС (и най-вече за ОР) на КАБ.


Прилагам за справки гореспоменатата обява на МС (ТУК)
Прилагам за задълбочено четене Закон за конфликт на интереси. (ТУК)


арх. Благо Стоев                                                                                           01.09.2011