След като сме убедени, че практиката да се отдели редовния членски внос от вноската за удостоверенията за проектантска правоспособност има положителен ефект, би следвало да се вземе под внимание и социалното разслоение в колегията на по-проспериращи и мъчно оцеляващи на пазара на проектантките услуги.

Ако приемем, че редовния членски внос е оптимален /поносим и е въпрос по-скоро на финансова  дисциплина, то вноската за удостоверение за проектантска правоспособност не е в съотношение с постигнатите/инкасираните финансови резултати на отделните проектанти.

От тук следва, че би трябвало от чувство за солидарност да търсим и по-справедливото диференциране размери на вноската за удостоверения за проектантска правоспособност.

Това може да се постигне, чрез отчисления от проектантския хонорар по част Архитектурна, при заверка на договора и получаване на удостоверение за проектантска правоспособност отделно адресирано за всеки обект по заверения договор. При условие, че всеки договор за проектиране, независимо от категорията на сградата задължително се регистрират в КАБ.

Въвеждането на подобна практика трябва да влезе в сила с решение на Общо събрание на следваща календарна година. Към това решение трябва да има клауза, че ветераните от войните и почетните членове на Камарата имащи пожизнено членство дължат отчисления по договорите си за получаване на новия тип удостоверения за проектантска правоспособност за обекта предмет на договор.

Надявам се, че с така предложените отчисления няма да се наруши бюджета на Камарата, нито, че новата редакция на удостоверенията за проектантска правоспособност ще представлява бюрократическа трудност.

Предложението за отчисления от договорения проектантски хонорар в полза на областните/регионални колегии, следва да има характер на прогресивно данъчно облагане, като инкасиран хонорар под определен праг да бъде освободено от отчисления по следната примерна таблица:

Според Закона за Регионалното развитие (ДВ бр. 50/2008г.) и приетите в него показатели (чл.6) районите в страната са класифицирани на три нива за провеждане на държавна политика за регионално развитие.

От анализа на МРРБ (2011) 28-те области в страната са разпределени по нива какво следва:

1.    Области с над средните стойности на показатели (области с развитие) – София-град, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора;
2.    Области със средните стойности на показателите – Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Добрич, Благоевград, Кърджали, Перник и София-област;
3.    Области с критични стойности на показателите (изоставащи области) – Видин, Монтана, Разград, Силистра, Търговище, Шумен, Сливен, Ямбол, Хасково, Смолян, Пазарджик и Кюстендил;

Ако приемем за реална необходимостта от по-големи постъпления за дейността на Националния съвет на КАБ и ако имаме чувство за солидарност между членовете на областните/регионалните колегии би следвало да се приемат диференцирани/пропорционални отчисления от постъпващите в областните/регионални колегии парични вноски към Националния съвет на КАБ в зависимост от икономическото състояние/развитие на областите в страната.

С направената обосновка предлагам примерно, процентно съотношение между постъпилите парични вноски в областните/регионални колегии и Националния съвет на КАБ да бъде какво следва:

1.    София-град                                         60-40
2.    Области с развитие                          65-35
3.    Области в добро състояние          70-30
4.    Изоставащи области                        75-25

Решението за предложеното процентно съотношение следва да се вземе по инициатива на РК София, както инкасираща най-големи постъпления и това решение след обсъждане да се вземе като проява на добра воля с пълен консенсус от съвета на председателите на областните/регионални колегии, без намесата на Националния съвет и да влезе в сила за експериментален срок от Общото събрание.

След влизане в сила решението от Общото събрание, Националният съвет да има право да опрости или намали задължението на някоя областна/регионална колегия, от което не следва, че опростените задължения следва да се компенсират от останалите колегии.

След фиксирания експериментален период и след отчитане ефекта на приетото решение, областните/регионалните колегии могат, във времето, консенсусно да променят отчисленията си към Националния съвет на КАБ.

Моята представа за вземане на решение по предложението с пълен консенсус се свежда до това, че ако само един от председателите на областни/регионални колегии мотивирано не го подкрепи, то предложението за финансово подпомагане дейности на Националния съвет да се счита за оттеглено.