Проект на КДП
ПРОФЕСИОНАЛЕН КОДЕКС
на Камарата на архитектите в България
(Приет на ІХ-то ОС на КАБ на 28–29.04.2011 г.)
(проект)
Коментар: Още няма как да е приет, преди цитираното Общо събрание да се е състояло. Това все още е само проект за Кодекс.
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Настоящият Професионален кодекс (наричан по долу за краткост Кодекс за краткост) е изработен съставен на основание Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП) и се отнася за членовете на Камарата на архитектите в България (КАБ) и вписаните в регистрите й лица – всички наричани по-долу за краткост Проектанти.
Коментар: От това произтичат сума неразбории. Защото в регистрите се вписват и архитекти (и неархитекти), които не са членове на КАБ, като имат само ОПП. Това заради мерака на арх. Тосев да няма САБ, а всички архитекти да са в КАБ и да плащат членски внос. Заради това направи необходимото да се промени ЗКАИИП по такъв начин, че КАБ да извършва безсмислена регистрация на лицата с ОПП. Безсмислена е, защото ОПП произтича автоматично по силата на дипломата за вишу, и по никакъв начин нито се признава от КАБ, нито подлежи на отнемане от КАБ. Само се затормозява администрирането на проектантската правоспособност, като се омесват десетина вида архитекти и неархитекти.
Системата трябва да се опрости. При сегашните условия за нуждите на проектантския пазар е достатъчно КАБ да се занимава само с ППП. Който има ППП, е вписан в регистъра на КАБ и е неин член. Който няма ППП, си има ОПП по право, и си проектира обекти за ОПП, без да посяга на обекти за ППП, и без да има вземане-даване с КАБ. Едва ако посегне на обект за ППП, архитектът с ОПП влиза в полезрението на КАБ, при това точно на КДП. Част от объркването е и в това, че сега по отношение на нечлен на КАБ се вменяват задължения, характерни за обвързан член на КАБ. И се търси начин да се подвежда под дисциплинарни процедури. И като не може, под дисциплинарни процедури се подвеждат истинските членове на КАБ. Това е оплескано в закона.
Чл. 2. С Кодекса се определят нормите на професионално поведение, задължителни за членoвете на Камарата на архитектите в България (КАБ) и вписаните в регистрите й лица, съгласно целите, залегнали в ЗКАИИП и устава на КАБ.
Коментар: Ето и тук същото – задължителни и за нечленовете. Това ме подсеща да направя предложение, на което най-вероятно ще ми се откаже. Да се смени коренно принципът на ППП и ОПП. Всяко лице, притежаващо диплома, има техническа правоспособност по смисъла на ЗУТ, чл. 229. Тя му дава правото да упражнява професията, вписана в дипломата, по избран от него начин. По сегашния текст на ЗКАИИП освен техническа правоспособност от дипломата произтича и проектантска такава - ОПП. Това дава възможност на всяко лице, независимо по какъв друг начин упражнява професията си, паралелно с това и да проектира. Това трябва да се отмени. Проектантската правоспособност трябва да се признава от КАБ. Но не на всеки, а само на архитектите, които не попадат в конфликт на интереси. Сиреч които са свободни от други роли в инвестиционния процес. Лицата, упражняващи професията по друг някакъв начин – в администрацията или в строителството или в надзора или като преподаватели на трудов договор – не трябва да имат никаква проектантска правоспособност. Не само заради това, че тя не им е необходима за упражняването на другата дейност, която са предпочели, а главно защото е противопоказно и вредно за проектантската дейност, която трябва да се упражнява от лицата, предпочели проектирането. Или си свободен и си проектант, или не си свободен и нямаш право да си проектант. Оттам вече лицата, които имат проектантска правоспособност, трябва да бъдат разделени на две категории – ОПП без достатъчно проектантски стаж и ППП след натрупването на достатъчен такъв. Тогава вече ще бъде естествено КАБ да има смесен регистър, в който да води на отчет лицата с ОПП и лицата с ППП, в отделни томове, без да води лицата без никаква ПП. И като се види, че едно лице е присъствало в регистъра за ОПП достатъчно време, това да е достатъчно доказателство, че му е време да има ППП. Проектантската правоспособност на лице, свързано лице със служител в администрацията с диплома по същата специалност, каквато и да е тя, не трябва да е валидна за съответната територия. Тогава всичко ще си е по местата.
Процедура: В текста пише, че Кодексът е съобразен с Устава на КАБ. С кой точно устав? Със сега действащия, който е в сила по време на съставянето на проекта за Кодекс, или с проекта за нов Устав, съставян паралелно с проекта за Кодекс? Защото между двата устава има драстични принципни разлики. Ако Кодексът е съобразен със сега действащия устав, той не би могъл да бъде коментиран и приеман в случай че Общото събрание приеме новия Устав. Ако Кодексът е съобразен с проекта за нов Устав, той не подлежи на разглеждане, в случай че този нов Устав не бъде приет от Общото събрание. А той е принципно недопустим. Той е крайно опасен и за Камарата, и за професията, тъй като е в състояние в рамките на две години да сведе състава на КАБ до двеста души. Цялата дисциплинарна система на КАБ по него е пренасочена по такъв порочен начин, че да се отнема ППП по условия, нямащи нищо общо с условията за признаването й. И това се претворява и в проекта за Кодекс. В този смисъл мисля да е добре КДП да разполага с вариантно предложение – ако новият Устав не бъде приет, да се предложат само необходими малки промени в сегашния Кодекс, или въпросът въобще да не бъде допускан за обсъждане, а да си остане в сила старият Кодекс.
Чл. 3. Освен разпоредбите на този Кодекс, на Проектантите, в своята дейност, се препоръчва да спазват духа и основните принципи, заложени в “Европейския деонтологичен кодекс за лицата, предоставящи услуги в областта на архитектурата”.
Коментар: Има два варианта: КДП да разпространи между членовете на КАБ целия този еврокодекс или поне споменатите принципи, та всички те да ги знаят и спазват, или тези принципи да бъдат приложени в този Кодекс. Главният въпрос по европейския кодекс е има ли въобще в него идея за участие на лица от администрацията в проектирането, представляващо частна стопанска дейност. Или тя е до такава степен парадоксална за редовите европейци, че въобще не им идва на ум такова нещо.
Чл. 4. (1) Професионални конфликти между Проектанти се решават приоритетно в рамките на КАБ.
Коментар: По Устава КДП се занимава и с конфликти между проектант и възложител, че даже и с трети лица.
(2) Кодексът не урежда отношения между Проектантите, несвързани с професионалната им практика.
Глава втора
ПРОФЕСИОНАЛНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
Чл. 5. (1) Проектантът е длъжен да документира своите професионални ангажименти при предоставяне на услуга в областта на архитектурата чрез писмен договор, който трябва да съдържа най-малко:
1. описание на вида и обема на работите и сроковете за тяхното изпълнение;
2. възнаграждението на възложените работи и метода на тяхното изчисляване;
3. определяне на носителя на авторските права по възложените работи съгласно Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП).
Коментар: Първо: законовото изискване се отнася само за обекти над определено ниво, а не за всички видове обекти и за всички договори. Второ: по Закона за задълженията и договорите, който в случая има приоритет като специален закон по темата, се допуска договорът да бъде и устен – въпрос на преценка на двете страни по него за степента на риск, без правото на трета страна да им се меси. Трето: Законовото изискване е обосновано единствено с хипотезата за необходим защитен механизъм в полза на проектанта – регистрирането на договора е само за нуждите на издаване на изпълнителен лист, в случай че възложителят забрави да плати дължимото. Отделно от това съвсем спорно е дали непременно изпълнителният лист е най-добрият начин за уреждане на взаимоотношенията. Не е редно за това лично право изкуствено да се залепят задължения, обслужващи други цели и интересите на други структури. Очевадно е, че бюрократичната върхушка в КАБ ( а и извън нея) се стреми да насочи рестриктивния апарат на Камарата в посока на спазването на задължителни цени за проектиране, като представя дъмпинга за основен вид нелоялна конкуренция, и респективно основен предмет на преследване. Така от една страна отклонява вниманието от същинския основен вид нелоялна конкуренция по линия на достъпа до проектиране с ППП или с ОПП, а от друга страна създава инструмент, с чиято помощ да е в състояние да отстрани от пазара точно свободните проектанти. Четвърто: каквито и да са цени, измислени от КАБ, могат да бъдат спазвани само от лицата, притежаващи монопол – администраторите и свързаните с тях бюра – защото те договарят при условия на диктат. Останалите свободни архитекти просто няма как да спазват същите цени, тъй като несравнимо по-голям брой архитекти се борят за несравнимо по-малък брой обекти. В пазарната икономика действа принципът на търсенето и предлагането. Голямото предлагане сваля цената. Така на санкции ще подлежат само несвързаните с администрацията свободни архитекти. Докато бъдат изгонени от КАБ, за да не се пречкат на администраторите. Пето: каквито и да са цени, измислени от КАБ, представляват картелно споразумение, забранено от закона. Затова силовото налагане на цени в пазарна икономика е недопустимо, а и невъзможно. КАБ може да постигне равновесни пазарни цени на проектирането само по един начин – като елиминира от пазара непроектантите. Вместо това прави точно обратното.
(2) Този договор не трябва да противоречи на разпоредбите на настоящия Кодекс.
(3) Неразделна част от този договор са:
1. копие на декларацията или декларациите, които Проектантът е подал в съответния регионален съвет на Камарата на архитектите.
Коментар: Няма начин. Декларациите се подават едва след сключването на договора, и няма как да са негов елемент. Могат да са свързани с договора като изискване на КАБ, но това противоречи на коментара по ал. 1. Право на архитекта е да прецени степента на риск при съответния възложител, и само ако му се налага да търси изпълнителен лист, да регистрира договора пред КАБ. Във Франция принципът е точно обратен. Всеки архитект от администрацията има ограниченото право да състави до три проекта годишно, при условие че Камарата няма нищо против (в смисъл да речем ако никой друг архитект не прояви интерес). Тогава на регистриране в КАФ подлежат само договорите на тези три проекта. А не тотален предварителен контрол на всички договори. Тоталният предварителен контрол е характерен за тоталитарни общества.
2. копие от застраховката за професионална отговорност на Проектанта.
Коментар: Това също не е задължително. Архитектът е задължен по силата на ЗУТ, а не по силата на ЗКАИИП, да сключва застраховка професионална отговорност. Всъщност тя би трябвало да е доброволна, но това е отделен въпрос. Право на възложителя е да се поинтересува дали е налице такава застраховка, като негова гаранция в случай на нужда. Никой друг орган или лице няма право на отношение към тази застраховка, и тя не може да бъде поставяна като условие за каквото и да било друго. Включително и за одобряването на проекти. Ако проектантът няма сключена такава застраховка, няма да има кой да поеме възстановяването на евентуални щети от дейността му, и тогава ще трябва да си ги поема сам от джоба си. Това си е негов риск. Не виждам да е налице правен интерес на който и да било от това дали има или няма договор за такава застраховка. Всъщност като се замисли човек дори и възложителят не би трябвало да се интересува от застраховката – на него му е все едно кой и как ще поема щетите. Естествено, най-добре е да ги няма.
Чл. 6. В случай на сътрудничество по едно и също задание между двама или повече Проектанти, техните съответни задачи, както и разпределението на разходите и възнагражденията помежду им следва да бъдат уточнени в споразумение.
Коментар: Няма начин. КАБ няма никакво право да се намесва в бизнес делата на своите членове. Да, вярно, добре е архитектите, работещи съвместно, предварително да са се разбрали кой как и какво. Това обаче по никакъв начин не може да бъде работа на КАБ. Защото така написаното в Кодекса дава възможност КАБ да преследва членовете си и да ги подлага на дисциплинарни мерки на основание на това, че не са си подписали такова споразумение за всеки договор поотделно. Да не говорим, че този текст по никакъв начин не дава възможност за проверяване на архитектите, които работят на заплата в големите бюра. Те не си получават реалния хонорар, изчислен по наредбата за цените, а мизерна част от него. Лъвският пай остава за шефа на бюрото. Това са си бизнес отношения вътре в колектива. Работа на КАБ е да създаде условия за равнопоставена свободна конкуренция на проектантския пазар, като преследва лицата, които не трябва да участват в него, а не да преследва членовете си как точно си гледат бизнеса, и да търси начин да ги изгони от проектирането.
Чл. 7. (1) Всеки Проектант е длъжен да изпълнява в необходимия и достатъчен обем и качество своята работа при предоставяне на услуги в областта на архитектурата, както и стриктно да спазва действащата нормативна и законова уредба в Република България.
Коментар: Няма начин. КАБ няма никакво право да се намесва в бизнес делата на своите членове. Да, вярно, добре е архитектите да проектират качествено. Ама не е задължително!!! Това по никакъв начин не може да бъде работа на КАБ. Не КАБ е органът, оправомощен да проверява обема и съдържанието на проектите. За тази цел си има МРРБ, което е издало норми за проектиране и наредби за това съдържание, и общинска администрация, която одобрява проектите, съпоставяйки ги с нормативите. Дори и самата общинска администрация, а и ДНСК, са лишени от правото да се произнасят по качеството на проектите в смисъл на архитектура, за да не се стига до субективен произвол. Защото така написано в Кодекса, текстът дава възможност КАБ да преследва членовете си и да ги подлага на дисциплинарни мерки на основание на това, че не проектират правилно, или да речем според любимия лозунг на съставителите на Устава – че не прилагат добра архитектурна практика. Работа на КАБ е да създаде условия за равнопоставена свободна конкуренция на проектантския пазар, като преследва лицата, които не трябва да участват в него, а не да преследва членовете си как точно си гледат бизнеса. Когато конкуренцията стане лоялна по линия на достъпа с ППП, архитектите сами ще си се стремят да си подобряват практиката. А не заради КАБ.
(2) Приемателно-предавателни протоколи между Проектанта и клиента, без вписани от последния забележки и претенции към предадените работи по договорените услуги, са доказателство за изпълнението на договорените условия от страна на Проектанта.
Коментар: Доказателство пред кого??? Кой има право да се интересува дали съм си предал проекта на възложителя и дали той е имал или е нямал забележки? Каква е доказателствената тежест на този протокол, че проектантът си е свършил работата, както трябва, при положение че проектът не бъде одобрен от администрацията? А че къде е гаранцията, че администраторът е отказал да одобри проекта, защото проектът е лош, още повече че няма правото да се произнася по лошавостта му, а само по спазването на нормите, или че не го е одбрил именно защото е добър, ама е съставен от несвързано със съответния администратор лице, доколкото самият администратор се явява конкурент на автора в проектантската дейност????
Чл. 8. Проектантът е длъжен да бъде обективен и безпристрастен в случаите, когато официално оценява други Проектанти и участници в строително-инвестиционния процес или резултатите от тяхната професионална дейност.
Чл. 9. Проектантът-работодател е длъжен да вписва в проектите имената на всички Проектанти, участващи в разработката.
Чл. 10. (1) Проектантите по чл. 230, ал. 3. от Закона за устройство на територията (ЗУТ) могат да извършват услуги в областта на архитектурата само съгласно правата, дадени им в цитирания член.
Коментар: Който трябва да се отмени. Лице, което се е посветило на работа в администрацията, си е предоставило цялата компетентност на администрацията, и не трябва да работи нищо друго на частно. Още по-малко пък в същия диапазон на дейност, за която отговаря по служба. Ако искат, след работа могат да продават обувки, и така няма да пречат на никого. Ама те не искат да продават обувки. Искат да проектират, при това искат да проектират всичко!!! Администраторът получава заплата, за да си гледа съвестно работата. Администраторът не може да бъде подлаган на изкушението да получава подкуп за лесно одобряване на проект под формата на проектантски хонорар, за да не си гледа съвестно работата. Администраторът не може да бъде подлаган на изкушението да получава колкото може повече хонорари от колкото може повече обекти, като силово отстранява от пазара своите конкуренти проектанти чрез това, че затормозява одобряването на проектите им, като не си гледа съвестно работата. Тогава неговите служебни решения ще се определят не от заплатата, която получава от администрацията, а от парите, които получава на частно, защото са повече. Ето заради това всяко лице, което е предпочело да работи в администрация, не трябва да проектира и съответно не трябва да има проектантска правоспособност. Никаква. Свързаните с него лица пък не трябва да имат проектантски права по отношение на контролираната от него територия.
(2) Проектантите по ал. 1. са длъжни коректно и пълно да декларират обстоятелствата по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси (ЗПРКИ).
Коментар: Няма начин. Пряк конфликт на интереси е налице, когато самият администратор е същевременно и проектант, и си одобрява сам проектите. Пряк конфликт на интереси е налице, когато свързано с администратора лице с диплома по същата специалнот е проектант, и администраторът му одобрява проекта в рамките на служебните си задължения. Косвен конфликт на интереси е налице, когато администраторът е проектант, или когато свързано с него лице с диплома по същата специалност е проектант, и администраторът одобрява който и да е проект, съставен от който и да е друг автор, тъй като администраторът или свързаното с него лице се явява конкурент на този друг автор в проектантската дейност!!! Това ще рече, че винаги е налице конфликт на интереси, за всеки един проект, независимо кой го е правил, щом администраторът или свързано с него лице е проектант, сиреч конкурент на автора!!! Ето затова администраторите не трябва да имат проектантска правоспособност. Никаква.
Чл. 11. За нуждите на дисциплинарното производство всеки Проектант е длъжен да представя, при поискване от КДП, всички необходими документи и обяснения по случая.
Глава трета
ПРОФЕСИОНАЛНИ ОГРАНИЧЕНИЯ
Чл. 12. Дейности, изискващи Пълна Проектантска Правоспособност, се упражняват от Архитекта, Урбаниста и Ландшафтния архитект единствено в проектантски бюра, регистрирани в КАБ, като договорите за тези дейности се Регистрират в Камарата.
Чл. 13. (1) Проектантът няма право да съвместява функциите на страна и арбитър при възникнал спор в строително-инвестиционния процес.
(2) Проектантът няма право да съвместява дейности като арбитър (журьор) и изпълнител при предоставянето на проектантска услуга за един и същи обект.
Чл. 14. Проектантът не трябва да взема участие в конкурс, търг или обществена поръчка, когато условията за участие, възнагражденията и сроковете, предложени от организатора, противоречат на нормативните документи на Камарата.
Чл. 15. Проектантът няма право да допуска в професионалната си дейност дискриминация, основана на расова принaдлежност, народност, пол, религия, здравословно състояние, граждански статус и сексуална ориентация.
Чл. 16. Проектантът няма право на нелоялна конкуренция спрямо други Проектанти. За актове на нелоялна конкуренция се считат:
1. документирани предложения към възложител за предоставяне на услуги в областта на архитектурата на цени по-ниски от себестойността им;
2. всяка дума или действие, подронващи авторитета на друг Проектант, с цел възпрепятстване възлагането или прекратяване на договор за предоставяне на услуга в областта на архитектурата, както и изпълнението на поръчка, възложена в резултат на това;
3. всяко възползване от заемана административна или изборна длъжност или служебно положение, с цел манипулиране свободния избор на клиента на изпълнител (проектант) за конкретна поръчка, както и изпълнението на поръчка, възложена по такъв начин;
4. нарушаването на авторското право;
5. проектиране без сключен писмен договор, регистриран в КАБ, съгласно изискванията на ЗКАИИП.
6. проектиране в териториалния обхват на лица по чл. 230 от ЗУТ, които са свързани лица с Проектанта.
Коментар: Ето за това говоря!!! Не е описано като нелоялна конкуренция най-важното – проектирането на обект, изискващ ППП, от лице, което няма ППП!!! Измислят се всякакви други видове нелоялност. Камарата умишлено и целенасочено бива отклонявана да насочва дисциплинарната си дейност в погрешна посока!!! Навътре вместо навън!!! Да преследва и наказва членовете си за това как проектират, до степен да ги наказва за това, че въобще проектират, и да им отнема ППП, докато в нея останат едни определени двеста души. Вместо да преследва и наказва нечленовете си заради това, че отнемат обекти от членовете й.
Чл. 17. Проектантът няма право да подписва и подпечатва като автор проект на друг Проектант, независимо от обстоятелствата. Ако даден Проектант не е участвал в разработването на даден проект, той в никакъв случай не може да положи подписа си на него в качеството на проектант, нито да иска съответно заплащане.
Коментар: Ако архитектът, бидейки в администрация, не е регистриран в КАБ и няма проектантска правоспособност, той формално не е „проектант”, и тогава дори да извърши описаното по-горе, то няма да представлява нарушаване на Кодекса и не подлежи на наказание. Същото и за другия архитект – той ще подписва и подпечатва проект на друго лице, което обаче не е „проектант”!!! Извън това – върви доказвай!
Чл. 18. Проектантът няма право да представя като свой или да използва изцяло или като част от своя проект, цялостен чужд проект, части от чужд проект или обособени етапи от него, независимо от обстоятелствата, освен в в случаите на писмено разрешение за това от носителите на авторското право.
Коментар: Авторските права не се изчерпват само с това. Авторското право в архитектурата съдържа и правото за възлагане на проектите за всички последващи изменения във вече построената сграда. Не е много ясно докъде се простират авторските права в градоустройството.
Чл. 19. Проектантът няма право да оповестява публично факти и становища по случаи, които в този момент се разглеждат от КДП и/или за които има открито дисциплинарно производство, до неговото приключване.
Глава трета
ДИСЦИПЛИНАРНИ НАРУШЕНИЯ
Чл. 20. (1) Дисциплинарните нарушения са нарушенията, посочени в ЗКАИИП и Устава на КАБ.
Коментар: Които са тотално подменени. Последните две изменения на ЗКАИИП от 2006 и 2009 г докараха нещата дотам да се обърне изцяло смисълът от съществуването на КАБ. Първоначалният принцип беше, че лица от администрацията и строителството нямат право на ППП. Така основно нарушение по смисъла на ЗКАИИП и Устава беше пресичането на границата между ОПП и ППП от страна на лице с ОПП. В резултат от промените забраните по чл. 12, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗКАИИП отпаднаха и сега всички архитекти имат право на ППП. Което е идиотизъм. Така сега нарушенията, описани в ЗКАИИП, са само в сферата на цените и „лошото проектиране” и „причиняването на щети на клиента”, а в Устава се прави опит да се въведе изискване за „добра архитектурна практика”, чието неспазване да представлява главно нарушение, и изискване за „успешно посещаване на ежегоден курс”, чието неспазване води до автоматично отпадане на ППП. Това е изключително опасно за Камарата и за професията, тъй като е в състояние да редуцира броя на проектантите и да подмени състава им в обратна посока – само администраторите и свързаните с тях лица да останат на проектантския пазар.
(2) Всяко окончателно съдебно решение срещу Проектант, във връзка с професионалната му дейност, може да се счита за дисциплинарно нарушение. Датата на възникването му е датата на окончателното съдебно решение.
(3) Отмяната на наложено наказание на Проектант по съдебен път, не освобождава последния от задълженията му, вменени с Устава и Професионалния кодекс на КАБ, ЗКАИИП.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. Органът по ЗКАИИП, който има задължението да следи за спазването на настоящия Кодекс, е комисията по дисциплинарно производство (КДП) на КАБ. Нейните правомощия и дейност са регламентирани в ЗКАИИП и устава на КАБ.
§ 2. При работа в колектив, Проектант по смисъла на този Кодекс са лицата, които са авторизирали проекта.
Коментар: Това не е много точно. Тогава лицето, сключило договора за проектиране от позицията на собственик на проектантско бюро или да речем изпълнителен директор на особено голямо проектантско бюро не е проектант и по никакъв начин не подада под ударите на Кодекса.
§ 3. По смисъла на този Кодекс “свързани лица” са лица с диплома по една и съща специалност, отговарящи на някое от следните условия:
1. съпрузите /вкл. живеещите в различни домакинства/ и лица, живеещи на съпружески начала; родителите; със синовете и дъщерите им; братята и сестрите; лицата, живеещи в едно домакинство.
2. съдружниците в едноа дружество фирма.
3. работодател и работник в едно дружество негов служител.
4. членовете на едно проектантско бюро, регистрирано в КАБ.
5. лица с общ началник
§ 3а. По смисъла на този Кодекс “Конфликт на интереси” е едновременното извършване на две или повече несъвместими дейности в инвестиционния процес от едно лице или от две свързани лица с дипломи по една и съща специалност. Несъвместими роли са:
1. Проектант и строител;
2. Проектант и одобряващ орган;
3. Проектант и контролен орган;
4. Проектант и консултант;
5. Проектант и преподавател на основен трудов договор във висше училище, издаващо дипломи по Архитектура, урбанизъм или ландшафтна архитектура.
§ 4. По смисъла на този Кодекс “Професионална практика” са всички обществени отношения, възникнали между участниците в инвестиционния процес, както и тези по повод изпълнението на ЗКИИП, Устава на КАБ и Професионалния Кодекс.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 5. Този кодекс отменя предишния Професионален кодекс (приет на ИОС на КАБ на 26–27.2007 г., изм. и доп. на шестото ОС на КАБ на 28–29.03.2008 г., изм. и доп. на седмото ОС на КАБ на 29–30.04.2009 г.).
§ 6. Този кодекс влиза в сила от деня на приемането му от ОС на КАБ.
§ 7. Всеки член на КАБ е длъжен да попълни декларация за свързаност и конфликт на интереси и за спазване на настоящия кодекс, по ред и образец, определен от УС на КАБ в едномесечен срок от приемане на този Кодекс от ОС на КАБ.
§ 8. Всеки член на КАБ е длъжен в 14-дневен срок да промени декларацията си при промяна на обстоятелствата, описани в нея.
§ 9. Започнатите от КДП случаи по дисциплинарни нарушения преди влизането в сила на този кодекс се разглеждат съгласно разпоредбите на предишния Професионален кодекс.
§ 10. Извършени дисциплинарни нарушения по ЗКАИИП, преди влизането в сила на този кодекс се разглеждат в законоустановените срокове съгласно разпоредбите на предишния Професионален кодекс.
АРХ. ПЕТКО ЙОВЧЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КАБ
Коментар: Тук е мястото за името на лицето, съставило проекта за Кодекс, или мястото за КДП, ако той излиза като предложение от нейно име. Председателят на КАБ няма основания да има нещо общо с Кодекса. Ако арх. Петко Йовчев е автор на текста, той не може да се легитимира по тази посока като Председател на КАБ, доколкото го е писал в лично качество.
ОБЩО ПО КОДЕКСА:
Мисля да е крайно време КДП (пък и цялата гилдия) да осъзнае, че с този Кодекс се обслужват интересите на авторите на проекта за нов Устав. И да се усети накъде отиват нещата. За какво става въпрос:
Прилагам за прегледност принципа 20:80. Преди ЗКАИИП имахме 20 % от архитектите, предимно тези в администрацията и обръчите около тях, които обсебваха 80 % от проектите, и 80 % от архитектите, несвързани с администрацията, които се конкурираха помежду си само за 20 % от проектите. Това е истинската причина за ниските цени на проектиране. Защото те са ниски само за тези 80 % архитекти извън администрацията. И са ниски за наетите от администраторите шерпи, получаващи трохи. Цените не са никак ниски за архитектите от администрацията, които всъщност изобщо не трябва да проектират. За да се нормализират нещата, поискахме да има Камара и Закон. Въведе се система на ОПП и ППП с идеята архитектите от администрацията да имат само ОПП и да нямат достъп до преобладаващото по обем проектиране на по-едри сгради, право за което да имат само лицата извън администрацията, на които да се дава ППП. В резултат от измененията на ЗКАИИП, прокарани от Оперативното ръководство, тази система отпадна чрез отмяната на чл. 12, ал. 3, т. 3 и 4 от първоначалния текст. Сега всеки архитект има право на ППП, независимо как си упражнява професията, стига да има определен стаж. И като има ППП, архитектът от администрацията има право и на проектантско бюро, независимо дали самият той или назначени в него лица ще извършват силово договаряното от него проектиране. Чрез въвеждането на изисквания за „добра архитектурна практика” и „успешно вземане на ежегодни курсове” и „спазване на цени” и чрез различни рестрикции, насочени изцяло извън плоскостта на достъпа до проектиране по линията ОПП-ППП, въведени като елемент от дисциплирнарния инструментариум на КАБ в Устава и в Кодекса, се създава преимуществено пазарно положение за големите проектантски бюра, принадлежащи на или свързани с лица от администрацията. Това подменя принципа, заради който поискахме да има Камара и Закон. По силата на така предвидените и евентуално прилагани рестрикции е възможно да се стигне дотам само тези 20 % архитекти от администрацията и собствениците на големи бюра да останат на пазара с ППП, и да поемат цялото проектиране, а останалите 80 % да нямат ППП и да бъдат принудени, ако искат да се занимават с проектиране, да постъпят на работа (сиреч на заплата) в тези големи бюра. Това означава точно свободните архитекти да бъдат лишени от ППП, а точно несвободните архитекти от администрацията да имат ППП. За мен това е противоестествено. В този смисъл считам този Кодекс за абсолютно неприемлив.
Хайде сега вземете да прочетете стария Кодекс!
арх. Благо Стоев
Стария кодекс може да изтеглите от ТУК.
Проект на КДП
ПРОФЕСИОНАЛЕН КОДЕКС
на Камарата на архитектите в България
(Приет на ІХ-то ОС на КАБ на 28–29.04.2011 г.)
(проект)
Коментар: Още няма как да е приет, преди цитираното Общо събрание да се е състояло. Това все още е само проект за Кодекс.
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Настоящият Професионален кодекс (наричан по долу за краткост Кодекс за краткост) е изработен съставен на основание Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП) и се отнася за членовете на Камарата на архитектите в България (КАБ) и вписаните в регистрите й лица – всички наричани по-долу за краткост Проектанти.
Коментар: От това произтичат сума неразбории. Защото в регистрите се вписват и архитекти (и неархитекти), които не са членове на КАБ, като имат само ОПП. Това заради мерака на арх. Тосев да няма САБ, а всички архитекти да са в КАБ и да плащат членски внос. Заради това направи необходимото да се промени ЗКАИИП по такъв начин, че КАБ да извършва безсмислена регистрация на лицата с ОПП. Безсмислена е, защото ОПП произтича автоматично по силата на дипломата за вишу, и по никакъв начин нито се признава от КАБ, нито подлежи на отнемане от КАБ. Само се затормозява администрирането на проектантската правоспособност, като се омесват десетина вида архитекти и неархитекти.
Системата трябва да се опрости. При сегашните условия за нуждите на проектантския пазар е достатъчно КАБ да се занимава само с ППП. Който има ППП, е вписан в регистъра на КАБ и е неин член. Който няма ППП, си има ОПП по право, и си проектира обекти за ОПП, без да посяга на обекти за ППП, и без да има вземане-даване с КАБ. Едва ако посегне на обект за ППП, архитектът с ОПП влиза в полезрението на КАБ, при това точно на КДП. Част от объркването е и в това, че сега по отношение на нечлен на КАБ се вменяват задължения, характерни за обвързан член на КАБ. И се търси начин да се подвежда под дисциплинарни процедури. И като не може, под дисциплинарни процедури се подвеждат истинските членове на КАБ. Това е оплескано в закона.
Чл. 2. С Кодекса се определят нормите на професионално поведение, задължителни за членoвете на Камарата на архитектите в България (КАБ) и вписаните в регистрите й лица, съгласно целите, залегнали в ЗКАИИП и устава на КАБ.
Коментар: Ето и тук същото – задължителни и за нечленовете. Това ме подсеща да направя предложение, на което най-вероятно ще ми се откаже. Да се смени коренно принципът на ППП и ОПП. Всяко лице, притежаващо диплома, има техническа правоспособност по смисъла на ЗУТ, чл. 229. Тя му дава правото да упражнява професията, вписана в дипломата, по избран от него начин. По сегашния текст на ЗКАИИП освен техническа правоспособност от дипломата произтича и проектантска такава - ОПП. Това дава възможност на всяко лице, независимо по какъв друг начин упражнява професията си, паралелно с това и да проектира. Това трябва да се отмени. Проектантската правоспособност трябва да се признава от КАБ. Но не на всеки, а само на архитектите, които не попадат в конфликт на интереси. Сиреч които са свободни от други роли в инвестиционния процес. Лицата, упражняващи професията по друг някакъв начин – в администрацията или в строителството или в надзора или като преподаватели на трудов договор – не трябва да имат никаква проектантска правоспособност. Не само заради това, че тя не им е необходима за упражняването на другата дейност, която са предпочели, а главно защото е противопоказно и вредно за проектантската дейност, която трябва да се упражнява от лицата, предпочели проектирането. Или си свободен и си проектант, или не си свободен и нямаш право да си проектант. Оттам вече лицата, които имат проектантска правоспособност, трябва да бъдат разделени на две категории – ОПП без достатъчно проектантски стаж и ППП след натрупването на достатъчен такъв. Тогава вече ще бъде естествено КАБ да има смесен регистър, в който да води на отчет лицата с ОПП и лицата с ППП, в отделни томове, без да води лицата без никаква ПП. И като се види, че едно лице е присъствало в регистъра за ОПП достатъчно време, това да е достатъчно доказателство, че му е време да има ППП. Проектантската правоспособност на лице, свързано лице със служител в администрацията с диплома по същата специалност, каквато и да е тя, не трябва да е валидна за съответната територия. Тогава всичко ще си е по местата.
Процедура: В текста пише, че Кодексът е съобразен с Устава на КАБ. С кой точно устав? Със сега действащия, който е в сила по време на съставянето на проекта за Кодекс, или с проекта за нов Устав, съставян паралелно с проекта за Кодекс? Защото между двата устава има драстични принципни разлики. Ако Кодексът е съобразен със сега действащия устав, той не би могъл да бъде коментиран и приеман в случай че Общото събрание приеме новия Устав. Ако Кодексът е съобразен с проекта за нов Устав, той не подлежи на разглеждане, в случай че този нов Устав не бъде приет от Общото събрание. А той е принципно недопустим. Той е крайно опасен и за Камарата, и за професията, тъй като е в състояние в рамките на две години да сведе състава на КАБ до двеста души. Цялата дисциплинарна система на КАБ по него е пренасочена по такъв порочен начин, че да се отнема ППП по условия, нямащи нищо общо с условията за признаването й. И това се претворява и в проекта за Кодекс. В този смисъл мисля да е добре КДП да разполага с вариантно предложение – ако новият Устав не бъде приет, да се предложат само необходими малки промени в сегашния Кодекс, или въпросът въобще да не бъде допускан за обсъждане, а да си остане в сила старият Кодекс.
Чл. 3. Освен разпоредбите на този Кодекс, на Проектантите, в своята дейност, се препоръчва да спазват духа и основните принципи, заложени в “Европейския деонтологичен кодекс за лицата, предоставящи услуги в областта на архитектурата”.
Коментар: Има два варианта: КДП да разпространи между членовете на КАБ целия този еврокодекс или поне споменатите принципи, та всички те да ги знаят и спазват, или тези принципи да бъдат приложени в този Кодекс. Главният въпрос по европейския кодекс е има ли въобще в него идея за участие на лица от администрацията в проектирането, представляващо частна стопанска дейност. Или тя е до такава степен парадоксална за редовите европейци, че въобще не им идва на ум такова нещо.
Чл. 4. (1) Професионални конфликти между Проектанти се решават приоритетно в рамките на КАБ.
Коментар: По Устава КДП се занимава и с конфликти между проектант и възложител, че даже и с трети лица.
(2) Кодексът не урежда отношения между Проектантите, несвързани с професионалната им практика.
Глава втора
ПРОФЕСИОНАЛНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
Чл. 5. (1) Проектантът е длъжен да документира своите професионални ангажименти при предоставяне на услуга в областта на архитектурата чрез писмен договор, който трябва да съдържа най-малко:
1. описание на вида и обема на работите и сроковете за тяхното изпълнение;
2. възнаграждението на възложените работи и метода на тяхното изчисляване;
3. определяне на носителя на авторските права по възложените работи съгласно Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП).
Коментар: Първо: законовото изискване се отнася само за обекти над определено ниво, а не за всички видове обекти и за всички договори. Второ: по Закона за задълженията и договорите, който в случая има приоритет като специален закон по темата, се допуска договорът да бъде и устен – въпрос на преценка на двете страни по него за степента на риск, без правото на трета страна да им се меси. Трето: Законовото изискване е обосновано единствено с хипотезата за необходим защитен механизъм в полза на проектанта – регистрирането на договора е само за нуждите на издаване на изпълнителен лист, в случай че възложителят забрави да плати дължимото. Отделно от това съвсем спорно е дали непременно изпълнителният лист е най-добрият начин за уреждане на взаимоотношенията. Не е редно за това лично право изкуствено да се залепят задължения, обслужващи други цели и интересите на други структури. Очевадно е, че бюрократичната върхушка в КАБ ( а и извън нея) се стреми да насочи рестриктивния апарат на Камарата в посока на спазването на задължителни цени за проектиране, като представя дъмпинга за основен вид нелоялна конкуренция, и респективно основен предмет на преследване. Така от една страна отклонява вниманието от същинския основен вид нелоялна конкуренция по линия на достъпа до проектиране с ППП или с ОПП, а от друга страна създава инструмент, с чиято помощ да е в състояние да отстрани от пазара точно свободните проектанти. Четвърто: каквито и да са цени, измислени от КАБ, могат да бъдат спазвани само от лицата, притежаващи монопол – администраторите и свързаните с тях бюра – защото те договарят при условия на диктат. Останалите свободни архитекти просто няма как да спазват същите цени, тъй като несравнимо по-голям брой архитекти се борят за несравнимо по-малък брой обекти. В пазарната икономика действа принципът на търсенето и предлагането. Голямото предлагане сваля цената. Така на санкции ще подлежат само несвързаните с администрацията свободни архитекти. Докато бъдат изгонени от КАБ, за да не се пречкат на администраторите. Пето: каквито и да са цени, измислени от КАБ, представляват картелно споразумение, забранено от закона. Затова силовото налагане на цени в пазарна икономика е недопустимо, а и невъзможно. КАБ може да постигне равновесни пазарни цени на проектирането само по един начин – като елиминира от пазара непроектантите. Вместо това прави точно обратното.
(2) Този договор не трябва да противоречи на разпоредбите на настоящия Кодекс.
(3) Неразделна част от този договор са:
1. копие на декларацията или декларациите, които Проектантът е подал в съответния регионален съвет на Камарата на архитектите.
Коментар: Няма начин. Декларациите се подават едва след сключването на договора, и няма как да са негов елемент. Могат да са свързани с договора като изискване на КАБ, но това противоречи на коментара по ал. 1. Право на архитекта е да прецени степента на риск при съответния възложител, и само ако му се налага да търси изпълнителен лист, да регистрира договора пред КАБ. Във Франция принципът е точно обратен. Всеки архитект от администрацията има ограниченото право да състави до три проекта годишно, при условие че Камарата няма нищо против (в смисъл да речем ако никой друг архитект не прояви интерес). Тогава на регистриране в КАФ подлежат само договорите на тези три проекта. А не тотален предварителен контрол на всички договори. Тоталният предварителен контрол е характерен за тоталитарни общества.
2. копие от застраховката за професионална отговорност на Проектанта.
Коментар: Това също не е задължително. Архитектът е задължен по силата на ЗУТ, а не по силата на ЗКАИИП, да сключва застраховка професионална отговорност. Всъщност тя би трябвало да е доброволна, но това е отделен въпрос. Право на възложителя е да се поинтересува дали е налице такава застраховка, като негова гаранция в случай на нужда. Никой друг орган или лице няма право на отношение към тази застраховка, и тя не може да бъде поставяна като условие за каквото и да било друго. Включително и за одобряването на проекти. Ако проектантът няма сключена такава застраховка, няма да има кой да поеме възстановяването на евентуални щети от дейността му, и тогава ще трябва да си ги поема сам от джоба си. Това си е негов риск. Не виждам да е налице правен интерес на който и да било от това дали има или няма договор за такава застраховка. Всъщност като се замисли човек дори и възложителят не би трябвало да се интересува от застраховката – на него му е все едно кой и как ще поема щетите. Естествено, най-добре е да ги няма.
Чл. 6. В случай на сътрудничество по едно и също задание между двама или повече Проектанти, техните съответни задачи, както и разпределението на разходите и възнагражденията помежду им следва да бъдат уточнени в споразумение.
Коментар: Няма начин. КАБ няма никакво право да се намесва в бизнес делата на своите членове. Да, вярно, добре е архитектите, работещи съвместно, предварително да са се разбрали кой как и какво. Това обаче по никакъв начин не може да бъде работа на КАБ. Защото така написаното в Кодекса дава възможност КАБ да преследва членовете си и да ги подлага на дисциплинарни мерки на основание на това, че не са си подписали такова споразумение за всеки договор поотделно. Да не говорим, че този текст по никакъв начин не дава възможност за проверяване на архитектите, които работят на заплата в големите бюра. Те не си получават реалния хонорар, изчислен по наредбата за цените, а мизерна част от него. Лъвският пай остава за шефа на бюрото. Това са си бизнес отношения вътре в колектива. Работа на КАБ е да създаде условия за равнопоставена свободна конкуренция на проектантския пазар, като преследва лицата, които не трябва да участват в него, а не да преследва членовете си как точно си гледат бизнеса, и да търси начин да ги изгони от проектирането.
Чл. 7. (1) Всеки Проектант е длъжен да изпълнява в необходимия и достатъчен обем и качество своята работа при предоставяне на услуги в областта на архитектурата, както и стриктно да спазва действащата нормативна и законова уредба в Република България.
Коментар: Няма начин. КАБ няма никакво право да се намесва в бизнес делата на своите членове. Да, вярно, добре е архитектите да проектират качествено. Ама не е задължително!!! Това по никакъв начин не може да бъде работа на КАБ. Не КАБ е органът, оправомощен да проверява обема и съдържанието на проектите. За тази цел си има МРРБ, което е издало норми за проектиране и наредби за това съдържание, и общинска администрация, която одобрява проектите, съпоставяйки ги с нормативите. Дори и самата общинска администрация, а и ДНСК, са лишени от правото да се произнасят по качеството на проектите в смисъл на архитектура, за да не се стига до субективен произвол. Защото така написано в Кодекса, текстът дава възможност КАБ да преследва членовете си и да ги подлага на дисциплинарни мерки на основание на това, че не проектират правилно, или да речем според любимия лозунг на съставителите на Устава – че не прилагат добра архитектурна практика. Работа на КАБ е да създаде условия за равнопоставена свободна конкуренция на проектантския пазар, като преследва лицата, които не трябва да участват в него, а не да преследва членовете си как точно си гледат бизнеса. Когато конкуренцията стане лоялна по линия на достъпа с ППП, архитектите сами ще си се стремят да си подобряват практиката. А не заради КАБ.
(2) Приемателно-предавателни протоколи между Проектанта и клиента, без вписани от последния забележки и претенции към предадените работи по договорените услуги, са доказателство за изпълнението на договорените условия от страна на Проектанта.
Коментар: Доказателство пред кого??? Кой има право да се интересува дали съм си предал проекта на възложителя и дали той е имал или е нямал забележки? Каква е доказателствената тежест на този протокол, че проектантът си е свършил работата, както трябва, при положение че проектът не бъде одобрен от администрацията? А че къде е гаранцията, че администраторът е отказал да одобри проекта, защото проектът е лош, още повече че няма правото да се произнася по лошавостта му, а само по спазването на нормите, или че не го е одбрил именно защото е добър, ама е съставен от несвързано със съответния администратор лице, доколкото самият администратор се явява конкурент на автора в проектантската дейност????
Чл. 8. Проектантът е длъжен да бъде обективен и безпристрастен в случаите, когато официално оценява други Проектанти и участници в строително-инвестиционния процес или резултатите от тяхната професионална дейност.
Чл. 9. Проектантът-работодател е длъжен да вписва в проектите имената на всички Проектанти, участващи в разработката.
Чл. 10. (1) Проектантите по чл. 230, ал. 3. от Закона за устройство на територията (ЗУТ) могат да извършват услуги в областта на архитектурата само съгласно правата, дадени им в цитирания член.
Коментар: Който трябва да се отмени. Лице, което се е посветило на работа в администрацията, си е предоставило цялата компетентност на администрацията, и не трябва да работи нищо друго на частно. Още по-малко пък в същия диапазон на дейност, за която отговаря по служба. Ако искат, след работа могат да продават обувки, и така няма да пречат на никого. Ама те не искат да продават обувки. Искат да проектират, при това искат да проектират всичко!!! Администраторът получава заплата, за да си гледа съвестно работата. Администраторът не може да бъде подлаган на изкушението да получава подкуп за лесно одобряване на проект под формата на проектантски хонорар, за да не си гледа съвестно работата. Администраторът не може да бъде подлаган на изкушението да получава колкото може повече хонорари от колкото може повече обекти, като силово отстранява от пазара своите конкуренти проектанти чрез това, че затормозява одобряването на проектите им, като не си гледа съвестно работата. Тогава неговите служебни решения ще се определят не от заплатата, която получава от администрацията, а от парите, които получава на частно, защото са повече. Ето заради това всяко лице, което е предпочело да работи в администрация, не трябва да проектира и съответно не трябва да има проектантска правоспособност. Никаква. Свързаните с него лица пък не трябва да имат проектантски права по отношение на контролираната от него територия.
(2) Проектантите по ал. 1. са длъжни коректно и пълно да декларират обстоятелствата по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси (ЗПРКИ).
Коментар: Няма начин. Пряк конфликт на интереси е налице, когато самият администратор е същевременно и проектант, и си одобрява сам проектите. Пряк конфликт на интереси е налице, когато свързано с администратора лице с диплома по същата специалнот е проектант, и администраторът му одобрява проекта в рамките на служебните си задължения. Косвен конфликт на интереси е налице, когато администраторът е проектант, или когато свързано с него лице с диплома по същата специалност е проектант, и администраторът одобрява който и да е проект, съставен от който и да е друг автор, тъй като администраторът или свързаното с него лице се явява конкурент на този друг автор в проектантската дейност!!! Това ще рече, че винаги е налице конфликт на интереси, за всеки един проект, независимо кой го е правил, щом администраторът или свързано с него лице е проектант, сиреч конкурент на автора!!! Ето затова администраторите не трябва да имат проектантска правоспособност. Никаква.
Чл. 11. За нуждите на дисциплинарното производство всеки Проектант е длъжен да представя, при поискване от КДП, всички необходими документи и обяснения по случая.
Глава трета
ПРОФЕСИОНАЛНИ ОГРАНИЧЕНИЯ
Чл. 12. Дейности, изискващи Пълна Проектантска Правоспособност, се упражняват от Архитекта, Урбаниста и Ландшафтния архитект единствено в проектантски бюра, регистрирани в КАБ, като договорите за тези дейности се Регистрират в Камарата.
Чл. 13. (1) Проектантът няма право да съвместява функциите на страна и арбитър при възникнал спор в строително-инвестиционния процес.
(2) Проектантът няма право да съвместява дейности като арбитър (журьор) и изпълнител при предоставянето на проектантска услуга за един и същи обект.
Чл. 14. Проектантът не трябва да взема участие в конкурс, търг или обществена поръчка, когато условията за участие, възнагражденията и сроковете, предложени от организатора, противоречат на нормативните документи на Камарата.
Чл. 15. Проектантът няма право да допуска в професионалната си дейност дискриминация, основана на расова принaдлежност, народност, пол, религия, здравословно състояние, граждански статус и сексуална ориентация.
Чл. 16. Проектантът няма право на нелоялна конкуренция спрямо други Проектанти. За актове на нелоялна конкуренция се считат:
1. документирани предложения към възложител за предоставяне на услуги в областта на архитектурата на цени по-ниски от себестойността им;
2. всяка дума или действие, подронващи авторитета на друг Проектант, с цел възпрепятстване възлагането или прекратяване на договор за предоставяне на услуга в областта на архитектурата, както и изпълнението на поръчка, възложена в резултат на това;
3. всяко възползване от заемана административна или изборна длъжност или служебно положение, с цел манипулиране свободния избор на клиента на изпълнител (проектант) за конкретна поръчка, както и изпълнението на поръчка, възложена по такъв начин;
4. нарушаването на авторското право;
5. проектиране без сключен писмен договор, регистриран в КАБ, съгласно изискванията на ЗКАИИП.
6. проектиране в териториалния обхват на лица по чл. 230 от ЗУТ, които са свързани лица с Проектанта.
Коментар: Ето за това говоря!!! Не е описано като нелоялна конкуренция най-важното – проектирането на обект, изискващ ППП, от лице, което няма ППП!!! Измислят се всякакви други видове нелоялност. Камарата умишлено и целенасочено бива отклонявана да насочва дисциплинарната си дейност в погрешна посока!!! Навътре вместо навън!!! Да преследва и наказва членовете си за това как проектират, до степен да ги наказва за това, че въобще проектират, и да им отнема ППП, докато в нея останат едни определени двеста души. Вместо да преследва и наказва нечленовете си заради това, че отнемат обекти от членовете й.
Чл. 17. Проектантът няма право да подписва и подпечатва като автор проект на друг Проектант, независимо от обстоятелствата. Ако даден Проектант не е участвал в разработването на даден проект, той в никакъв случай не може да положи подписа си на него в качеството на проектант, нито да иска съответно заплащане.
Коментар: Ако архитектът, бидейки в администрация, не е регистриран в КАБ и няма проектантска правоспособност, той формално не е „проектант”, и тогава дори да извърши описаното по-горе, то няма да представлява нарушаване на Кодекса и не подлежи на наказание. Същото и за другия архитект – той ще подписва и подпечатва проект на друго лице, което обаче не е „проектант”!!! Извън това – върви доказвай!
Чл. 18. Проектантът няма право да представя като свой или да използва изцяло или като част от своя проект, цялостен чужд проект, части от чужд проект или обособени етапи от него, независимо от обстоятелствата, освен в в случаите на писмено разрешение за това от носителите на авторското право.
Коментар: Авторските права не се изчерпват само с това. Авторското право в архитектурата съдържа и правото за възлагане на проектите за всички последващи изменения във вече построената сграда. Не е много ясно докъде се простират авторските права в градоустройството.
Чл. 19. Проектантът няма право да оповестява публично факти и становища по случаи, които в този момент се разглеждат от КДП и/или за които има открито дисциплинарно производство, до неговото приключване.
Глава трета
ДИСЦИПЛИНАРНИ НАРУШЕНИЯ
Чл. 20. (1) Дисциплинарните нарушения са нарушенията, посочени в ЗКАИИП и Устава на КАБ.
Коментар: Които са тотално подменени. Последните две изменения на ЗКАИИП от 2006 и 2009 г докараха нещата дотам да се обърне изцяло смисълът от съществуването на КАБ. Първоначалният принцип беше, че лица от администрацията и строителството нямат право на ППП. Така основно нарушение по смисъла на ЗКАИИП и Устава беше пресичането на границата между ОПП и ППП от страна на лице с ОПП. В резултат от промените забраните по чл. 12, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗКАИИП отпаднаха и сега всички архитекти имат право на ППП. Което е идиотизъм. Така сега нарушенията, описани в ЗКАИИП, са само в сферата на цените и „лошото проектиране” и „причиняването на щети на клиента”, а в Устава се прави опит да се въведе изискване за „добра архитектурна практика”, чието неспазване да представлява главно нарушение, и изискване за „успешно посещаване на ежегоден курс”, чието неспазване води до автоматично отпадане на ППП. Това е изключително опасно за Камарата и за професията, тъй като е в състояние да редуцира броя на проектантите и да подмени състава им в обратна посока – само администраторите и свързаните с тях лица да останат на проектантския пазар.
(2) Всяко окончателно съдебно решение срещу Проектант, във връзка с професионалната му дейност, може да се счита за дисциплинарно нарушение. Датата на възникването му е датата на окончателното съдебно решение.
(3) Отмяната на наложено наказание на Проектант по съдебен път, не освобождава последния от задълженията му, вменени с Устава и Професионалния кодекс на КАБ, ЗКАИИП.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. Органът по ЗКАИИП, който има задължението да следи за спазването на настоящия Кодекс, е комисията по дисциплинарно производство (КДП) на КАБ. Нейните правомощия и дейност са регламентирани в ЗКАИИП и устава на КАБ.
§ 2. При работа в колектив, Проектант по смисъла на този Кодекс са лицата, които са авторизирали проекта.
Коментар: Това не е много точно. Тогава лицето, сключило договора за проектиране от позицията на собственик на проектантско бюро или да речем изпълнителен директор на особено голямо проектантско бюро не е проектант и по никакъв начин не подада под ударите на Кодекса.
§ 3. По смисъла на този Кодекс “свързани лица” са лица с диплома по една и съща специалност, отговарящи на някое от следните условия:
1. съпрузите /вкл. живеещите в различни домакинства/ и лица, живеещи на съпружески начала; родителите; със синовете и дъщерите им; братята и сестрите; лицата, живеещи в едно домакинство.
2. съдружниците в едноа дружество фирма.
3. работодател и работник в едно дружество негов служител.
4. членовете на едно проектантско бюро, регистрирано в КАБ.
5. лица с общ началник
§ 3а. По смисъла на този Кодекс “Конфликт на интереси” е едновременното извършване на две или повече несъвместими дейности в инвестиционния процес от едно лице или от две свързани лица с дипломи по една и съща специалност. Несъвместими роли са:
1. Проектант и строител;
2. Проектант и одобряващ орган;
3. Проектант и контролен орган;
4. Проектант и консултант;
5. Проектант и преподавател на основен трудов договор във висше училище, издаващо дипломи по Архитектура, урбанизъм или ландшафтна архитектура.
§ 4. По смисъла на този Кодекс “Професионална практика” са всички обществени отношения, възникнали между участниците в инвестиционния процес, както и тези по повод изпълнението на ЗКИИП, Устава на КАБ и Професионалния Кодекс.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 5. Този кодекс отменя предишния Професионален кодекс (приет на ИОС на КАБ на 26–27.2007 г., изм. и доп. на шестото ОС на КАБ на 28–29.03.2008 г., изм. и доп. на седмото ОС на КАБ на 29–30.04.2009 г.).
§ 6. Този кодекс влиза в сила от деня на приемането му от ОС на КАБ.
§ 7. Всеки член на КАБ е длъжен да попълни декларация за свързаност и конфликт на интереси и за спазване на настоящия кодекс, по ред и образец, определен от УС на КАБ в едномесечен срок от приемане на този Кодекс от ОС на КАБ.
§ 8. Всеки член на КАБ е длъжен в 14-дневен срок да промени декларацията си при промяна на обстоятелствата, описани в нея.
§ 9. Започнатите от КДП случаи по дисциплинарни нарушения преди влизането в сила на този кодекс се разглеждат съгласно разпоредбите на предишния Професионален кодекс.
§ 10. Извършени дисциплинарни нарушения по ЗКАИИП, преди влизането в сила на този кодекс се разглеждат в законоустановените срокове съгласно разпоредбите на предишния Професионален кодекс.
АРХ. ПЕТКО ЙОВЧЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КАБ
Коментар: Тук е мястото за името на лицето, съставило проекта за Кодекс, или мястото за КДП, ако той излиза като предложение от нейно име. Председателят на КАБ няма основания да има нещо общо с Кодекса. Ако арх. Петко Йовчев е автор на текста, той не може да се легитимира по тази посока като Председател на КАБ, доколкото го е писал в лично качество.
ОБЩО ПО КОДЕКСА:
Мисля да е крайно време КДП (пък и цялата гилдия) да осъзнае, че с този Кодекс се обслужват интересите на авторите на проекта за нов Устав. И да се усети накъде отиват нещата. За какво става въпрос:
Прилагам за прегледност принципа 20:80. Преди ЗКАИИП имахме 20 % от архитектите, предимно тези в администрацията и обръчите около тях, които обсебваха 80 % от проектите, и 80 % от архитектите, несвързани с администрацията, които се конкурираха помежду си само за 20 % от проектите. Това е истинската причина за ниските цени на проектиране. Защото те са ниски само за тези 80 % архитекти извън администрацията. И са ниски за наетите от администраторите шерпи, получаващи трохи. Цените не са никак ниски за архитектите от администрацията, които всъщност изобщо не трябва да проектират. За да се нормализират нещата, поискахме да има Камара и Закон. Въведе се система на ОПП и ППП с идеята архитектите от администрацията да имат само ОПП и да нямат достъп до преобладаващото по обем проектиране на по-едри сгради, право за което да имат само лицата извън администрацията, на които да се дава ППП. В резултат от измененията на ЗКАИИП, прокарани от Оперативното ръководство, тази система отпадна чрез отмяната на чл. 12, ал. 3, т. 3 и 4 от първоначалния текст. Сега всеки архитект има право на ППП, независимо как си упражнява професията, стига да има определен стаж. И като има ППП, архитектът от администрацията има право и на проектантско бюро, независимо дали самият той или назначени в него лица ще извършват силово договаряното от него проектиране. Чрез въвеждането на изисквания за „добра архитектурна практика” и „успешно вземане на ежегодни курсове” и „спазване на цени” и чрез различни рестрикции, насочени изцяло извън плоскостта на достъпа до проектиране по линията ОПП-ППП, въведени като елемент от дисциплирнарния инструментариум на КАБ в Устава и в Кодекса, се създава преимуществено пазарно положение за големите проектантски бюра, принадлежащи на или свързани с лица от администрацията. Това подменя принципа, заради който поискахме да има Камара и Закон. По силата на така предвидените и евентуално прилагани рестрикции е възможно да се стигне дотам само тези 20 % архитекти от администрацията и собствениците на големи бюра да останат на пазара с ППП, и да поемат цялото проектиране, а останалите 80 % да нямат ППП и да бъдат принудени, ако искат да се занимават с проектиране, да постъпят на работа (сиреч на заплата) в тези големи бюра. Това означава точно свободните архитекти да бъдат лишени от ППП, а точно несвободните архитекти от администрацията да имат ППП. За мен това е противоестествено. В този смисъл считам този Кодекс за абсолютно неприемлив.
Хайде сега вземете да прочетете стария Кодекс!
арх. Благо Стоев
ПРОФЕСИОНАЛЕН КОДЕКС
на Камарата на архитектите в България
(приет на ИОС на 26-27 януари 2007 година)
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
1. Основно призвание на архитекта е да участва във всички проектантски дела, свързани със застрояването и устройство на територията. В най-общ смисъл, той изпълнява функциите на проектант и съзидател на урбанизираната жизнена среда. Той е длъжен да защитава обществения интерес за качествена среда. Той има право да изисква адекватна отговорност и от своите партньори и контрагенти.
2. Архитектът, освен извършител на конкретна проектантска услуга в полза на конкретен възложител, е и носител на висш интелектуален потенциал в полза на цялото общество.
3. Архитектът е длъжен да поддържа и подобрява професионалните си знания и квалификация, за да изпълнява по най-добър начин своята основна роля на съзидател на жизнена среда.
4. Архитектурното проектиране е регулирана, свободна професия, достъпна само по условията и в границите, регламентирани в ЗКАИИП.
ОТНОШЕНИЯ НА АРХИТЕКТА С ОБЩЕСТВОТО:
5. Архитектът е длъжен да бъде лоялен към интересите на КАБ, държавата и обществото.
6. Архитектът е длъжен да проявява обективност и безпристрастност в случаите, когато дава своето експертно мнение относно предложение от страна на предприемач или относно договорен документ, обвързващ инвеститор с предприемач или снабдител. Същото важи и в случаите, когато архитектът се произнася относно компетенциите или възможностите на едно предприятие или качествата на неговото производство.
7. Архитектът е длъжен да избягва ситуации, в които съвместява функциите на участник /страна/ и арбитър при реализирането на една и съща работа. Когато архитектът упражнява дейности от различно естество, те трябва да бъдат напълно разграничени и независими помежду си, както и да представляват публично достояние.
8. Архитектът е длъжен да изпълнява съвестно и точно своите задачи, да избягва всякакви ситуации или действия, несъвместими с професионалните му задължения или способни да хвърлят съмнение върху неговата добросъвестност или да дискредитират професията.
9. Архитектът е длъжен да съобразява обема и вида на работата, която приема, с личните си способности, знания и правомощия. Той е длъжен да се въздържа от това да дава заблуждаваща оценка за своето собствено ниво на квалификация, както и за средствата, с които разполага.
10. Архитектът, на работа в общинска или държавна администрация е длъжен да ограничава правомощията и компетенциите си в рамките на закона. Намесата му в чужд проект с аргументи, излизащи извън нормите за проектиране или основани на превратно тълкуване на норми, е недопустима.
11. Архитектът на работа в общинска или държавна администрация е длъжен да съблюдава следните ограничения на правото си за проектиране:
11.1. Нормативно наложените ограничения, съгласно ЗКАИИП, ЗУТ и ЗДС;
11.2. Проектантската правоспособност, призната на архитект, заемащ административна длъжност, автоматично става невалидна за териториалния обхват на съответната общинска администрация за времето на заемане на поста;
11.3. Пълната проектантска правоспособност, призната на архитект, който е свързано лице с архитект, заемащ административна длъжност, автоматично става невалидна за териториалния обхват на съответната администрация за времето на заемане на поста. Това ограничение не важи по отношение на сключени и регистрирани вече договори, както и при ползване авторски права при преустройства на строящи се или построени вече сгради.
12. Архитектът, на работа в общинска или държавна администрация не може да бъде материално заинтересован, пряко или косвено, от възлагането и изпълнението на архитектурен проект или устройствен план, чийто обект е разположен на територията, в която той администрира.
13. Архитектът е длъжен да избягва дейности или работа, които биха го принудили да направи избор или да вземе решение, противоречащо на професионалната му съвест.
14. Архитектът е длъжен да не допуска в професионалната си дейност дискриминация, основана на расова принaдлежност, народност, пол, религия, здравословно състояние, граждански статус, сексуална ориентация.
ОТНОШЕНИЯ НА АРХИТЕКТА С ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ:
15. Архитектът е длъжен да документира всеки свой професионален ангажимент чрез предварително изготвен писмен договор, определящ ясно естеството и обема на задълженията на страните, както и да запознае възложителя с постановките на Професионалния кодекс и санкциите, произтичащи от неговото неспазване. Писменото споразумение трябва да съдържа :
15.1. обема на работата;
15.2. хонорара и другите съпътстващи разходи, свързани с изпълнението на услугата;
15.3. разпределянето и границите на отговорностите;
15.4. условията за прекратяване;
15.5. всякакви специални условия за разрешаване на спорове.
16. Архитектът може да поема определена задача само след като се е уверил, че притежава необходимитe aдeкватни знания, умения и квалификация, които напълно да отговорят на поетите към възложителя ангажименти.
17. Архитектът е длъжен да изпълнява в необходимия обем и качествено своята работа по изготвяне на проекти и авторския надзор при изпълнението на строителството. Архитектът не може да бъде принуждаван да носи отговорност за проект, който е приет от възложителя без претенции, получил положителна оценка за съответствие, или е одобрен от администрацията.
18. Архитектът е длъжен да избягва всяка ситуация, в която съществуващите частни интереси са такива, че той би бил склонен да предпочете страната на трето лице пред тази на своя възложител.
19. Архитектът е длъжен да запазва конфиденциалността на делата на своя възложител, освен в случаите когато се касае за информация, която по силата на закона е публична. В случай, че възложителят и/ или работодателят предприеме неправилни от гледна точка на архитекта действия или такива в ущърб на обществения интерес, архитектът е длъжен да го предупреди писмено за последиците и в случай на неразбиране да информира КАБ.
20. Когато архитектът е убеден, че средствата, с които разполага неговият възложител, са очевидно недостатъчни за предвидените работи, той е длъжен да го информира. Освен мнения и съвети, архитектът е длъжен да даде на своя клиент всички обяснения, необходими за разбирането и правилната оценка на услугите, които извършва за него. По искане на възложителя архитектът е длъжен да дава отчет за изпълнението на своята работа, както и да предоставя документацията, отнасяща се до нея. Архитектът трябва да се въздържа от вземане на решения или от даване на нареждания, които могат да доведат до непредвидени разходи или до такива, каквито не са били предварително одобрени от възложителя.
ОТНОШЕНИЯ НА АРХИТЕКТА С КОЛЕГИТЕ:
21. Архитектът по условие дължи професионално уважение и положително отношение към всеки друг архитект. Отношенията в архитектурната колегия се основават на безусловно взаимно признаване на правото за творческа, професионална и икономическа реализация, докато не са констатирани нарушения на приетите норми. Професионални конфликти между архитекти, ако такива възникнат, се решават приоритетно в рамките на колегията.
22. Конкуренцията между колеги архитекти трябва да се основава единствено на тяхната професионална компетентност и на качеството на услугите, които могат да предложат на възложителите си. За актове на нелоялна конкуренция, респективно за нарушения на Професионалния кодекс се считат :
22.1. всеки опит за обсебване или отклоняване на клиент чрез заблуждаващо изчисляване на по-ниска себестойност за изпълнение на поръчката;
22.2. всяко действие, злепоставящо колега с цел да му бъде отнета вече предоставена поръчка;
22.3. всяко възползване от заемана административна длъжност, с цел манипулиране свободния избор на клиента на изпълнител /проектант/ за конкретна поръчка, както и изпълнението на поръчка, възложена по такъв начин;
22.4. съвместяването на проектиране и одобряване, от едно физическо или юридическо лице или от две свързани лица в един обект;
22.5. съвместяване на проектиране със строителна или консултантска дейност от едно физическо или юридическо лице или от две свързани лица в един обект;
22.6. нарушаването на авторското право;
22.7. използването на свое или чуждо обществено положение, политическа принадлежност, раса или пол, с цел вземането на конкретна поръчка
23. Архитект, който не е участвал в изработването на даден проект, няма право да се обозначава като негов автор, нито да предявява претенции за възнаграждение.
24. При сключване на договор, архитектът е длъжен да се информира от своя възложител за евентуални неуредени отношения по същия проект с друг архитект. В подобни случаи архитектът писмено информира колегата си и прави всичко необходимо и зависещо от него за уреждането на тези взаимоотношения.
25. В случай, че архитект бъде поканен да замести свой починал колега, за изпълнението на дадена поръчка, той е длъжен да се съобрази с интересите на държащите авторските права и да уведоми писмено възложителя за това.
26. Архитект, поканен да произнесе професионална оценка за свой колега или за негова работа, е длъжен да го стори безпристрастно, и то след като се е запознал с всички факти около случая.
27. Архитектът - работодател е длъжен да се увери в уменията и знанията на своите служители. Той разпределя задачите, съобразно квалификацията им, без да ограничава тяхната творческа свобода.
28. Когато архитектът работи като назначен проектант във фирмата на друг архитект, той е длъжен да уведомява възложителя за статута си и за границите на своите правомощия. Когато архитектът работи като назначен проектант във фирмата на друг архитект, той е длъжен да го уведомява за възлагани му външни поръчки извън рамките на фирмата, и да се съобразява със съгласието или несъгласието на работодателя си.
29. Всички архитекти с еднаква проектантска правоспособност и всички проектантски бюра, регистрирани от архитекти с еднаква проектантска правоспособност, са равнопоставени при избора на проектант за конкретна поръчка.
30. Архитектът сезира писмено КДП за всяко нарушение на Кодекса, което е привлякло вниманието му. Всички проблеми, произтичащи от нарушаване на професионалния кодекс, се решават първо в рамките на колегията и едва след това по съдебен ред.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. Този кодекс е съставен в изпълнение на ЗИД на ЗКАИИП.
§ 2. Разпоредбите в настоящия кодекс важат за всеки архитект, вписан в Регистъра на Камарата на архитектите в България. Нарушенията на правилата на Кодекса попадат под юрисдикцията на Комисията по дисциплинарно производство към Камарата на архитектите.
§ 3. По смисъла на този кодекс “свързани лица” са:
а). членовете на едно семейство – съпрузи и техни деца или родители, ако живеят постоянно в едно общо домакинство и на общ адрес;
б). членовете на една фирма, независимо от съподчинеността им;
в). членовете на едно проектантско бюро, регистрирано в КАБ
§ 4. Този кодекс е винаги окончателен текст и не може да се променя на части.
§ 5. Комисията по дисциплинарно производство прилага настоящия кодекс при условията на разработен правилник за работа на КДП.
§ 6. Всеки член на КАБ е длъжен да попълни декларация за свързаност и за спазване на настоящия кодекс.
§ 7. Всеки член на КАБ е длъжен да промени декларацията си при промяна на обстоятелствата описани в нея.
§ 8. Нормите на професионално поведение, въведени чрез настоящия кодекс, важат от датата на неговото приемане от Общото събрание.
|