Във врзка с 1 октомври – Световен ден на архитектурата, за да дадем своя принос към устойчивото развитие на нашето общество, Камарата на архитектите в България обявява Национална инициатива

АРХИТЕКТУРА+ КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ

и призовава централни и местни власти, партньорски организации и всички съпричастни на умното развитие на обществото ни да се включат в нея. За подобряване качеството на живот, за защита интересите на бъдните поколения!

Застроената среда е основен фактор, формиращ организацията и начина на живот на обществото и благосъстоянието на гражданите. Близо 90% от живота си обитаваме сгради и те формират ежедневно начина, по който живеем, здравословното ни състояние и усещането ни за удовлетвореност от живота.
Изграждането на качествена застроена среда се счита за основен фактор в: Намаляване потреблението на първичните енергийни източници; Разрешаване на проблема с енергиината зависимост; Разрешаване на проблема с „енергийната бедност“; Ускоряване на икономическото възстановяване; Подобряване благосъстоянието на обществото.
Инициативата е продължение на целите, заложени в Декларация от София”, подписана на 11 май 2012 г. от президентът на АСЕ арх. Селма Харингтън, председателя на Камарата на архитектите в България арх. Владимир Дамянов, председателите на Камарите на инженерите в инвестиционното проектиране и на строителите в България по време на организираната Европейска кръгла маса под егидата на президента на Република България Росен Плевнелиев.
Декларацията предлага конкретни мерки за преодоляване на нормативните и финансови пречки и създаване на стимули за изграждане на здравословна, дълготрайна и вдъхновяваща застроена среда. Тя е предпоставка за създаването на природосъобразни, качествени и хармонични градове и сгради в България и се обявява за:

1. Холистичен и интегриран процес на обществените поръчки, който да зачита ефективното използване на ресурсите и нашето богато и разнообразно застроено наследство като се вземат предвид трите стълба наустойчивостта – социален, икономически и екологичен.

2. Адекватни обществени консултации и участие в процедурите за възлагане на обществени поръчки, включително използването на архитектурни конкурси, когато се възлагат проекти от голям обществен
интерес.

3. Използване на дългосрочното планиране вместо приоритизиране на краткосрочните цели, прилагане на анализи на жизнения цикъл на сградата по време на процеса на възлагане на обществени поръчки, и приоритизиране на принципа на “икономически най-изгодната оферта” вместо “най-ниска цена“ в критериите за оценка.

4. Адекватни процедури за строителен контрол по време на възлагане на поръчката и по време на строителството, което е от полза за здравето и сигурността на гражданите, качеството и стабилността на застроената среда и за оптимални оперативни и експлоатационни разходи. Архитектите, при подходящи финансова и законова рамки, можем да спомогнем за повишаване благосъстоянието на нашето общество, да допринесем за изпълнението на стратегията Европа 2020 и за икономическото възстановяване от финансовата криза. Наемането на 1 архитект води до създаването на работни места за повече от 30 други специалисти в областта на строителството. За всяко 1 евро, изразходвано в строителството, има допълнителен тласък на икономическата активност от поне 3 евро. Ако на строителния сектор се предоставят възможности, подходящи ресурси и законова рамка, можем да се превърнем във водеща сила за икономическото възстановяване, намаляване на енергийната зависимост и за създаването на устойчив просперитет в Европейския съюз.

Нека работим заедно в духа на Декларацията от София, подписана на Кръгла маса „Архитектура Плюс” - за една по-качествена застроена среда, за изграждането на отговорно гражданско общество и за добруването на България.