Встъплението ми бе провокирано от преждеговорившия г-н Ерменков от Софийския университет, който говори за „култура”, за „поведение и ценностна система”, като поясних, че културата е духовна, а другото е душевна наша съставка. Оттук изтъкването на изключителната важност на отговорността ни, при това като „холистична” (арх. Н. Гълъбов, КАБ), т.е. разбираща и градяща една цялост, което е връзка с тези две човешки характеристики и може да бъде само и единствено отговорност на всекиго, но и на всички социални нива. Личната отговорност и на политика, и на инвеститора, и на строителя, и на преподавателя, и на студента, и на всеки гражданин. Образование – да, ала и за политика, и за инвеститора, и за строителя, и за преподавателя, и за студента, и за всеки гражданин.

Дерзанието ни следва да е градеж на връзка между културата и душевността у всеки един от нас, която след това се изявява активно в социалната среда, и то за нейна обага, защото там има някаква идея за цялост. Иначе има само формална гравитация към финансиране, което е нужната грижа за хляба, но не и отговорност. Политиците бяха в първия блок и си отидоха, а мястото им е повече в последния блок, но след като са чули обсъжданията в предходните – за да направят своите си изводи и предизвестия за евентуални мерки или подписването на общ документ, както стана на Кръглата маса, организирана т.г. в София по линия на САЕ. Иначе ще има практически приложения като показаното частично реновиране на масивни сгради в центъра на София по Европейска програма, което ясно показва наличните ни много съществени проблеми: липса на оптимален подбор на средствата за енергийна ефективност, липса на пари, липса на хармония... и в крайна сметка  – липса на холистичност, на цялост. Такива реализации, който у нас си има парите, си ги прави само с фирмите, без проекти – и му излиза по-евтино, и си е сам господар. И при енергоефективността се работи „на парче”, както и при всичко останало. А колежката от Германия арх. Моника Холфелд с типичната немска детайлна подреденост показа ясно и прецизно, че тази тема започва от устройствените планове, минава през преценките за конкретното местоположение, наличните озеленяване, свободни пространства и застроеност, като стига тогава до подбора на най-подходящите средства за приложение (вкл. и финансови показатели) и съответните детайли за реализация. Ние сме далеч от това ниво на работа: има отделни лекции, има отделни проекти (и в университетите, и в практиката), има отделни материали и системи, има отделни старания и на специалисти, и на инвеститори, и на строители, и на преподаватели и студенти. Няма ги обаче парите (защото това е едно по-сериозно начално инвестиране, макар и с цел възвръщаемост), няма ги програмите в университетите (за анализ на енергийните загуби, например), няма ги хонорарите за необходимото практическо обучение на студентите или за набавяне на съвременен хард- и софтуеър. Няма ги общините, няма я държавата, няма я общата загриженост. И това е нещото, което следва да изграждаме, защото имаме тежкото посттоталитарно наследство (вече съвсем последователно силно маргинализирано и монополизирано, гонещо търсещия пазари и лелеян от нас самите „запад”) – и финансово, и като кадри, и като съвременни, да не говорим за високи технологии, но най-вече като налична психика, която ни дърпа надолу и назад.

Дадох пример с воден от мен тази учебна година дипломен проект в катедра „Архитектурни конструкции” на УАСГ, който беше за сграда-град за 40 000 души и обхватът му беше от градоустройство през транспортна система, екологичност, енергоефективност, съвременен комфорт, та до конструктивни схеми и сградостроителство, като нямаше никаква възможност да се направи интердисциплинарно, а и далеч не беше приветстван именно като един своего рода уникат (при това предложен от самия студент) от част от комисията. Тук проф. арх. Александров от ВСУ „Л. Каравелов” допълни, че в акредитациите на ВУЗ-овете у нас такива проекти трябва да участват и да имат голяма тежест за в бъдеще.

В заключение насочих вниманието към същината на приветствието на арх. Дамянов в началото на Конференцията, допълвайки, че КАБ има своята отговорна задача: преодолявайки собствените си проблеми да се намери като професионална цялост и така да продължи (а при нужда – да започне) на нова основа изграждането на връзки във всички посоки – с професионални, унивеситетски, граждански, общински и държавни структури, за да прилага безкомпромисно своята компетенция и опит като една конкретна цялост от хора с регулираните професии архитект, ландшафтен архитект и урбанист. Да съумеем, колкото и да е трудно това, вече съвместно с всички, свързани с инвесиционния и образователен процес, да бъдем признати с необходимата тежест на всички професионално обхващани от правоспособността ни нива, за да можем да прилагаме реално своята отговорност – както в интерес на цялото ни общество, така и в интерес на своите членове.

25.06.2012 г., гр. София

Aрх. Алеко Христов,

Зам.-председател на УС на КАБ по Професионалната дейност