ПЪРВО МЯСТО - ЦВЕТОМИРА ГИРГИНОВА

ДА!

Дори да не бях архитект, нямаше да спра да търся идеал

Автор: Цветомира Гиргинова - дипломант към Катедра „ИНТЕРИОР И ДИЗАЙН В АРХИТЕКТУРАТА“ , УАСГ, гр. София

ДА!

Дори да не бях архитект, нямаше да спра да търся идеал.

Да търся смисъл, цел, развитие.

Да!

Не отрицанието води света към прогрес, а желанието да се пристъпи към нещо ново – вдъхващо надежда и обществено положително. Как да изпълним тази мисия чрез архитектурата?

Архитектурата е пълнознанието и пълноцветието да възприемаме света и живота в чиста пълнота. Конструктивно, исторически обосновано, новаторски. Архитектурата е жив организъм – взаимодейства със средата, с хората, с времето. Тъжно е да гледаме на нея като на педантични чертежи, спиращи дъха 3Д изображения и/или макет, реализиран проект. Да, това е неизменна част. Но архитектурата без душа няма как да ни надживее. А за да има душа, трябва да вдъхнем от своята.

Архитектурата е изкуство.

Архитектурата е истина.

Архитектурата е.

Ако свободата е кислородът на душата, то за мен дизайнът е кислородът на архитектурата. Да има мисъл, смисъл, замисъл. Тя е за хората.

Градският дизайн е архитектурата на ежедневието – пътят към работното място или към дома, глътката свеж въздух в парка или разходка с приятели. Понякога неусетно, понякога осъзнато - градският дизайн – потънал в урбанизираните територии, прегърнат от ландшафта в малка или по-голяма степен.

Моето внимание и размисли са в посока на градския дизайн в парковете за спорт, отдих и рекреация. Какво да подобрим? Защо? И как?Две теми в симбиоза, които предстои да засегна и в дипломната си работа: развитие и вяра в националното производство & по-смислено и светло бъдеще за младите специалисти в България. Да, да преборим демографската криза, емиграцията и ограничените възможности за току-що завършилите висше образование няма да е лесно. Но е необходимо. Какво свързва всички тези фактори и проблеми с градската среда?

Хората. Трябва да повярваме в хората. Свободата на дизайнерската мисъл на младите. Доверие, внимание, надежда. Елементи от човешките отношения съотнесени към елементи от градската среда. Професията е свързана с изява. Шеговито, но истинно, често хората около нас, запознавайки се със студентските ни проекти, пожелават „И нека се изпълни в действителност“. Защо пожеланието да не се превърне в реалност? Мечтата да стане изведнъж по-близка.

ИДЕЯТА!

Експериментален парк или обособени зони във вече съществуващите паркове. Изграждането да бъде с продукти на градски дизайн по проект на студенти или млади творци. В мащаб на инициативата, който да вдъхва доверие и възможности за развитие в бъдеще. „Сцена“ за новаторски дизайн, пионерска мисъл, компас за бъдещето. Идеята засяга млади творци от различни сфери и висши учебни заведения ( УАСГ, НХА, ЛТУ, НБУ, ТУ и др. ) , което посочвам като положително.

„Това при нас няма да оцелее/ няма да проработи/ няма да бъде разбрано“ ?!

Процесът е двустранен. Обществото възпитава архитектурата (дизайна). И архитектурата (дизайнът) възпитава обществото.

Защо се страхуваме от новото?

Парк „Възраждане“ преди начало на ремонтните дейности /сн. 2014г./ -„Запуснат остров“, изгубен оазис, грозна празнота. Тъжно е да имаме такава градска среда.

НГПИ Тревненска школа /сн. 2015г./ - Наскоро имах радостта да участвам в работилница за продуктов дизайн, проведена в посоченото учебно заведение – единственото специализирано за получаване на подобни знания за дизайн, иконопис и дърворезба средно образование. Срещнах вдъхновени млади хора, които виждаха как чертежът и макетът се превръщат в изделие, отговарят за всяка стъпка от изпълнението му, срещат се с трудности, преодоляват ги и продължават до финалните щрихи. Този плам не трябва да губим! Ако вложим вяра и внимание в развитието на продуктовия Български дизайн, ще дадем тласък и на националното ни производство. А влагаме ли в младите – влагаме в бъдещето. И това не е просто рекламен лозунг.

Примери от чужбина, засягащи различното виждане:

LA PLAYA DE MADRID (Плажът на Мадрид) /сн. 2012г./ – зона, оформена около реката, своеобразен плаж, защото Мадрид няма излаз на море. Идеята е възприета и желана за осъществяване и в Пловдив около р.Марица по време на форума One Architecture Week 2015. Примерът е за различното възприемане на парковата среда и възможностите й.

Центральный Парк Культуры и Отдыха имени Горького (Централен парк Горки) гр. Москва /сн. 2013г./ – дори нещо така обичайно като пуф, но в хиперболизиран размер, може да внесе свежест и неочаквана радост. Особено след дълга разходка и желание за отдих в парка.

Не казвам да повтаряме примерите, а да търсим реакцията! Концентриране в експериментален парк със съвременен младежки дизайн и излагане на творби и продукти на градския дизайн. Или създаване на определени паркови зони - да предизвикваме мисъл, емоция, внимание у хората. Динамичната градска среда съответства на динамичния живот. В унисон е и е задължителна. Българските млади архитекти и дизайнери имат какво да покажат. Нека им дадем този шанс. Пълноценно би било това да залегне в Държавната политика. За да желаят да работят младите за България и в България, дори временно да черпят околосветски опит. Да, глобализацията е факт, но родината е една. И е наша, и е свидна. Нека за повече хора това се превърне в истина, да повярват, че са ценени, важни и желани тук.

Реклама на Mercedes-Benz, сравняваща фукциите и отговорностите на двете мозъчни полукълба. Да, съвместната работа на лявото и дясното е задължителна. Но градската ни среда има нужда от фантазията, идеите и пъстротата на дясното полукълбо в повече! А какво по-нормално от това да търсим новото в новите (младите) хора?

Нов път се изгражда трудно, но води до нови места. А те придават нов смисъл и посока на обществото.

Защото не бива да е „все така“. Вярвам! Повярвайте и Вие!

Благодаря!

Една задача на урбанистите, която остава незабелязана

Автор: Елена Стоянова – студент по „Урбанизъм“, УАСГ, гр.София

Така необходимият и за жалост толкова недостатъчен Студентски парк, преди обновяването му.

Всички мечтаем да живеем в красив, чист и подреден град. Толкова много хора, виждайки колко красиво и подредено е в Западна Европа се питат: „Кога ще ги догоним?“, но когато се прибират вкъщи сядат пред телевизора, заемат се с обичайните занимания, или излизат да се забавляват. Всички очакваме, че промяната към по-добро ще падне от небето, като награда и компенсация за трудния Живот, който водим.

Твърде малко хора се замислят, че промяната трябва да дойде отвътре, че щом всички ще се радваме на светлото бъдеще, всеки трябва да има поне мъничък дял в постигането му. Една от задачите на урбаниста, като посредник между гражданите и професионалистите, е именно да подпомогне у хората да се появи мисленето, че всеки може да участва в облагородяването на града. Освен това урбанистът би могъл да насърчава и съдейства на общности, организации и дори отделни граждани с ентусиазъм и идеи за промяна, да ги свърже с необходимите специалисти и с други групи със сходни цели, за да се осъществи по-цялостно и по-професионално подобряване на градската среда.  

Хората са способни сами да подобрят града

Важно е да се създаде сред гражданите усещането че до голяма степен от тях зависи промяната в града. По този начин могат да се появят нетрадиционни идеи за градската среда и столицата ще изглежда още по-жива и динамична. Такива наченки вече има в София: Подлезно (обновяването на подлези), Театър на улицата (изрисуването на електрическите табла в централната част на София от сдружение „Трансформатори“, ) и други. Но и двете инициативи идват от млади хора, чиято професия е свързана с градската среда - архитекти и урбанисти. А колко по-интересна, шарена, жива и притегателна би била столицата, ако имаше повече и по-разнообразни инициативи по идея на различни хора, чието образование не е свързано с града…

Шумен е един по-негативен пример – десетият град, разполагащ с университет, изключително ценно недвижимо културно наследство в областта и уникален мемориален комплекс („Създатели на Българската държава“) извисяващ над града, е гробница. Младите хора желаещи по-хубав град отдаван са се отчаяли и са го напуснали или чакат да завършат училище за да потърсят качествено образование другаде. Гражданско общество почти липсва, няма инициативи за подобряване на градската среда. Вижда се как селището бавно, но сигурно деградира и се разпада, защото хората не са достатъчно задружни, те не се хвърлят в реализиране на мечтите си за по-красив и по-жив град.

Нека превърнем Студентски град в по-творческо място

Важно е младите хора да бъдат насърчавани да мечтаят и да са креативни, защото именно в тях е бъдещето. Би било прекрасно Студентски град да престане да бъде „Софийският Слънчев бряг“ и да се превърне в място, което насърчава обитателите си да генерират нови идеи. Звучи амбициозно и твърде нереално да бъдат затворени 2/3 от дискотеките, нощните клубове и магазините за алкохол в Студентски-начинът не е този. Но е напълно възможно в между блоковите пространства (където са останали такива) да се създадат уютни места, насърчаващи общуването вън от баровете и дискотеките, които да събудят креативността у мислещите студенти. Самите обитатели на Студентски биха могли да се включат в подобряването на средата. Повече от очевидно е че т.нар. „Лас Вегас в България“ има нужда от креативни места – все пак не всички студенти търсят само краткотрайни забавления. Доказателство за това е Студентски парк, който преди обновяването беше безлюден, а сега при хубаво време е пренаселен. Дори и през лятото понякога е трудно да се намери свободна пейка. Студентски парк е крайно недостатъчен да удовлетвори потребностите на учащите млади хора в квартала – вече има доста пейки, но ще мине доста време преди да има достатъчно сянка. Еединствено в детския кът има 3-4 масички с пейки, които за жалост са неподходящи за учене сред природата, тъй като се намират на площадка предназначена за друга възрастова група. Освен това на парка като че ли му липсва идентичност, нещото, което ще накара студентите да го припознаят като „свое“ място. Сега паркът наистина е много посещаван, но това е защото повечето му мислещи посетители нямат друга алтернатива пред шумните и задимени нощни клубове, голяма част от които през деня функционират като клюкарски кафенета.

Другото нещо, чийто остър недостиг се усеща в Студентски град са арт-кафенетата. Или поне някакви места (може и просто помещения стопанисвани от самите студенти), където музиката е тиха, обстановката уютна, четенето за удоволствие не е табу, а служителите (ако има такива) не отправят презрителни погледи към всеки, посмял да се появи с обикновено, но удобно облекло.

Наличието на такива места и обекти не гарантира преобразуването на Студентски град в истински кампус или на място с творчески дух и динамични промени. Не е изключено дори тези арт-кафенета и креативни кътове да не събудят достатъчно интерес и да просъществуват кратко.

Но все пак младите, амбициозни и мислещи млади хора, решили да останат в страната, които са се преситили от препиване и дискотеки или изобщо не са проявили интерес към нощният живот заслужават шанса да срещнат други като тях. Редно е младежите, измъкнали се наскоро от посредствеността на малкия град, да не се сблъскат с ограничеността, от която така упорито бягат. Колко прекрасно би било такива студенти да могат да се срещат в приятна арт обстановка, за да обсъждат и обменят идеи за фотография, програмиране, литература, природни науки, изкуство, а защо не и градска среда…

Ако това проработи най-вероятно Студентски град ще има две лица, независими едно от друго –дискотеките, и уютните, креативни междублокови пространства и тихите кафенета – места за интелектуалните търсения и нови идеи. И тъй като студентите обитават този квартал, редно е самите те да бъдат спечелени в тази кауза. Това са хората, които ще използват междублоковите пространства и помещенията, така че най-добре би било те да се включат в създаването им – както с идеите така и с труда си.

Време е хората да поемат отговорност за квартала в който живеят

Важно е това което се прави в градската среда за удобство на гражданите да е с тяхно участие. В това има много плюсове за града и неговите жители: първо недоволните от направеното ще са много по-малко, защото когато човек сам е направил нещо, няма кого да обвини че не е хубаво. По същата причина броят на хулиганските прояви би трябвало да намалее – никой не посяга върху направеното от него самия, освен това гражданите биха били много по-бдителни и наблюдателни за вандали. Може би един обикновен град или поне квартал, направен по-уютен и поддържан от обитатели му би подтикнал градската управа да гледа по-съвестно работата си. Също така именно инициативи от хората за квартала им могат да създадат гражданско общество, което е необходимо за така мечтаното догонване на Запада.

Една от скритите задачи на урбаниста е именно да подтикне всеки да гражданин да се включи в подобряването на града, за начало дори и с нещо много мъничко като изхвърлянето на отпадъците в коша за смет, а не през прозореца. На урбаниста се пада честта да помогне на хората да поемат отговорността за своя квартал и да направят града си по-уютен. Защото промяната няма да дойде отвън, тя идва отвътре. Така че вместо да чакаме и да се оплакваме, че благата не падат от небето, по-разумно е да ги създадем сами, все пак всяко стойностно нещо изисква усилие.

МНОГОЛИКАТА СОФИЯ

Автор: Радина Събчева - магистър архитект, НБУ, гр.София

/Избраните десет фотографии показват един нестандартен поглед от възприемането на столицата, различен от познатите ни туристически-ориентирани изгледи на емблематични за София места. Илюстрациите представят идеята за многоликата и противоречива същност на града с неговите проблеми, слабости, грешки и едновременно с това необятен потенциал за развитие/

АКО НЕ БЯХ АРХИТЕКТ, щях да искам да бъда, за да направя всичко възможно този пълен с живот, природни богатства, красиви гледки, старинни сгради и още по-ценни археологически разкопки от Улпия Сердика, живописни улички и паметници на архитектурата, историята, културата и всички видове изкуства, толкова противоречив и колоритен град да се отърве от калното и прашно прозвище и да заслужи гордостта на всеки, който живее в него.