|
Беше петък, късно вечерта. Бях се зачел в „Мисли“-те на Блез Паскал, когато звънът на телефона ме стресна. Кой ли звъни, толкова късно, дано не е за нещо лошо, … a и цял ден, никой друг не звънна, освен сина ми!
- Гледаш ли телевизия? - ме пита приятел, който следи изкъсо, ставащото в страната и отчита странните й преобразования. Чета и не гледам, почти не гледам телевизия, защото се пазя от простащината, която е обладала българския ефир. Слушам телевизията Unitel Classica, понякога целодневно. Той знаеше това, но пита, за да ме въвлече в коментара си. Предаването, което гледал, било „panorama“, което, пък аз, изобщо не гледам, може би, над двайсет години, защото го смятам за изключително тъпо, ниско интелигентно, откъдето и да го погледнеш, дори - от ядрото на Земята или от повърхността на Луната. Дребнаво и скучно, манипулативно просто, дори смешно, независимо претенциите на водещия. Винаги е така – колкото по-малки са възможностите, толкова по-високи са претенциите! Прилича ми, но в по-ниска степен, разбира се, на простотията и самочувствието, на предаването на оня гологлав комсомолец от долно уйно, плевенско, което е космически недостижимо. Него - също не съм гледал, ни веднъж, пазейки се да не пропадна до нивото му! А, нивото на програмите на всички, без изключение и без претенции за изчерпателност, национални медии може да се определи на безупречна чалга - същата, която тресе и българския политически живот, обременен от аматьори-изпълнители! Затова не гледам. Къш, от тук! С дистанционното е лесно!
И, да не забравя да препоръчам - пуснете Unitel Classicaи си гледайте кефа, проектирайте, четете или слушайте, но не гледайте телевизия, защото от нея се затъпява, а това състояние е опасно за умни хора, тъй като е безвъзвратно действие!
- Ами, той говори като тебе, бе приятелю!
- Кой?....Някакъв датчанин, който щял да помага за плана на София и да учи недоучените.
Бях чул, че главният архитект на града е покани датски колега, но, не можах да свържа нещата - каква работа имаше той, в това предаване за малоумни? Може би, водещият е поискал да поумнее, нищо, че умът и въображението не приличат на крастата по главите на хората, и не се прихващат! Или пък, колегата е зажаднял за слава.
………………………………………..
Предполагам, че щеше да е чел ескизите, ако знаеше български,… но се успокоявам, че не е. Колкото до града, най-общо, не би могло да се каже, нищо по-различно, от казаното в тях. Който и архитект по света, известен или не - ще говори и пише за него, подобно на това, което съм написал. Е, българската столица е по-различна, защото подобен град не съществува другаде, но това се знае само от жителите й и от дълго живелите тук, мазохисти.
- Ти си юрист, виждаш нещата и проблемите на градовете. Те са едни и същи, само дето, хората в тях са различни, те са ги създали, те ги управляват, помагат им с ум или ги разрушават с безумието си! Всеки търси помощ, ако съзнава, че не му достигат знания и сили. Бих постъпил по същия начин, плюс това планирането на града е изключително тежко дело, за чието решаване могат да се загубят десетилетия, а може и да се сбърка за миг!
Лека, …. и затворих новия си телефон. Но, нямах късмет - отново звънна непознатата, още за слуха ми, мелодия и стреснато го сграбчих, за да не събуди някой, току-що, заспал комшия. Ало, …
- Здравей М., какво правиш? – пита женски глас, въпреки, че предполага, какво правя. Четях, до преди минути. Беше, на умната и знаеща С. - изкуствовед, завършила един от най-старите европейски университети и обиколила света, и градове му, търсейки да разбере, къде се е родил човека и изкуството му.
- Обаждам се, за да споделя … и разказа това, което, вече знаех... Наистина ми прилича на времето, веднага след Освобождението, казва, когато българите тръгнали към Европа, да си търсят цар! Това, не е ли осъзната посредственост, как мислиш?
- Човек рядко уважава достатъчно самия себе си… / „Rarum est enim ut satis se quisque vereatur“ … пише преди две хилядолетия Квинтилиан, виден представител на римската риторика / 49 – 120 г. след н. ера./, но сентенцията му е непозната в света на ония, дето всичко им е до колене, защото, обикновено те се самонадценяват.
Мълчах, без да вземам отношение, тъй като, не познавах подбудите – да бъде привлечен екип от чужди специалисти, за да решат градоустройствените проблеми на София. Вероятно, защото у нас няма такива.
- Но, това е израз на безпомощност и неувереност в силите,… неподходящо професионално ниво и ниско самочувствие! Преди години, имаше поне такива, знаеш, които канехме, а сега?!… Естествено, имаше предвид специалистите, от които, днес, не искаме да вземаме акъл, и чието ниво познаваше добре. Слухът на българите се дразнел от подобни действия. И тоя …! – споменава и тя, водещия на телевизионното предаване!
- Преди години, администрацията на София пряко възлага изготвяне на градоустройствения й план на чужд екип и само войната, и променената политическа среда, са попречили на реализацията му. Няма, нищо лошо, стига да се справят. Задачата е изключително трудна! – плахо отбранявам решението. Приключваме разговора като се разбираме, че трябва да се видят и анализират резултатите, а сега е рано да се правят оценки. Затварям телефона, но той неуморимо звъни, още в ръцете ми - колега и приятел.
Напомня ми за възлагане на Столична община, преди десетина години, за разработка на нова система за паркиране и гариране - на някаква японска фирма, препоръчана от един министър-комисионер. Беше вярно – тя направи изследване, написа препоръки, платиха й над половин милион лева и ... толкоз! Всичко свърши, както беше започнало – ставаше дума за лесно изкарана комисионна, а не – да се реши проблема.
………………………………………..
Замислих се и си рекох - ами, ако този датчанин, наистина, е чел ескизите, може и да е научил нещо!? Разбира се, това беше невъзможно, защото бях уверен, че не знае езика,… още повече, че и вие, знаещите го, не сте ги чели, а ако сте ги чели – нищо не е останало в главите ви. Известният архитект е говорил пред неразбиращия журналист това, което вероятно е подобно, на написаното в тях. Отговарял е и на тъпите му въпроси, както казаха неспящите!
Продължавам да чета, а вие престанете да гледате телевизия. А, ако не можете без нея – гледайте само сутрешното предаване, когато денят започва с култура!
…………………………………………
Трябва и да си призная, че, никога не съм се срамувал да питам. Просто питам, ако не зная нещо - мисля, разсеян от чутото. Смятам, че нищо не би могло да се промени, освен да науча това, което не знам. Не ми пука, не се притеснявам, че някой би ме помислил за глупак. Питам, за всичко, което не знам, дори и най-малките ми внуци, които са изключителни геймъри.
И Цицерон споделя тези мисли, потвърждавайки ги с думите - „не се срамувам, казва той, като тях, да призная, че не зная нещо, което не зная.“ - Блез Паскал, N 364 от „Мисли“, прев. Сталеви.
…………………………………………
По едно време, след като започнаха да се трупат минутите от новия ден, отнякъде изскочи и споменът за старата структура на „Софпроект“, която, преди години, се грижеше за настоящето и бъдещето на София! Отдавна я няма, а наскоро предложих официално да се създаде подобна, но без резултат и - затова вероятно, ще се канят гастролиращи артисти и ще се харчат луди пари, но това са бели кахъри.
„ Който разсъждава правилно, той умее и сам да измисля, а който иска да измисля, трябва да умее и да разсъждава. Само тия, които не са способни, нито на едното, нито на другото, мислят, че едното може да се отдели от другото.“ – пише Г.Е. Лесинг, „Размисли“, / 1729 – 1781 г./
По-важно е, че се засяга самочувствието ни на творци и мислещи хора!
Знаем ли, какво търсим, къде отиваме?
Треньор ли търсим или екипен играч, учител, компетентен проектант или гръб? Затова попитах, изпращайки написаното до момента, по-знаещи колеги …
Отговори ми един – „Мили приятелю! Прочетох го веднага. Но, аз чух този датчанин и в Денят започва с култура, и в залата на Пощенската палата, а и книгата му прегледах и съм възмутена!!! Твърде меко е твоето мнение в ескиза. Аз съм много по-остра и гневна, но заедно с това и с конкретни аргументи СРЕЩУ! ....“
Друг приятел се обади по телефона, защото не знае да пише – Статията ти е уравновесена и не обижда никого, има страст и добри цитати, само махни … и …, защото са тъпи вестникарски клишета. Махнах ги.
Трети, който следи промените в света, пък ми изпрати публикация, която ще прочета, по-късно – след като приключа с моята и я изпратя. Благодаря им!
…………………………………
А, аз искам да гледам с грижа, увереност, с оптимизъм и надежда бъдещето на града, защото той ме вълнува, измамно убеждавайки се, че го познавам! Дано се оправдаят призивите за помощ, а, ако нищо не излезе от сътрудничеството, ще трябва да се търсят други, по-реални пътища!
Независимо от това, ми се ще да бъдем повече свободни, достойни и изправени, иначе – какви творци ще сме, творци ли ще бъдем? Нали изкуството съществува, само там, където творецът се изразява свободен свободно. Нали, обществото очаква да му се издължим, чака да получи и нашите знания. Преди писах за самочувствието на твореца. То е важно, защото е задължително за лицето на професията, то е нашият дух – и трябва да го пазим!
Напълно нескромно, но ще го кажа прямо за седналите на първия ред в залата в Пощенската палата – повторението е майка на знанието. Затова започнете отново и отново да препрочитате, написаните по-горе ескизи. Те са за вас, а не, за да се правя на писател.
Михаил Петков / 23. 10 – 04. 11. 2016 г.
|
