Арх. Жеко Тилев, РК на КАБ – София-град:

Градът има нужда от всички компоненти, за да се развива

Проблемът не е само за отделен район на София, той е принципен. Ретроспективно при „Младост“ е насложена и реституцията. Тя е извършена по начин не да се подобри градската среда, а да се реализира печалба. Допуснати са драстични нарушения с обявяването на част от парковете в пустеещи земи или пасища. Това, че е незаконно е проблем на правосъдната система, който сега се превръща в градоустройствен.

Но по-важен от въпроса колко да е озеленяването е какъв вид да е то. У нас той в голяма степен е деформиран. Паркостроители и озеленители чисто спекулативно коментират и темата за устойчивото развитие, и процентите озеленяване. А градът има нужда от всички свои компоненти, за да се развива нормално. Преди години водещо беше мисленето за осигуряване на големи междублокови пространства, сега – за уплътняване. Големият град, за да е ефективен, върви към оптимизиране на застрояването. Добрата практика в чужбина е намаляването на зелените площи да се компенсира с прекрасно поддържани паркове. А при нас кварталните градинки са буренясали, с отъпкана трева, превърнати в паркинги. Но формално се водят зелени площи…

Абсурд е в голям град като София да се иска 60% застрояване и 40% озеленяване. От една страна, потенциалът на парцела няма да се реализира, а от друга – инвеститорите няма да вложат парите си . И как се постъпва в този случай? Правят се некоректни и реално неизпълними планове за озеленяване, за да се спази законът.

Има и такъв парадокс – по нашите норми озеленяването на улици не влиза в процента общо озеленяване. Няма нормативна уредба за покривно и фасадно озеленяване и в различните градове се прилага различна практика. Защо тогава са тези проценти?

Ланд. арх. Даниела Стайкова, РК на КАБ – София:
Време е да се актуализират остарелите устройствени планове

Без да съм запозната в детайли с казуса, но след разговори с колеги архитекти смятам, че част от проблема, който се оформи в столичния кв. „Младост“, е свързан със самите устройствени планове. Те са работени преди години, тогава са били предлагани за обществено обсъждане, но не е имало реакция за един или друг терен. Може би преди десетилетия хората не са били толкова чувствителни на тема презастрояване, защото реално не е имало строителство в такива мащаби, както сега. Впоследствие картината се променя, на места по комплексите се случва реституция и след това се проявява инвеститорски интерес. Вината не е в хората, които искат да строят. София в годините стана мегаполис и продължава да расте. Всички тези хора имат нужда от места, в които да живеят, те искат дом.
От своя страна, и тези, които вече са закупили апартаменти и населяват жилищните квартали, са в правото си да се радват на слънце, на паркове, на детски площадки и на зеленина. Затова трябва да се търси баланс между желаното и възможното реално да се случи. За мен този баланс ще дойде след актуализиране на устройствените планове. Така ще се вземе най-обективно решение къде и какво да се строи и къде да не се пипа.
Иначе като ландшафтен архитект аз съм категорично за повече озеленяване, за оформяне на зони за релакс и една по-добра жизнена среда в градовете. Добре е да се отдели финансов ресурс за облагородяване на междублоковите пространства, мисля, че и самите хора имат желание и потребност от това. Само че задачата за това трябва да се възлага на професионалисти. Добре е озеленяването да се прави с концепция. Да не се допуска пред една кооперация да се веят палми, защото някой от живеещите там ги харесва, а пред друга да се направи езеро, защото така са решили съседите.

Арх. Борислав Загорски, РК на КАБ – София-град:

Положението в Студентски град е 6 пъти по-зле от това в „Младост“

Трудно ми е да изразя категорично мнение, тъй като най-напред няма ясна дефиниция на думата „презастрояване“. По принцип под този термин се разбира насищането на една територия с повече обитатели, отколкото тя може да поеме със своята инфраструктура. И сами разбирате, че и в столицата със сигурност има такива зони, при положение че толкова години никой не е развивал инфраструктурата както се полага. По този показател цяла София е презастроена. Иначе един град може да се развива или по хоризонтала, или по вертикала. Големите градове обикновено се разширяват по вертикала, т.е. позволява се все по-високо застрояване и максимално уплътняване на скъпата земя в центъра. Съответно всяка община гледа да си създаде и необходимата инфраструктура – транспорт, метро и т.н. По-малките градове пък, където има повече площ и по-евтина земя, могат да си позволят да растат по хоризонтала докъдето си поискат. И винаги съм се чудил кой е по-правилният модел за София. Защото всяко нарастване отнема земя, но от друга страна, тази земя не се ползва. Повечето колеги са на мнение, че специално за случая в „Младост“ по-скоро подбудите са политически, отколкото да съществува някакъв реално голям проблем. Има много по-лошо изглеждащи квартали, където обаче няма кой да протестира, затова и никой не им обръща внимание. Например положението в Студентски град е 6 пъти по-зле от гледна точка на строителството в зони, където е имало идея преди това за някакво градоустройство.

Това, което на мен ми стана ясно дотук, е, че единственото нередно нещо в цялата история с „Младост“ е как се е случила навремето приватизацията, с която са придобити тези имоти. Това обаче не е архитектурен проблем, а по-скоро съдебен. Отношение по въпроса трябва да вземе прокуратурата. Иначе архитектите са си свършили работата така, както са им я възложили. И устройствените планове, и другите неща – всичко е издържано законово. Оттам нататък, ако достатъчно голям брой хора решат, че не искат нещо, то няма сила, която да ги спре, независимо от закона и конституцията. По сега действащите закони обаче всичко изглежда нормално.