|
1.
КАКВО СТАВА НА БАЛКАНИТЕ?
Тези дни в пресата се появи кратко съобщение, което носи особена, изненадваща или по-скоро, стряскаща новина: албанските общини на Балканите се обединяват независимо от принадлежността им към различни суверенни страни. И така в пет страни: Албания с Тирана, Косово с Прищина, Македония с Тетово, Черна гора с Улцин, Сърбия с Прешево – всички те образуват албанския пръстен на Балканите. За сега поне са включени тези общини на споменатите градове, но е ясно, че две от тези пет страни са почти изцяло с албанско население, т.е. с още много общини от този род. А в бъдеще – кои други общини извън тези две страни ще ги последват? От общини – към страни ли ще се върви в този съюз? Телевизията на Тирана съобщава, че новообразуваният „Съюз на албанските общини в региона“ има за цел да създаде нужните механизми за взаимно сътрудничество на общините, ръководени от етническите албанци“.
А какво ще стане с останалите общини на Балканите? И те ли трябва да се уединяват на: етнически сърби, етнически черногорци, етнически македонци, етнически ….. и да образуват свои етнически пръстени? Това ли е бъдещето на Балканите?
Преди да се разпадне Югославия, по време на една балканска конференция на социолозите, колеги от университета в Белград се тревожеха за състоянието на общностите, обитаващи Косово. Знаеха за трудностите и конфликтите между сръбските и албанските общности там. А как така се заселиха албанци в Косово ли? Разказаха, че по време на режима на Енвер Ходжа - един от най-твърдите сталинисти след Войната 1939-1945 г., населението там е страдало и е било недоволно от оскъдицата и крайните идеологически доктрини, съпроводени от преследвания на големи групи хора. Политическото ръководство на Албания през този период предизвиква с управлението си масово бягство на хиляди албанци главно към Сърбия и Македония. Политиката на Тито през този период е била да си затваря очите за тази инвазия с убеждението, че предоставя свобода на страдащите от режима на Енвер Ходжа албанци. Затова границата била нарочно пропусклива, наричана дори „сито“. Не се вслушвал в съветите на учените и на някои политици. Така полека-лека Косово се населва с албанци, сърбите-кореняци постепенно са измествани и знаем вече как се реши съдбата на тази територия, а и на западните части на Македония - те вече плътно са заселени с албанци. Разселват се и в останалите съседни региони на бивша Югославия. Декларациите, че не се готви обединение на населените с албанци територии и създаването на Велика Албания досега бяха упорито опровергавани … на думи. Но явно – не и на дело.
Много съвременни политици си приспиваха съзнанието, а и сега продължават да нехаят за този непризнаван, но твърде сериозно организиран настъпателен процес. Все още има невежество сред политиците, които предполагат, че държавните граници на страните им определят идентичността на народите им и ги защитават от загубата на територията им, от „кражбата“ на страните им. Но не територията с граници, а обитателите вътре в страните им, изтъкването на техните етнически идентичности определят принадлежността на държавата и нейната идентичност. Подобен акт на обединение и откъсване на територията на Косово преди години се очакваше. И тя съвсем не закъсня. А какво коства още сега да се организира референдум на населението за определяне принадлежността на територията?
Социолози от Тирана ни съобщават, че след 1945 г. населението в Албания се състои приблизително от 70 % християни и 30 % мюсюлмани. При разпадането на Югославия процентът на двете основни религиозни общности в Албания се променя 50 % на 50 %. В момента то е приблизително 70 % мюсюлмани и 30 % християни. Преподавателки от университети в Тирана ни разказват за рязкото влошаване на социалния статус на жената в страната, за засилващите се към нея изисквания да спазва все по-строго правилата на исляма. Тя все по-малко ползва онези права, които е имала преди разпадането на Югославия, все повече принципите за подчинението на жената на мъжа, за реалното й изключване от образованието, от обществения живот се засилват. И други промени навлизат в обществения живот на Албания и Косово, които като че ли връщат назад взаимоотношенията на относително равенство между мъжа и жената, на разделението на труда в домакинството, а и в обществото.
Обръчът от албански общини, обхванал в момента няколко страни на Балканите, за сега пет, не е признак за добрини в региона ни. Във време, когато търсим европейско единство, социално обединение и мирно съдружие, когато търсим да се изкачим на по-високо ниво в интеграция на културата и идентичността ни в региона, настъпват неочаквани обрати. Пръстенът на обединяване вече се оказва, че става на етническа основа преди да стане на базата на общочовешки ценности и междусъседско съзидание, чрез разбирателство между различните етнически общности. Това етническо обединение на общности от пет балкански страни би задълбочило социалното разпадане в региона. Ако се върви по този път ще се смутят силно опитите ни за обединяване, за съзидание, за съдружие между различните етнически общности на Балканите.
Какво още може да се очаква от ново етническо разединение и институционализирането му?
Вариантите са известни и неизвестни, най-малкото са неясни. А трябва ли изобщо да се допускат? Едва ли вече нехайно ще се отнасяме като към екстравагантни помисли и предположения за готвено етническо обединяване на балкански земи от няколко държави, за да се образува нова и велика Албания. От една страна, Турция недвусмислено цели да се възстанови нео-османската територия и управление, а от друга – Албания, чрез нео-ислямски ценности търси величието си. Дали няма ислямска договорка помежду им? Притискане на региона от изток и от запад ли е това? Много въпроси, за които не се знае отговорът. Но се множат предположенията, които се противопоставят на обединение, териториално съдружие и мир.
Искра Дандолова
………………………
Тези дни получих писмото на И. Д. и й отговорих. Изпращам и двете – с нейно съгласие.
………………………
2.
Ние и бъдещето на Балканите 1
Преди време, предположих развитието на демографските, етнически и политически промени, които очаквам да се случат с Македония и изобщо на Балканите. В друг текст предложих решение на проблемите, касаещи държавите и народите на Европа.
Не знам, доколко е възможно да се изпълнят, но съм убеден, че трябва да се познава историята на политическото и културно развитие на региона, и, въз основа на тези познания, да се предложи пътя, на тяхното и неговото бъдещо развитие.
Икономическите и теологични, битови и културни различия предполагат това развитие на политическата обстановка на Балканите и е, напълно обяснимо, защо се обединяват хора, етноси и народи, с близки народностни характеристики, с еднакви условия и интереси към живота, основани на общата им религия, както и с близостта на техните параметри, за доброто им използване и сигурност. Те, също искат да изживеят живота си без войни, материално осигурени и образовани, със защитени религиозни разбирания.
Но, хората се различават, тъй като, едни от тях притежават повече човешки качества, а други – по-малко или никакви. И едните, и другите не биха отказали, да се сдобият с липсващите им, защото, също искат да имат това, което притежаващите качествата, са създали за себе си.
Раждането на различни течения в основните религиозни учения, на философии и държавно управление, са елементарни защитни опити на всеки етнос или народ, сам да решава тези задачи, съобразно възможностите си. От тях се раждат – и бита, и образованието, и културата, и човешките разбирания за живота, как трябва да се изживее – богато и безгрижно или с наука и труд, ражда се духа на етноса и нацията.
Достигналият съвършенство, при оформянето на основните житейски и религиозни закони, подобно на елините, смята другите за варвари, защото му липсват, а и не познава, възможностите за сравнение. Дори, ги смята за излишни, убеден в правотата си.
Тази е и причината, да иска да наложи своя начин на разбиране, за съществените неща от живота, независимо, къде е. Дори, когато попада сред, различната среда на, други етноси. Религията е основание при защитата му и е задължителен постулат, който трябва да се възприема от, несподелящите я. Тя е щит и меч в ръцете му, за да превъзпитава останалите, без да се съмнява в своята истина. Културата също е оръжие, но притежава възможностите и на парламентьор, докато знанието не участва на този етап - то е условна и пожелателна категория, която всеки смята, че притежава, в повече от другия.
Не се интересува от същината на чуждата религия, от културата и образованието на другия, а от богатствата му. Отново ще спомена древните елини, когато, преди около 3300 години, гладни и боси, поемат към Троя, за да присвоят богатствата й, а не заради остарялата вече, през изминалите 10 - 11 години война, хубава Елена.
Едва ли се и мъчи, да върне някого от пътя му, защото смята своя за най-вярната посока и се чуди, защо другите, не са я избрали или не я изберат, сега - и с негова подкрепа! Примерите са безчет – още от времето на тия, които, макар и малко, познаваме - траки, илири, етруски, елини, македонци, перси, скити, гети и готи, хазари и евреи, египтяни и араби, християни, мохамедани, будисти, кръстоносци и сарацини, римляни и гладиатори, тевтонци, военни съюзи и религиозни ордени, имперски защитници и работници-воини с петолъчки на челата, както и граждани-войници, развяващи знамена с пречупени арийски кръстове, популисти и всякакви икономически измамници и малообразовани главатари,… изброих повечето от, живелите преди нас, но може и да съм пропуснал някого! От тези, почти безкрайни редици от артисти, жадуващи за богатства и власт над другите, никой не е останал! Навред блестят, само техните неверни и лъжливи истории, силно разкрасени и манипулативни.
Хора и народи упорито търсят пътя на своето социално, икономическо, политическо бъдеще, други – отделното си развитие и път. Различни са и нивата на интелектуалното, и културно състояние, защото са естествено отражение на избраната посока и на ежедневието им. Тези разлики, винаги са съществували и ще продължават да съществуват.
Едни - живеят, действително, в средата и възможностите на този технологичен век, а други са, все още, с лък в ръцете и стрели в колчана. Между двете крайности, намират място останалите нива и степени, знания, вяра и надежда, дори и искрите, от ума на хората.
Ако, новообразуваният съюз на градове е с преобладаващо население с албански корени, с една религия и бит, с близка история и култура на съществуване, то, те са в правото си да се обединяват, защото, рядко някой ще тръгне да се обединява с чужди и различни - от друга раса, ген и култура, въпреки съществуването и на такива. Това разнообразие е могъл да създаде, единствено Създателят, ако е съществувал, но, не го е направил, а е създал човешката шарения!
Затова, нека да погледнем към Асоциацията на европейските градове или към различните, изненадващи по характера си, дори - сдружения на градове по света, между хора от различни раси и култури - формирани, за да стимулират приятелство и взаимопомощ? Те съществуват от десетилетия.
Предполагам, че албанците следват техния пример и няма нищо лошо или опасно до момента, когато биха могли да се появят скрити експанзионистични, териториални и религиозни аспирации. Човек, сякаш не може да живее живота си спокойно и вечно наднича в двора на другия, защото или му пречи, или му завижда! Завижда и използва властта, единствено ограниченият, необразованият, ниско културният, непродуктивният!
На Балканския полуостров живеят наследниците на най-старите бели човешки етноси. Илирите и българите са едни от тях – на, все още, неизследваните достатъчно тракийски племена.
На Балканите по-страшни от турците за нас са, единствено, гърците и сърбите, нищо, че изповядваме една религия, нищо, че всичко в бита са го взели от нас, като по-многоброен, по-стар и по-трудолюбив етнос, носещ общия ген, както и изкуството, и технологиите на металургията, и металообработването, митологията, писмеността и фантастичния си фолклор, етнос - тласнал развитието на цялото човечество напред и запял с гласа на Орфей.
Нашите проблеми са с тях, защото, никога не са спирали да ни ограбват и нараняват, а е очевидно, че, все още, носят и комплексите си от предците, останали живи, след хилядолетията съвместен живот.
Чели ли сте за случилото се на гръцкия остров Трикери или не?
Чували ли сте за Кървавия Божич / 7 януари 1945 г. / във Вардарска Македония - ден, когато сърби избиват 1260 мирни български граждани, заявили родовата си принадлежност, в отговор на въпроса – какъв си по народност?
Запознати ли сте с решенията на Ньойския договор, за присвоените земи и за геноцида над българите от Беломорска Тракия или за забраната да се говори майчиният им, български език?
Познавате ли компенсациите, в полза на Русия, придобила Молдова, за сметка на България и Северна Добруджа - подарена на Румъния?
Тревожат ли ви проблемите със земите и живота на българите в Егейска Тракия, Македония или Западните покрайнини, претопени, изгорени завинаги?
А тези, на асимилираното население в същата Северна Добруджа, в Турция, в Украйна или Русия?
Мъчно ли ви е за, закованите на кръста, българи от Вардарска Македония, от откровената война на сръбската / македонската полиция срещу тях, продължаващи и днес?
Политическият глас на България е немощен и плах, незнайно защо, а трябва да настоява за тяхното приобщаване и отваряне към, общата им с нас, Родина!
Решението има своите основания, тъй като сме членове на Европейския Съюз.
Днес, няма друга съвременна формация, притежаваща неговата политическа, икономическа, културна и реална възможност за умиротворяване на хилядолетните проблеми между балканските народи - всички до един, произлезли от люлката на тракийските богове, заедно с легендите им, с кухнята и миризмите й, със сътворената култура, крадена, препредавана и предвидливо присвоявана!
Проблемите на балканските народи достигат своя апогей, след тяхното освобождение от, разпадащата се турска държавност, подкрепени, по-късно и от малоумната агресивна интернационална политика на Коминтерна.
Дали, някой е чувал за Веда Словена и разказите за историята ни? Културата е обща, като земята, върху която живеем като всеки, заселил своята част, я защитава, а другите, всячески, се стремят да я присвоят и да го изгонят от нея, докато културата е създадена от най-старите тракийски племена и е ползвала всички – и местни. и чужди, дошли сред тях, надстроявана, усъвършенствана и крадена!
Преди време, написах и предложих решение за установяване на трайно добронамерени отношения между европейските и в частност, между балканските етноси и народи, приемайки, че животът на хората на земята се повтаря, но, винаги в по-високи степени и нива, пълзейки по абстрактната спирала, на развитието му.
Бях подготвил и материал, който да изпратя до институциите, съобразно тяхната компетентност, след като отлежи.
Необходимо е да бъде създадена вярна сравнителна история, на раждане и развитие на балканските етноси, културата и религиите им, както и влиянията, които са оказали върху европейската - изхвръкнали от тук и оплодили целия културен свят с червеното вино и семката на тракиеца Дионис!
Належащи са и нови структурни промени, и допълнения, в характера на политическия съюз на европейските държави, следствие на настъпилите в света. стига да се приемат предложенията, техните цели, ползи и обхват.
Поздрави. / М. Петков / 1 – 3 декември 2016 г.
|
