КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Градски ескизи 326: Бъдещето на Балканите 1

Понеделник, 05 Декември 2016 00:00
02

Градски ескизи 326

Бъдещето на Балканите 1

 

1.

КАКВО СТАВА НА БАЛКАНИТЕ?

 

Тези дни в пресата се появи кратко съобщение, което носи особена, изненадваща или по-скоро, стряскаща новина: албанските общини на Балканите се обединяват независимо от принадлежността им към различни суверенни страни. И така в пет страни: Албания с Тирана, Косово с Прищина, Македония с Тетово, Черна гора с Улцин, Сърбия с Прешево – всички те образуват албанския пръстен на Балканите. За сега поне са включени тези общини на споменатите градове, но е ясно, че две от тези пет страни са почти изцяло с албанско население, т.е. с още много общини от този род. А в бъдеще – кои други общини извън тези две страни ще ги последват? От общини – към страни ли ще се върви в този съюз? Телевизията на Тирана съобщава, че новообразуваният „Съюз на албанските общини в региона“ има за цел да създаде нужните механизми за взаимно сътрудничество на общините, ръководени от етническите албанци“.

А какво ще стане с останалите общини на Балканите? И те ли трябва да се уединяват на: етнически сърби, етнически черногорци, етнически македонци, етнически ….. и да образуват свои етнически пръстени? Това ли е бъдещето на Балканите?

Преди да се разпадне Югославия, по време на една балканска конференция на социолозите, колеги от университета в Белград се тревожеха за състоянието на общностите, обитаващи Косово. Знаеха за трудностите и конфликтите между сръбските и албанските общности там. А как така се заселиха албанци в Косово ли? Разказаха, че по време на режима на Енвер Ходжа - един от най-твърдите сталинисти след Войната 1939-1945 г., населението там е страдало и е било недоволно от оскъдицата и крайните идеологически доктрини, съпроводени от преследвания на големи групи хора. Политическото ръководство на Албания през този период предизвиква с управлението си масово бягство на хиляди албанци главно към Сърбия и Македония. Политиката на Тито през този период е била да си затваря очите за тази инвазия с убеждението, че предоставя свобода на страдащите от режима на Енвер Ходжа албанци. Затова границата била нарочно пропусклива, наричана дори „сито“. Не се вслушвал в съветите на учените и на някои политици. Така полека-лека Косово се населва с албанци, сърбите-кореняци постепенно са измествани и знаем вече как се реши съдбата на тази територия, а и на западните части на Македония - те вече плътно са заселени с албанци. Разселват се и в останалите съседни региони на бивша Югославия. Декларациите, че не се готви обединение на населените с албанци територии и създаването на Велика Албания досега бяха упорито опровергавани … на думи. Но явно – не и на дело.

Много съвременни политици си приспиваха съзнанието, а и сега продължават да нехаят за този непризнаван, но твърде сериозно организиран настъпателен процес. Все още има невежество сред политиците, които предполагат, че държавните граници на страните им определят идентичността на народите им и ги защитават от загубата на територията им, от „кражбата“ на страните им. Но не територията с граници, а обитателите вътре в страните им, изтъкването на техните етнически идентичности определят принадлежността на държавата и нейната идентичност. Подобен акт на обединение и откъсване на територията на Косово преди години се очакваше. И тя съвсем не закъсня. А какво коства още сега да се организира референдум на населението за определяне принадлежността на територията?

Социолози от Тирана ни съобщават, че след 1945 г. населението в Албания се състои приблизително от 70 % християни и 30 % мюсюлмани. При разпадането на Югославия процентът на двете основни религиозни общности в Албания се променя 50 % на 50 %. В момента то е приблизително 70 % мюсюлмани и 30 % християни. Преподавателки от университети в Тирана ни разказват за рязкото влошаване на социалния статус на жената в страната, за засилващите се към нея изисквания да спазва все по-строго правилата на исляма. Тя все по-малко ползва онези права, които е имала преди разпадането на Югославия, все повече принципите за подчинението на жената на мъжа, за реалното й изключване от образованието, от обществения живот се засилват. И други промени навлизат в обществения живот на Албания и Косово, които като че ли връщат назад взаимоотношенията на относително равенство между мъжа и жената, на разделението на труда в домакинството, а и в обществото.

Обръчът от албански общини, обхванал в момента няколко страни на Балканите, за сега пет, не е признак за добрини в региона ни. Във време, когато търсим европейско единство, социално обединение и мирно съдружие, когато търсим да се изкачим на по-високо ниво в интеграция на културата и идентичността ни в региона, настъпват неочаквани обрати. Пръстенът на обединяване вече се оказва, че става на етническа основа преди да стане на базата на общочовешки ценности и междусъседско съзидание, чрез разбирателство между различните етнически общности. Това етническо обединение на общности от пет балкански страни би задълбочило социалното разпадане в региона. Ако се върви по този път ще се смутят силно опитите ни за обединяване, за съзидание, за съдружие между различните етнически общности на Балканите.

Какво още може да се очаква от ново етническо разединение и институционализирането му?

Вариантите са известни и неизвестни, най-малкото са неясни. А трябва ли изобщо да се допускат? Едва ли вече нехайно ще се отнасяме като към екстравагантни помисли и предположения за готвено етническо обединяване на балкански земи от няколко държави, за да се образува нова и велика Албания. От една страна, Турция недвусмислено цели да се възстанови нео-османската територия и управление, а от друга – Албания, чрез нео-ислямски ценности търси величието си. Дали няма ислямска договорка помежду им? Притискане на региона от изток и от запад ли е това? Много въпроси, за които не се знае отговорът. Но се множат предположенията, които се противопоставят на обединение, териториално съдружие и мир.

Искра Дандолова

………………………

Тези дни получих писмото на И. Д. и й отговорих. Изпращам и двете – с нейно съгласие.

………………………

 

2.

Ние и бъдещето на Балканите 1

Преди време, предположих развитието на демографските, етнически и политически промени, които очаквам да се случат с Македония и изобщо на Балканите. В друг текст предложих решение на проблемите, касаещи държавите и народите на Европа.

Не знам, доколко е възможно да се изпълнят, но съм убеден, че трябва да се познава историята на политическото и културно развитие на региона, и, въз основа на тези познания, да се предложи пътя, на тяхното и неговото бъдещо развитие.

Икономическите и теологични, битови и културни различия предполагат това развитие на политическата обстановка на Балканите и е, напълно обяснимо, защо се обединяват хора, етноси и народи, с близки народностни характеристики, с еднакви условия и интереси към живота, основани на общата им религия, както и с близостта на техните параметри, за доброто им използване и сигурност. Те, също искат да изживеят живота си без войни, материално осигурени и образовани, със защитени религиозни разбирания.

Но, хората се различават, тъй като, едни от тях притежават повече човешки качества, а други – по-малко или никакви. И едните, и другите не биха отказали, да се сдобият с липсващите им, защото, също искат да имат това, което притежаващите качествата, са създали за себе си.

Раждането на различни течения в основните религиозни учения, на философии и държавно управление, са елементарни защитни опити на всеки етнос или народ, сам да решава тези задачи, съобразно възможностите си. От тях се раждат – и бита, и образованието, и културата, и човешките разбирания за живота, как трябва да се изживее – богато и безгрижно или с наука и труд, ражда се духа на етноса и нацията.

Достигналият съвършенство, при оформянето на основните житейски и религиозни закони, подобно на елините, смята другите за варвари, защото му липсват, а и не познава, възможностите за сравнение. Дори, ги смята за излишни, убеден в правотата си.

Тази е и причината, да иска да наложи своя начин на разбиране, за съществените неща от живота, независимо, къде е. Дори, когато попада сред, различната среда на, други етноси. Религията е основание при защитата му и е задължителен постулат, който трябва да се възприема от, несподелящите я. Тя е щит и меч в ръцете му, за да превъзпитава останалите, без да се съмнява в своята истина. Културата също е оръжие, но притежава възможностите и на парламентьор, докато знанието не участва на този етап - то е условна и пожелателна категория, която всеки смята, че притежава, в повече от другия.

Не се интересува от същината на чуждата религия, от културата и образованието на другия, а от богатствата му. Отново ще спомена древните елини, когато, преди около 3300 години, гладни и боси, поемат към Троя, за да присвоят богатствата й, а не заради остарялата вече, през изминалите 10 - 11 години война, хубава Елена.

Едва ли се и мъчи, да върне някого от пътя му, защото смята своя за най-вярната посока и се чуди, защо другите, не са я избрали или не я изберат, сега - и с негова подкрепа! Примерите са безчет – още от времето на тия, които, макар и малко, познаваме - траки, илири, етруски, елини, македонци, перси, скити, гети и готи, хазари и евреи, египтяни и араби, християни, мохамедани, будисти, кръстоносци и сарацини, римляни и гладиатори, тевтонци, военни съюзи и религиозни ордени, имперски защитници и работници-воини с петолъчки на челата, както и граждани-войници, развяващи знамена с пречупени арийски кръстове, популисти и всякакви икономически измамници и малообразовани главатари,… изброих повечето от, живелите преди нас, но може и да съм пропуснал някого! От тези, почти безкрайни редици от артисти, жадуващи за богатства и власт над другите, никой не е останал! Навред блестят, само техните неверни и лъжливи истории, силно разкрасени и манипулативни.

Хора и народи упорито търсят пътя на своето социално, икономическо, политическо бъдеще, други – отделното си развитие и път. Различни са и нивата на интелектуалното, и културно състояние, защото са естествено отражение на избраната посока и на ежедневието им. Тези разлики, винаги са съществували и ще продължават да съществуват.

Едни - живеят, действително, в средата и възможностите на този технологичен век, а други са, все още, с лък в ръцете и стрели в колчана. Между двете крайности, намират място останалите нива и степени, знания, вяра и надежда, дори и искрите, от ума на хората.

Ако, новообразуваният съюз на градове е с преобладаващо население с албански корени, с една религия и бит, с близка история и култура на съществуване, то, те са в правото си да се обединяват, защото, рядко някой ще тръгне да се обединява с чужди и различни - от друга раса, ген и култура, въпреки съществуването и на такива. Това разнообразие е могъл да създаде, единствено Създателят, ако е съществувал, но, не го е направил, а е създал човешката шарения!

Затова, нека да погледнем към Асоциацията на европейските градове или към различните, изненадващи по характера си, дори - сдружения на градове по света, между хора от различни раси и култури - формирани, за да стимулират приятелство и взаимопомощ? Те съществуват от десетилетия.

Предполагам, че албанците следват техния пример и няма нищо лошо или опасно до момента, когато биха могли да се появят скрити експанзионистични, териториални и религиозни аспирации. Човек, сякаш не може да живее живота си спокойно и вечно наднича в двора на другия, защото или му пречи, или му завижда! Завижда и използва властта, единствено ограниченият, необразованият, ниско културният, непродуктивният!

На Балканския полуостров живеят наследниците на най-старите бели човешки етноси. Илирите и българите са едни от тях – на, все още, неизследваните достатъчно тракийски племена.

На Балканите по-страшни от турците за нас са, единствено, гърците и сърбите, нищо, че изповядваме една религия, нищо, че всичко в бита са го взели от нас, като по-многоброен, по-стар и по-трудолюбив етнос, носещ общия ген, както и изкуството, и технологиите на металургията, и металообработването, митологията, писмеността и фантастичния си фолклор, етнос - тласнал развитието на цялото човечество напред и запял с гласа на Орфей.

Нашите проблеми са с тях, защото, никога не са спирали да ни ограбват и нараняват, а е очевидно, че, все още, носят и комплексите си от предците, останали живи, след хилядолетията съвместен живот.

Чели ли сте за случилото се на гръцкия остров Трикери или не?

Чували ли сте за Кървавия Божич / 7 януари 1945 г. / във Вардарска Македония - ден, когато сърби избиват 1260 мирни български граждани, заявили родовата си принадлежност, в отговор на въпроса – какъв си по народност?

Запознати ли сте с решенията на Ньойския договор, за присвоените земи и за геноцида над българите от Беломорска Тракия или за забраната да се говори майчиният им, български език?

Познавате ли компенсациите, в полза на Русия, придобила Молдова, за сметка на България и Северна Добруджа - подарена на Румъния?

Тревожат ли ви проблемите със земите и живота на българите в Егейска Тракия, Македония или Западните покрайнини, претопени, изгорени завинаги?

А тези, на асимилираното население в същата Северна Добруджа, в Турция, в Украйна или Русия?

Мъчно ли ви е за, закованите на кръста, българи от Вардарска Македония, от откровената война на сръбската / македонската полиция срещу тях, продължаващи и днес?

Политическият глас на България е немощен и плах, незнайно защо, а трябва да настоява за тяхното приобщаване и отваряне към, общата им с нас, Родина!

Решението има своите основания, тъй като сме членове на Европейския Съюз.

Днес, няма друга съвременна формация, притежаваща неговата политическа, икономическа, културна и реална възможност за умиротворяване на хилядолетните проблеми между балканските народи - всички до един, произлезли от люлката на тракийските богове, заедно с легендите им, с кухнята и миризмите й, със сътворената култура, крадена, препредавана и предвидливо присвоявана!

Проблемите на балканските народи достигат своя апогей, след тяхното освобождение от, разпадащата се турска държавност, подкрепени, по-късно и от малоумната агресивна интернационална политика на Коминтерна.

Дали, някой е чувал за Веда Словена и разказите за историята ни? Културата е обща, като земята, върху която живеем като всеки, заселил своята част, я защитава, а другите, всячески, се стремят да я присвоят и да го изгонят от нея, докато културата е създадена от най-старите тракийски племена и е ползвала всички – и местни. и чужди, дошли сред тях, надстроявана, усъвършенствана и крадена!

Преди време, написах и предложих решение за установяване на трайно добронамерени отношения между европейските и в частност, между балканските етноси и народи, приемайки, че животът на хората на земята се повтаря, но, винаги в по-високи степени и нива, пълзейки по абстрактната спирала, на развитието му.

Бях подготвил и материал, който да изпратя до институциите, съобразно тяхната компетентност, след като отлежи.

Необходимо е да бъде създадена вярна сравнителна история, на раждане и развитие на балканските етноси, културата и религиите им, както и влиянията, които са оказали върху европейската - изхвръкнали от тук и оплодили целия културен свят с червеното вино и семката на тракиеца Дионис!

Належащи са и нови структурни промени, и допълнения, в характера на политическия съюз на европейските държави, следствие на настъпилите в света. стига да се приемат предложенията, техните цели, ползи и обхват.

Поздрави. / М. Петков / 1 – 3 декември 2016 г.

 

Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18
Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35
Градски ескизи 36. Конкретика.
Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/
Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa?
радски ескизи 39: Стига!
Градски ескизи 40: Южен парк
Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина
Градски ескизи 42: Без песен
Градски ескизи 43: Градът и движенията в него

Градски ескизи 44: Престиж
Градски ескизи 45: Размисли за интелигентността 1
Градски ескизи 46: Размисли за интелигентността 2
Градски ескизи 47: Размисли за интелигентността 3
Градски ескизи 48: Размисли за интелигентността 4
Градски ескизи 49: Размисли за интелигентността 5
Градски ескизи 50: Размисли за интелигентността 6
Градски ескизи 51: Размисли за интелигентността 7
Градски ескизи 52: Kняжеската градина
радски ескизи 53: Политическите паметници
Градски ескизи 54: Размисли за интелигентността 8
Градски ескизи 55: С паркоустройство не се прави градоустройство!
Градски ескизи 56: Размисли за интелигентността 9
Градски ескизи 57
Градски ескизи 58
Градски ескизи 59: Творци на истории и приказки
Градски ескизи 60: Хармония
Градски ескизи 61: Въобръжение
Градски ескизи 62. Времена, хора, градове 1
Градски ескизи 63. Времена, хора, градове 2
Градски ескизи 64. Времена, хора, градове 3
Градски ескизи 65. Страх 1
Градски ескизи 66. Страх 2
Градски ескизи 67. Страх 3
Градски ескизи 68. Паметта на града.
Градски ескизи 69. Многообразие на видовете 1
Градски ескизи 70. Многообразие на видовете 2
Градски ескизи 71. Многообразие на видовете 3
Градски ескизи 72. Многообразие на видовете 4
Градски ескизи 73. Многообразие на видовете. Преображение 1
Градски ескизи 74. Преображение 2
Градски ескизи 75. Преображение 3
Градски ескизи 76. Преображение 4
Градски ескизи 77: Галилея
Градски ескизи 78: И няма край
Градски ескизи 79: Творци на бъдеще
Градски ескизи 80: Писмо до СОС и Кмета на София
Градски ескизи 81: Вкусът на детството
Градски ескизи 82: Въплъщение
Градски ескизи 83: Гладът на града
Градски ескизи 84: Лудостта на града
Градски ескизи 85: Лъжлив и измамен град
Градски ескизи 86: Защо? (1)
Градски ескизи 87: Защо? (2)
Градски ескизи 88: Защо? (3)
Градски ескизи 89: Защо? (4)
Градски ескизи 90: Защо? (5)
Градски ескизи 91: Размисли за трансмутацията
Градски ескизи 92. Страх 4
Градски ескизи 93: Сънят на града
Градски ескизи 94: Светлина и сянка
Градски ескизи 95: Злото на урбанизирания човек
Градски ескизи 96: Без шанс
Градски ескизи 97: Спомени
Градски ескизи 98: Интуитивни мисли
Градски ескизи 99: Маски
Градски ескизи 100: Южен парк 2
Градски ескизи 101: Гербът на банката
Градски ескизи 102: Човек и буболечка
Градски ескизи 103: Maщабът на града 3
Градски ескизи 104: Maщабът на града 4
Градски ескизи 105: Политически паметници 2
Градски ескизи 106: Наследство
Градски ескизи 107: Величие
Градски ескизи 108: Истина ли е?
Градски ескизи 109: Власт и Обич
Градски ескизи 110: Наслада и Утре
Градски ескизи 111: Колко много
Градски ескизи 112: Колко много 2
Градски ескизи 113: Цивилизацията на Европa 1
Градски ескизи 114: Цивилизацията на Европa 2
Градски ескизи 115: Цивилизацията на Европa 3
Градски ескизи 116: Заразата на самохвалството 1
Градски ескизи 117: Цивилизацията на Европa 4
Градски ескизи 118: Sofiasko
Градски ескизи 119: Дар от съдбата
Градски ескизи 120: Деца и внуци
Градски ескизи 121: Обединението не прави силата!
Градски ескизи 122: Мир
Градски ескизи 123: И аз
Градски ескизи 124: Заразата на самохвалството 2
Градски ескизи 125: Живот в града
Градски ескизи 126: Инерция
Градски ескизи 127: Преселения
Градски ескизи 128: Още за ЦГЧ
Градски ескизи 129: Бъдещето на градовете
Градски ескизи 130: Страх 5
Градски ескизи 131: Страх 6
Градски ескизи 132: Страх 7
Градски ескизи 133: Размисли за града и архитектурата 1
Градски ескизи 134: Размисли за града и архитектурата 2
Градски ескизи 135: Размисли за града и архитектурата 3
Градски ескизи 136: Размисли за града и архитектурата 4
Градски ескизи 137: Размисли за града и архитектурата 5
Градски ескизи 138: Водата на града
Градски ескизи 139: Kражбата на Божия служител
Градски ескизи 140: Чалга в градската архитектура
Градски ескизи 141: Някой ме закриляше
Градски ескизи 142: Напуши ме смях
радски ескизи 143: Tворчеството на човека
Градски ескизи 144: Колко много 3
Градски ескизи 145: Колко много 4
Градски ескизи 146: Aсансьор
Градски ескизи 147: Градска бъркотия
Градски ескизи 148: Канибали... или ескиз за непочтеността
Градски ескизи 149: Черно и бяло
Градски ескизи 150: Сурикати
Градски ескизи 151: Глобализация
Градски ескизи 152: Политически паметници 3
Градски ескизи 153: За хората и обществото – от вчера и днес
Градски ескизи 154: Лидери
Градски ескизи 155: Кой е творецът?
Градски ескизи 156: Семки и бонбонки
Градски ескизи 157: R.I.P. Тери Пратчет
Градски ескизи 158: Проклет да си!
Градски ескизи 159: Гнусливи сравнения
Градски ескизи 160: Затъмнение
Градски ескизи 161:Скици
Градски ескизи 162: Oбяснение, но не в любов
Градски ескизи 163: Колко много 5
Градски ескизи 164: Скици 2
Градски ескизи 165: Честито
Градски ескизи 166: Задушница
Градски ескизи 167: Наглост
Градски ескизи 168: Легенди 1
Градски ескизи 169: Легенди 2
Градски ескизи 170: Легенди 3
Градски ескизи 171: Скица за арх. Сава Бобчев
Градски ескизи 172: Колко много 6
Градски ескизи 173: Колко много 7
Градски ескизи 174: Колко много 8
Градски ескизи 175: Колко много 9
Градски ескизи 176: Градоустройството на София - 1
Градски ескизи 177: Градоустройството на София - 2
Градски ескизи 178: Градоустройството на София - 3
Градски ескизи 179: Услугата
Градски ескизи 180: Проект “Долен Дунав - Рейн” - Европейска интеграция
Градски ескизи 181: Архитект Кирил Бойчев
Градски ескизи 182: In memoriam, in honorem
Градски ескизи 183: Спомени 2
Градски ескизи 184: Вината на Сара
Градски ескизи 185: Скици 3
Градски ескизи 186: Ние с живота
Градски ескизи 187: Забележки към Създателя
Градски ескизи 188: Форма
Градски ескизи 189: Скици 4
Градски ескизи 190: Светът на буболечките
Градски ескизи 191: Красота
Градски ескизи 192: Желание
Градски ескизи 193: Сенки
Градски ескизи 194: Сенчестите хора
Градски ескизи 195: Красота 2
Градски ескизи 196: Изгревът
Градски ескизи 197: Скици 5
Градски ескизи 198: Човек и пространство
Градски ескизи 199: Звуци в ухото
Градски ескизи 200: Мармалад
Градски ескизи 201: Изисквания за приличие
Градски ескизи 202: Урбанистични перспективи
Градски ескизи 203: Шести септември!
Градски ескизи 204: Възпитание на вкус
Градски ескизи 205: Гениалност
Градски ескизи 206: Копай тук!
Градски ескизи 207: Отново за София
Градски ескизи 208: В този град Ловеч...
Градски ескизи 209: Изборът
Градски ескизи 210: Да не ви дреме!
Градски ескизи 211: Експериментът
Градски ескизи 212: Решение
Градски ескизи 213: Обич
Градски ескизи 214: Архитект ли е, не ми го хвали!
Градски ескизи 215: В страната на чудесата*
Градски ескизи 216: Ако...
Градски ескизи 217: Фантастични илюзии
Градски ескизи 218: Ценности
Градски ескизи 219: Окрадена Сердика, обрулена София!
Градски ескизи 220: Празни съдове
Градски ескизи 221: Ексхибиционизъм 1
Градски ескизи 222: Ексхибиционизъм 2
Градски ескизи 223: Деградация или глобализация?
Градски ескизи 224: Преображение 5
Градски ескизи 225: Уфологичен проект
Градски ескизи 226: Уфологичен проект 2
Градски ескизи 227: Вяра и…невяра 1
Градски ескизи 228: Вяра и…невяра 2
Градски ескизи 229: А сега, накъде?
Градски ескизи 230: Клише
Градски ескизи 231: Казах го преди време
Градски ескизи 232: Отново за София 2
Градски ескизи 233: Отново за София 3
Градски ескизи 234: Отново за София 4
Градски ескизи 235: Преображение 6
Градски ескизи 236: Безусловна подкрепа!
Градски ескизи 237: Вяра и…невяра 3
Градски ескизи 238: Поглед към човека и мястото, в което живее
Градски ескизи 239: Гражданинът
Градски ескизи 240: Селянинът
Градски ескизи 241: Бих живял ...
Градски ескизи 242: Сграда на годината
Градски ескизи 243: Кръговрати
Градски ескизи 244: Бялата брада
Градски ескизи 245: Все някой, някога ще вдене!
Градски ескизи 246: Хора и богове
Градски ескизи 247: Пластелини или странностите човешки
Градски ескизи 248: Под един покрив
Градски ескизи 249: Искам
Градски ескизи 250: Скици 6
Градски ескизи 251: Скици 7
Градски ескизи 252: Проект "Раковски"
Градски ескизи 253: Заедно и подчинени
Градски ескизи 254: Под един покрив 2 - Етноси
Градски ескизи 255: Искам 2
Градски ескизи 256: Кристо
Градски ескизи 257: Водата
Градски ескизи 258: Запек
Градски ескизи 259: Мислим ли и….. ако да, какво правим?
Градски ескизи 260: С.Е.М.!!
Градски ескизи 261: С.Е.М. 2!!
Градски ескизи 262: Красота и ум
Градски ескизи 263: Блато
Градски ескизи 264: Красота и ум 2
Градски ескизи 265: Грозно, по-грозно …… малоумно!
Градски ескизи 266: Глупост
Градски ескизи 267: От незнание ли, от глупост ли ...
Градски ескизи 268: Смяна
Градски ескизи 269: Пророци
Градски ескизи 270: Участвай в битката, стани победител!
Градски ескизи 271: Разочарование
Градски ескизи 272: Метафора
Градски ескизи 273: Неочаквана еманципация
Градски ескизи 274: Симеон Антипа
Градски ескизи 275: Зависимост и хибридация
Градски ескизи 276: Зависимост и хибридация 2
Градски ескизи 277: Зависимост и хибридация 3
Градски ескизи 278: Самочувствие
Градски ескизи 279: Бързо и бавно
Градски ескизи 280: Вчера и днес
Градски ескизи 281: Приказен град 1...или легенди под моста над Осъм
Градски ескизи 282: Приказен град 2
Градски ескизи 283: Приказен град 3 - София
Градски ескизи 284: Приказен град 4 - Ловеч
Градски ескизи 285: Има и още … ориентири за бъдещето
Градски ескизи 286: Утре 1 - Война на расите
Градски ескизи 287: Утре 2 - Война на расите
Градски ескизи 288: Утре 3 - Война на расите
Градски ескизи 289: От утре 4
Градски ескизи 290: От утре 5
Градски ескизи 291: От утре 6
Градски ескизи 292: От утре 7
Градски ескизи 293: Раждането на боговете
Градски ескизи 294: На Пловдив му изгоря културата!
Градски ескизи 295: Развитие
Градски ескизи 296: Боза, бозааа-а-а-а-а, пийте боза!
Градски ескизи 297: Обикновени, семпли, невзрачни
Градски ескизи 298: Призив
Градски ескизи 299: Пълна липса
Градски ескизи 300: Всякога – и вчера, и днес!
Градски ескизи 301: Самочувствие и възпитание
Градски ескизи 302: На опашка
Градски ескизи 303: От изключително значение
Градски ескизи 304: Градски движения 2
Градски ескизи 305: Проекти за бъдещето
Градски ескизи 306: Пълна липса 2
Градски ескизи 307: Пълна липса 3
Градски ескизи 308: Разлики и сравнения 1
Градски ескизи 309: Разлики и сравнения 2
Градски ескизи 310: Разлики и сравнения 3
Градски ескизи 311: Заедно
Градски ескизи 312: Нищо ново
Градски ескизи 313: Намерено незнание
Градски ескизи 314: С надежда
Градски ескизи 315: Лунна светлина 1
Градски ескизи 316: Лунна светлина 2
Градски ескизи 317: Лунна светлина 3
Градски ескизи 318: Лунна светлина 4
Градски ескизи 319: Лунна светлина 5
Градски ескизи 320: Лунна светлина 6
Градски ескизи 321: Урбанистични промени 1
Градски ескизи 322: Малко преди Коледа 2016 | 1
Градски ескизи 323: Малко преди Коледа 2016 | 2
Градски ескизи 324: Урбанистични промени 2
Градски ескизи 325: Урбанистични промени 3

 

 

 

 

 
Copyright © 2024 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions