Арх. Стилияна Рачинска, РК на КАБ – Варна:
Архитектът е в оковите на ЗУТ

Най-сериозните от архитектурна гледна точка проблеми на българските градове са липсата на устройствени планове или прилагането на такива, които са морално остарели. Имам предвид, че докато бъде изготвен и приет един устройствен план, минава време, а градовете се развиват доста бързо. Когато на практика започва да се изпълнява въпросният ОУП, нуждите на града и хората, които го обитават, са променени. Изпълняват се проекти, заложени доста назад във времето, които на практика са остарели и нефункционални към днешна дата.
Другото нещо, което виждам като проблем, е липсата на цялостна концепция в градоустройството. Сякаш въпросите се решават на парче – за централна градска част, за част от даден квартал… Така се „произвеждат“ повече проблеми, отколкото качествени градоустройствени решения. И не на последно място проблем се явяват някои от изискванията на ЗУТ. Когато архитектът има по-модерно мислене, има новаторски или по-екстравагантни идеи, той не може да ги реализира заради ограничения, наложени от ЗУТ. Архитектите оставаме в оковите на Закона за устройство на територията.

Арх. Веселин Серкеджиев, „ВБ Архитектурно студио“:

Последните протести показаха, че на хората не им се обяснява достатъчно

Ако изходим от протестите, които се организираха през последните месеци в кварталите на София – и в „Младост”, и в „Подуяне”, и в централните части, стигам до извода, че на хората не им се обяснява правилно. Иначе непрекъснато се изготвят проекти и нови устройствени планове, но не се дава достатъчно информация на жителите какво, къде и как е планирано да се строи. И те изведнъж се оказват изненадани. Има и други неща, но за тях като че ли още не сме дорасли. Тъй като аз съм голям почитател на Барселона, ще дам за пример как там стигнаха до едно ново ниво за изграждане на обща градска система от умен тип. Преди време западналият тогава град стигна до извода, че трябва да има цялостна стратегия за развитието си, и направи един дизайн, който да се прилага навсякъде. Регулиран бе транспортът спрямо натоварени и ненатоварени часове, спрямо делнични и празнични дни. Направи се централизирано управление на светофарите, намирането на паркомясто стана възможно само с натискането на един бутон на мобилното устройство, поливната система бе настроена да се включва сама. Всичко стана автоматично управляемо. Навсякъде сградите, уличните настилки и осветлението се направиха еднакви, дори детските площадки бяха изградени по един и същи начин. Сега там се мисли единствено за финансирането и нещата се правят поетапно. А тук, като се загледаме, всичко е криво, няма нормални места за велоалеи, няма тротоари за майки с колички, липсват зелени зони и т.н. А там е решено, че ще бъде така, и просто се прави. Подхожда се цялостно към въпроса. У нас има един общ устройствен план, който бе направен сравнително скоро – през 2009 г., и то с големи мъки, но сега виждаме, че хората започнаха да скачат срещу него. И сега разбирам, че наново ще се възлага изграждането на планове, ще се преразглеждат старите и т.н., което означава отново дълги и тежки процедури, пречки от различен характер и административни тежести.