Арх. Константин Димов, РК на КАБ – Варна:

По-високите сгради да се обособяват в отделни зони

Ако трябва да се запази габаритът на даден град, високото строителство би могло да бъде решение на проблема, но смятам, че има и други алтернативи. Във Варна например има опити да се строят високи сгради, но те се правят пунктово, без да се разсъждава за устройството на целия град. Така на практика високата сграда, когато е единична, води със себе си други проблеми – инфраструктурата, липса на места за паркиране и т.н. Затова може би е по-добре да се обособят специални територии именно за такъв тип строителство. Винаги може да се говори за високи сгради, но опитът сочи, че градовете, които са построили такива, вече съжаляват за това. Аз съм за ограничаване на височината и за увеличаване на имотите, подходящи за такива обекти. Хората да имат по-голям интерес да се обединяват, да се събират в по-големи имоти, за да може да се строят нормални жилища. Така че промяната най-напред трябва да се случи в главите на собствениците. Те трябва да проумеят, че това е правилният начин, и да обединят усилия за създаването на нещо по-добро. А сега по-доброто означава единствено по-голяма печалба, а не по-добри жилища.

Арх. Виолета Бакунина, РК на КАБ – Стара Загора:

Ключът е в доброто устройствено планиране

Спасението от презастрояването се корени в доброто устройствено планиране. ОУП на градовете трябва да се правят така, че да не допускат презастрояване. Необходимо е те да създават една устойчивост за развитие – когато един инвеститор иска да строи и има добре разработен план, той да знае какви са възможностите на съответната територия и от самото начало да е наясно докъде може да стигне намерението му.

В момента много от общините разработват свои общи устройствени планове и това е добра стъпка по отношение на планирането. Именно тези планове представляват макрорамката на съответната територия и залагат устройствените й показатели. Те създават регламент за период от около 30 години напред и оставят увереност у инвеститора, че ако ОУП предвижда нещо, то със сигурност ще се случи независимо от решението на чиновниците. Изключително важно е, че Общият устройствен план създава устойчивост в намеренията на бизнеса.

Арх. Георги Долапчиев, студио „Архпойнт“, Бургас:

Свободните площи да не се усвояват повече

В почти всички български градове вече има презастрояване. Този процес се наблюдава не само в Пловдив, София, Варна и Бургас, а и в по-малките населени места. Затова най-важното е да се направят нови устройствени планове и градоустройствени схеми, като се помисли за създаването на повече зелени площи. Така донякъде би могъл да се реши проблемът. Към момента обаче не виждам какво може да се направи с вече построените сгради. При свършен факт каквито и действия да се предприемат, те няма да са ефективни, освенако въпросните обекти не бъдат съборени. Затова оттук насетне не бива да се допуска застрояването на поне останалите свободни площи. Нека празните терени да не се усвояват повече. Всичко е въпрос на политика. Вижте как един Амстердам например се справя с презастрояването и уплътняването на града. Там се правят паркинги по на 4 етажа, и то не за автомобили, а за велосипеди.

Арх. Любомир Бодуров, РК на КАБ – Хасково:

Трябва да се спазват нормативите

В България сме далеч от трудностите, с които се сблъскват хората в мегаполисите по света. Тук реално нямаме реален проблем с презастрояването. Българските градове са далеч от мащабите на големите градове по света. Имаме добре уредена нормативна база, която не позволява презастрояване. Проблемите идват, когато правилата се заобикалят. Но това е не само по отношение на архитектурата, а във всяка сфера от живота. Високото строителство е някакво решение и то е ефективно, когато има голямо струпване на хора на дадена територия. Това обикновено вдига цената на земята и се върви към икономически по-приемлив вариант – висок строеж. Като се има предвид демографията в България, е ясно, че у нас високо строителство не се налага. Населението на България намалява и не смятам, че е оправдано да се вдигат особено високи жилищни сгради. Друг е въпросът, че една сграда с височина от 205 метра тук я обявяваме за небостъргач, а по световните стандарти тя изобщо не попада в този клас обекти.

Арх. Величко Куртев, РК на КАБ – Пловдив:

Не е късно да ударим спирачка

Проблемът е, че откакто преминахме към пазарна икономика, започна да се проектира на парче. Това е в услуга на частния, а не на обществения интерес.

Не само като архитект, но и като гражданин ставам свидетел как в някои зони на Пловдив се стига до голямо повишаване на коефициента на интензивност на застрояването. Това води до проблеми с паркирането и трафика по улиците.

Не мислим стратегически, както Йосиф Шнитер е мислил преди повече от 100 години, затова залагаме във всяка зона със засилени инвестиционни намерения бомба със закъснител.

Проблемът стана много остър в районите на новотела, ул. „Победа“, от двете страни на бул. „България“, в района на църквата „Свети Георги“. Но не е късно поне да ударим спирачка, защото притеснителната тенденция продължава. Скоро четох за опит да се възроди идеята за строителство на един голям хотел върху археологическите останки до Понеделник пазара. Рисковете от такова инвестиционно намерение са известни – ще се скрие гледката към Стария Пловдив, ще се промени характерът на средата, ще се създадат изключително тежки комуникационни проблеми. Затова е добре да се стремим към създаване на вторични градски ядра.

Най-важното е проблемът да се оцени в цялата му тежест, но това, за съжаление, вече дълги години не се прави.

Арх. Ваня Караджова, РК на КАБ – Варна:

Варна има потенциал, затрудненията са най-вече в София

Във Варна, мисля, че нямаме проблеми с презастрояването. Градът има накъде да се развива, има свободни територии. Имаме и визията как това да се случва във времето. Факт е обаче, че на места се случва известно струпване на сгради, и това създава усещането за пренаселеност. Има райони, към които инвеститорският интерес е по-голям, и причината за това е наличието на комуникации. В същото време Варна разполага с достатъчно територии, които да не позволят градът да се задъха от строителство. Проблемът според мен е в София, която, както е тръгнала, ще стигне до Пазарджик, че може да прелее и към Пловдив. Това обаче са естествени процеси, които се влияят от много фактори – тук се намесват икономическите и миграционните процеси, обезлюдяването на територии и други. Презастрояването е въпрос, който трябва да решават мегаполисите. У нас ситуацията не е крайна. Има редица градове, които са с потенциал да се разрастват, без да се прави компромис с гъстотата и отстоянието на сградите.