Тухлите са най-древният строителен материал. Те са блокчета от изпечена глина, които се използват при зидането на носещи или преградни стени, и огради. В зависимост от предназначението й тухлата може да бъде плътна или с различни по форма кухини.

Първите тухли са използвани още преди 14 000 години пр. Хр. в Египет, в Йерихон край р. Йордан, в Индия, в Перу, и други части на света. Били са изсушавани на слънце тухли от глина и слама. Първите изпечени тухли, разкрити в Месопотамия, Пакистан и др., са от 4 000 година пр. Хр.

През 2000 година пр. Хр. за строежа на Вавилонската кула са използвани 85 милиона изпечени тухли. Многократно разрушавана, но и многократно съграждана, в този регион могат да се видят къщи, при чието изграждане са били използвани тухли от кулата.

За пръв път в Китай е използвана керамика за носещи елементи. Изкуството на производство на тухли в Западния свят е било разпространено от Древен Рим. От археологическите находки може да се съди за изключителното им майсторство в използването им за глинените сводове, виадукти и т.н.

Римски виадукт в Пловдив

През XII век  се оформят като центрове в Ломбардия, Франция и Германия за производство на керамика, която намира широко приложение от Романтизма през Готиката чак до Ренесанса. В северноевропейските страни като Холандия, Белгия, Скандинавия и Англия и до днес могат да се видят великолепни постройки от ръчно изработени тухли.

Машинното производство на тухли е започва в Англия, но Германия поставя нова епоха за производството им. Щрангпресата на берлинския фабрикант Шликейсен през 1854 г., както и  построената през 1865 г., но регистрираната през 1858 година като пруски и австрийски патент, рингова пещ са от огромно значение за последвалото разпространение на производството на тухли в Европа.

В средата на XVIII век по заповед на кралица Мария Терезия на Винерберг е построена пещ за тухли, в която през 1780 г. са произведени 1 милион тухли. През 1820 г. към това производство са били включени оше няколко фабрики. През 1849 г. предприятието е произвеждало 30 милиона тухли за зидария и 4 милиона облицовъчни (клинкерни) тухли. Две години след построяването на ринговата пещ работниците в тухларните на Винербергер са наброявали 10 000, с което Винербергер вече е било най-голямото предприятие в света. По същото време са правени и първите опити с пресите за тухли, довело до нарастване на производството до 225 милиона в края на века, което слага началото на прехода от ръчното към промишленото производство на тухли.

Най-старите тухли в България са от V в. пр. Хр. Запазени са тухлените сгради на Казанлъшката гробница, ротондата “Св. Георги”, църквата “Св. София”, църквите в Несебър и др. В началото на XX век в България започва изграждането на фабрики за тухли. След Втората световна война е построен първият модерен завод за тухли с рингова пещ, камерни сушилни и тунелни сушилни.

Тухлите са красиви. Тухлените зидове създават усещане за топлина, сигурност и уют. В днешния бетонов свят, класическата тухла е притисната от модерните материали, без обаче да е губи от ефективността или романтиката си.