КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция
Полезно


Градски ескизи 328: НЕ свързани мисли 1
Четвъртък, 22 Декември 2016 00:00
02

Градски ескизи 328

НЕ свързани мисли 1
 

Преди раждането на Вселената е невъзможно да мислим, нито за време, нито за място, нито за енергия или разум. Какво е било преди това, не знам.

Измамниците често изглеждат по-внушителни от истинските…...казва Лукиан, а, макар и нескромно, го потвърждавам.

  

По-добър град – по-добър живот!

Може ли териториалното устройство на България да е подобно на районите и характерните в тях къщи – старопланинска, камчийска, малко търновска, родопска, банскалийска, самоковска и други?

Архитектурата е едно от изкуствата, което се пренася във времето.

Тя е лицето на всякацивилизация и съществува най-дълго, в сравнение с всички други изкуства заедно, дори с писаното слово.

Възможно ли е развитие на сюрреализъм в архитектурата?

Ако да, би било уникално и забавно, впечатляващо, оживяващо града, човешко, смешно, интелигентно, майсторско и цветно, и шарено като живота. Опитах се да тръгна в тази посока - с конкурса за Истанбул… Има бъдеще!

Споделям казаното от арх. Ерик ван Егерат – вместо да строим поредният небостъргач трябва да се заемем с благоустройството на красивите градски площади и градини. Вложенията в красотата и уюта на градовете винаги се откупуват, като Ротердам, където със средстватa от градския бюджет бе направен скъп, но много интересен мост.

  

Смесването на расите е неестествено в днешните си размери. Това и Създателят е могъл да направи, но се е въздържал.

Дали се знае, че в България земното привличане е най-мощно? Затова вероятно, ние сме - все в робство или на дъното.

Колко много прилича, всичко около нас, на повърхността на блато –замряла, мръсна, гнусна кал, готова да те глътне...

В кошарата на народа бяха вкарани вълци. Бе ясно – какво ще последва!

Някои хора се противопоставят и не искат да бъдат клонирани. До кога? Други – продават всичко, дори сянката на душата си!

Михаил Петков / 2007 – 2016 г.

 

Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18
Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35
Градски ескизи 36. Конкретика.
Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/
Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa?
радски ескизи 39: Стига!
Градски ескизи 40: Южен парк
Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина
Градски ескизи 42: Без песен
Градски ескизи 43: Градът и движенията в него

Градски ескизи 44: Престиж
Градски ескизи 45: Размисли за интелигентността 1
Градски ескизи 46: Размисли за интелигентността 2
Градски ескизи 47: Размисли за интелигентността 3
Градски ескизи 48: Размисли за интелигентността 4
Градски ескизи 49: Размисли за интелигентността 5
Градски ескизи 50: Размисли за интелигентността 6
Градски ескизи 51: Размисли за интелигентността 7
Градски ескизи 52: Kняжеската градина
радски ескизи 53: Политическите паметници
Градски ескизи 54: Размисли за интелигентността 8
Градски ескизи 55: С паркоустройство не се прави градоустройство!
Градски ескизи 56: Размисли за интелигентността 9
Градски ескизи 57
Градски ескизи 58
Градски ескизи 59: Творци на истории и приказки
Градски ескизи 60: Хармония
Градски ескизи 61: Въобръжение
Градски ескизи 62. Времена, хора, градове 1
Градски ескизи 63. Времена, хора, градове 2
Градски ескизи 64. Времена, хора, градове 3
Градски ескизи 65. Страх 1
Градски ескизи 66. Страх 2
Градски ескизи 67. Страх 3
Градски ескизи 68. Паметта на града.
Градски ескизи 69. Многообразие на видовете 1
Градски ескизи 70. Многообразие на видовете 2
Градски ескизи 71. Многообразие на видовете 3
Градски ескизи 72. Многообразие на видовете 4
Градски ескизи 73. Многообразие на видовете. Преображение 1
Градски ескизи 74. Преображение 2
Градски ескизи 75. Преображение 3
Градски ескизи 76. Преображение 4
Градски ескизи 77: Галилея
Градски ескизи 78: И няма край
Градски ескизи 79: Творци на бъдеще
Градски ескизи 80: Писмо до СОС и Кмета на София
Градски ескизи 81: Вкусът на детството
Градски ескизи 82: Въплъщение
Градски ескизи 83: Гладът на града
Градски ескизи 84: Лудостта на града
Градски ескизи 85: Лъжлив и измамен град
Градски ескизи 86: Защо? (1)
Градски ескизи 87: Защо? (2)
Градски ескизи 88: Защо? (3)
Градски ескизи 89: Защо? (4)
Градски ескизи 90: Защо? (5)
Градски ескизи 91: Размисли за трансмутацията
Градски ескизи 92. Страх 4
Градски ескизи 93: Сънят на града
Градски ескизи 94: Светлина и сянка
Градски ескизи 95: Злото на урбанизирания човек
Градски ескизи 96: Без шанс
Градски ескизи 97: Спомени
Градски ескизи 98: Интуитивни мисли
Градски ескизи 99: Маски
Градски ескизи 100: Южен парк 2
Градски ескизи 101: Гербът на банката
Градски ескизи 102: Човек и буболечка
Градски ескизи 103: Maщабът на града 3
Градски ескизи 104: Maщабът на града 4
Градски ескизи 105: Политически паметници 2
Градски ескизи 106: Наследство
Градски ескизи 107: Величие
Градски ескизи 108: Истина ли е?
Градски ескизи 109: Власт и Обич
Градски ескизи 110: Наслада и Утре
Градски ескизи 111: Колко много
Градски ескизи 112: Колко много 2
Градски ескизи 113: Цивилизацията на Европa 1
Градски ескизи 114: Цивилизацията на Европa 2
Градски ескизи 115: Цивилизацията на Европa 3
Градски ескизи 116: Заразата на самохвалството 1
Градски ескизи 117: Цивилизацията на Европa 4
Градски ескизи 118: Sofiasko
Градски ескизи 119: Дар от съдбата
Градски ескизи 120: Деца и внуци
Градски ескизи 121: Обединението не прави силата!
Градски ескизи 122: Мир
Градски ескизи 123: И аз
Градски ескизи 124: Заразата на самохвалството 2
Градски ескизи 125: Живот в града
Градски ескизи 126: Инерция
Градски ескизи 127: Преселения
Градски ескизи 128: Още за ЦГЧ
Градски ескизи 129: Бъдещето на градовете
Градски ескизи 130: Страх 5
Градски ескизи 131: Страх 6
Градски ескизи 132: Страх 7
Градски ескизи 133: Размисли за града и архитектурата 1
Градски ескизи 134: Размисли за града и архитектурата 2
Градски ескизи 135: Размисли за града и архитектурата 3
Градски ескизи 136: Размисли за града и архитектурата 4
Градски ескизи 137: Размисли за града и архитектурата 5
Градски ескизи 138: Водата на града
Градски ескизи 139: Kражбата на Божия служител
Градски ескизи 140: Чалга в градската архитектура
Градски ескизи 141: Някой ме закриляше
Градски ескизи 142: Напуши ме смях
радски ескизи 143: Tворчеството на човека
Градски ескизи 144: Колко много 3
Градски ескизи 145: Колко много 4
Градски ескизи 146: Aсансьор
Градски ескизи 147: Градска бъркотия
Градски ескизи 148: Канибали... или ескиз за непочтеността
Градски ескизи 149: Черно и бяло
Градски ескизи 150: Сурикати
Градски ескизи 151: Глобализация
Градски ескизи 152: Политически паметници 3
Градски ескизи 153: За хората и обществото – от вчера и днес
Градски ескизи 154: Лидери
Градски ескизи 155: Кой е творецът?
Градски ескизи 156: Семки и бонбонки
Градски ескизи 157: R.I.P. Тери Пратчет
Градски ескизи 158: Проклет да си!
Градски ескизи 159: Гнусливи сравнения
Градски ескизи 160: Затъмнение
Градски ескизи 161:Скици
Градски ескизи 162: Oбяснение, но не в любов
Градски ескизи 163: Колко много 5
Градски ескизи 164: Скици 2
Градски ескизи 165: Честито
Градски ескизи 166: Задушница
Градски ескизи 167: Наглост
Градски ескизи 168: Легенди 1
Градски ескизи 169: Легенди 2
Градски ескизи 170: Легенди 3
Градски ескизи 171: Скица за арх. Сава Бобчев
Градски ескизи 172: Колко много 6
Градски ескизи 173: Колко много 7
Градски ескизи 174: Колко много 8
Градски ескизи 175: Колко много 9
Градски ескизи 176: Градоустройството на София - 1
Градски ескизи 177: Градоустройството на София - 2
Градски ескизи 178: Градоустройството на София - 3
Градски ескизи 179: Услугата
Градски ескизи 180: Проект “Долен Дунав - Рейн” - Европейска интеграция
Градски ескизи 181: Архитект Кирил Бойчев
Градски ескизи 182: In memoriam, in honorem
Градски ескизи 183: Спомени 2
Градски ескизи 184: Вината на Сара
Градски ескизи 185: Скици 3
Градски ескизи 186: Ние с живота
Градски ескизи 187: Забележки към Създателя
Градски ескизи 188: Форма
Градски ескизи 189: Скици 4
Градски ескизи 190: Светът на буболечките
Градски ескизи 191: Красота
Градски ескизи 192: Желание
Градски ескизи 193: Сенки
Градски ескизи 194: Сенчестите хора
Градски ескизи 195: Красота 2
Градски ескизи 196: Изгревът
Градски ескизи 197: Скици 5
Градски ескизи 198: Човек и пространство
Градски ескизи 199: Звуци в ухото
Градски ескизи 200: Мармалад
Градски ескизи 201: Изисквания за приличие
Градски ескизи 202: Урбанистични перспективи
Градски ескизи 203: Шести септември!
Градски ескизи 204: Възпитание на вкус
Градски ескизи 205: Гениалност
Градски ескизи 206: Копай тук!
Градски ескизи 207: Отново за София
Градски ескизи 208: В този град Ловеч...
Градски ескизи 209: Изборът
Градски ескизи 210: Да не ви дреме!
Градски ескизи 211: Експериментът
Градски ескизи 212: Решение
Градски ескизи 213: Обич
Градски ескизи 214: Архитект ли е, не ми го хвали!
Градски ескизи 215: В страната на чудесата*
Градски ескизи 216: Ако...
Градски ескизи 217: Фантастични илюзии
Градски ескизи 218: Ценности
Градски ескизи 219: Окрадена Сердика, обрулена София!
Градски ескизи 220: Празни съдове
Градски ескизи 221: Ексхибиционизъм 1
Градски ескизи 222: Ексхибиционизъм 2
Градски ескизи 223: Деградация или глобализация?
Градски ескизи 224: Преображение 5
Градски ескизи 225: Уфологичен проект
Градски ескизи 226: Уфологичен проект 2
Градски ескизи 227: Вяра и…невяра 1
Градски ескизи 228: Вяра и…невяра 2
Градски ескизи 229: А сега, накъде?
Градски ескизи 230: Клише
Градски ескизи 231: Казах го преди време
Градски ескизи 232: Отново за София 2
Градски ескизи 233: Отново за София 3
Градски ескизи 234: Отново за София 4
Градски ескизи 235: Преображение 6
Градски ескизи 236: Безусловна подкрепа!
Градски ескизи 237: Вяра и…невяра 3
Градски ескизи 238: Поглед към човека и мястото, в което живее
Градски ескизи 239: Гражданинът
Градски ескизи 240: Селянинът
Градски ескизи 241: Бих живял ...
Градски ескизи 242: Сграда на годината
Градски ескизи 243: Кръговрати
Градски ескизи 244: Бялата брада
Градски ескизи 245: Все някой, някога ще вдене!
Градски ескизи 246: Хора и богове
Градски ескизи 247: Пластелини или странностите човешки
Градски ескизи 248: Под един покрив
Градски ескизи 249: Искам
Градски ескизи 250: Скици 6
Градски ескизи 251: Скици 7
Градски ескизи 252: Проект "Раковски"
Градски ескизи 253: Заедно и подчинени
Градски ескизи 254: Под един покрив 2 - Етноси
Градски ескизи 255: Искам 2
Градски ескизи 256: Кристо
Градски ескизи 257: Водата
Градски ескизи 258: Запек
Градски ескизи 259: Мислим ли и….. ако да, какво правим?
Градски ескизи 260: С.Е.М.!!
Градски ескизи 261: С.Е.М. 2!!
Градски ескизи 262: Красота и ум
Градски ескизи 263: Блато
Градски ескизи 264: Красота и ум 2
Градски ескизи 265: Грозно, по-грозно …… малоумно!
Градски ескизи 266: Глупост
Градски ескизи 267: От незнание ли, от глупост ли ...
Градски ескизи 268: Смяна
Градски ескизи 269: Пророци
Градски ескизи 270: Участвай в битката, стани победител!
Градски ескизи 271: Разочарование
Градски ескизи 272: Метафора
Градски ескизи 273: Неочаквана еманципация
Градски ескизи 274: Симеон Антипа
Градски ескизи 275: Зависимост и хибридация
Градски ескизи 276: Зависимост и хибридация 2
Градски ескизи 277: Зависимост и хибридация 3
Градски ескизи 278: Самочувствие
Градски ескизи 279: Бързо и бавно
Градски ескизи 280: Вчера и днес
Градски ескизи 281: Приказен град 1...или легенди под моста над Осъм
Градски ескизи 282: Приказен град 2
Градски ескизи 283: Приказен град 3 - София
Градски ескизи 284: Приказен град 4 - Ловеч
Градски ескизи 285: Има и още … ориентири за бъдещето
Градски ескизи 286: Утре 1 - Война на расите
Градски ескизи 287: Утре 2 - Война на расите
Градски ескизи 288: Утре 3 - Война на расите
Градски ескизи 289: От утре 4
Градски ескизи 290: От утре 5
Градски ескизи 291: От утре 6
Градски ескизи 292: От утре 7
Градски ескизи 293: Раждането на боговете
Градски ескизи 294: На Пловдив му изгоря културата!
Градски ескизи 295: Развитие
Градски ескизи 296: Боза, бозааа-а-а-а-а, пийте боза!
Градски ескизи 297: Обикновени, семпли, невзрачни
Градски ескизи 298: Призив
Градски ескизи 299: Пълна липса
Градски ескизи 300: Всякога – и вчера, и днес!
Градски ескизи 301: Самочувствие и възпитание
Градски ескизи 302: На опашка
Градски ескизи 303: От изключително значение
Градски ескизи 304: Градски движения 2
Градски ескизи 305: Проекти за бъдещето
Градски ескизи 306: Пълна липса 2
Градски ескизи 307: Пълна липса 3
Градски ескизи 308: Разлики и сравнения 1
Градски ескизи 309: Разлики и сравнения 2
Градски ескизи 310: Разлики и сравнения 3
Градски ескизи 311: Заедно
Градски ескизи 312: Нищо ново
Градски ескизи 313: Намерено незнание
Градски ескизи 314: С надежда
Градски ескизи 315: Лунна светлина 1
Градски ескизи 316: Лунна светлина 2
Градски ескизи 317: Лунна светлина 3
Градски ескизи 318: Лунна светлина 4
Градски ескизи 319: Лунна светлина 5
Градски ескизи 320: Лунна светлина 6
Градски ескизи 321: Урбанистични промени 1
Градски ескизи 322: Малко преди Коледа 2016 | 1
Градски ескизи 323: Малко преди Коледа 2016 | 2
Градски ескизи 324: Урбанистични промени 2
Градски ескизи 325: Урбанистични промени 3
Градски ескизи 326: Бъдещето на Балканите 1

 

 

 

 

 

 

 
Отмениха решението за продажба на военен имот в столичния район „Младост”
Четвъртък, 22 Декември 2016 00:00
01

Теренът от 11,5 дка ще бъде предоставен за озеленяване, обекти за спорт и развлечения.

Правителството в оставка отмени решението си от 4 ноември т. г., с което беше дадено съгласие за извършване на продажба на имот - частна държавна собственост, предоставен за управление на Министерството на отбраната. Теренът от 11,5 дка в район „Младост" в София ще бъде предоставен по съответния ред на Столична община за реализиране на озеленяване, обекти за спорт, развлечения и социално-културни дейности.

В началото на месеца министър-председателят в оставка Бойко Борисов настоя министърът на отбраната в оставка Николай Ненчев да внесе предложение за решение, с което да бъде отменено даденото съгласие за продажба на имот, предоставен за управление на Министерството на отбраната (МО). Решението касае имот в София с отпаднала необходимост за МО и на Българската армия, чиято данъчна оценка надхвърля 500 000 лв. Имотът се намира в ж. к. „Младост 3" и представлява терен, застроен с 5 сгради с обща застроена площ 944 кв. м.  

Прието беше и решение за намаляване на капитала на „Национална спортна база" ЕАД чрез обезсилване на акции на стойност, съответстваща на стойността на правото на собственост върху имот от 7,5 дка в столичния район „Красно село". Теренът е в района на конната база в местността „Славия" и ще бъде прехвърлен безвъзмездно на Столична община за изграждане на ново метродепо за престой, ремонт и обслужване на влаковете. Депото е включено като самостоятелен подобект при строителството на третата метролиния в София.

На община Черноочене беше прехвърлено правото на собственост върху седем поземлени имота с обща площ 4,2 дка, намиращи се на нейна територия. Решението позволява да бъде реализирано изграждането на местен общински път от Комунига през Женда, язовир „Боровица", Безводно до разрушения участък при км 19+880.

В полза на община Плевен беше учредено право на прокарване върху поземлени имоти за изграждане на ВиК мрежа на с. Ясен. Проектът е част от интегрирания воден цикъл Плевен - Долна Митрополия.

Правителството одобри и допълнителни разходи и трансфери по бюджетите на ведомства и общини в размер на 9,687 млн. лв. Средствата са за сметка на преструктуриране на разходите по централния бюджет за 2016 г.

По бюджетите на общини са разчетени 4,187 млн. лв. Те ще бъдат използване за реализиране на инфраструктурни проекти, свързани приоритетно с ремонт на общинска пътна и улична мрежа и с подобряване на водоснабдителната система на територията на редица населени места.

Правителството прие решение за отчуждаване на части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, необходими за изграждането на междусистемната газова връзка Гърция-България. Терените се намират в землищата на селата Великденче, община Джебел, Седловина, община Кърджали, Стамболийски и Мандра, община Хасково, Голямо Асеново, община Димитровград, и Загоре, община Стара Загора, област Стара Загора. Средствата за обезщетение на собствениците на засегнатите частни имоти се осигуряват от Проектна компания „IСGB" АД, която е създадена за да реализира и експлоатира обекта.

Ще бъдат отчуждени и две части (с обща площ 490 кв. м) от частен имот в землището на Харманли, който ще бъде засегнат от изграждането на АМ „Марица" при пътен възел „Тополовград". Отчуждителната процедура се извършва от Агенция „Пътна инфраструктура".

Двете решения може да бъдат обжалвани по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването им на заинтересованите лица.

 
Източник: http://citybuild.bg
 
Ново място в града с дизайн от Funkt
Сряда, 21 Декември 2016 00:00

В Mátzalo на ул. "Парчевич" 48 можеш да нарисуваш различни керамични съдове в дизайн, който ти харесва. FUNKT ARCHITECTS са създали светло, изчистено и удобно пространство за тази цел.

01
02
03
04
05
06
07
08
09
10
11
12
13
 
Източник: http://citybuildhome.bg
 
Колибка в гората с модерен дизайн
Сряда, 21 Декември 2016 00:00
01

Кой не би искал да избяга в малка модерна колибка в гората, където да се радва на природата и спокойствието? Да, но строителството на вила обикновено не излиза чак без пари, ако искаш да ти е уютно и приятно. Невсеки вид строителство излиза скъпо. Тази колубка, например, притежава супер модерен дизайн и в същото време е построена за доста приемлива цена. Тя е дело на фирмата Prentiss Balance Wickline Architects. Къщичката се намира в близост до вашингтон, САЩ и е доста приемлива не само като цена, а и като гледки и екологичен отпечатък върху околната следа.

Колибката е създадена за двойка, която иска да избяга от забързания живот в Сиатъл, а 79 кв. м. площ са напълно достатъчни за прекарването на незабравими уикенди и ваканции. Къщичката е изработени от прости материали в минималистичен дизайн, за да може строителството да се вмести в малкия бюджет на семейството. Бетонната основа дава стабилност на иначе тънките стени, изградени от панели, а покривът е изработен от метал.

Отвътре хижата е разделена на две части. Едната е хол от отворен тип със столова и кухня, а в северната си част прелива в тераса, разкриваща много красив пейзаж. Спалнята, банята, коридор и вход са поставени в другата част. Интериорът включва стени в дървесен цвят, печка на дърва и много естествена светлина, която да изпълва добре помещенията.

02
03
04
05
06
07
08
09
10
 
Източник: http://1kam1.com/
 
Апартамент с площ 33 квадратни метра в Гьотеборг
Вторник, 20 Декември 2016 00:00

Той е оформен по добрите традиции на скандинавския стил в светла гама с използване на тъмни акценти, при това всеки сантиметър е помислен рационално.

Дългото помещение има един източник на естествена светлина - прозорец-врата, като планирането е такова, че тя достига до другия му край.

01
02
03
04
05
06
 
Източник: http://citybuildhome.bg
 
Къде е балансът между застрояване и озеленяване?
Вторник, 20 Декември 2016 00:00
01

Арх. Жеко Тилев, РК на КАБ – София-град:

Градът има нужда от всички компоненти, за да се развива

Проблемът не е само за отделен район на София, той е принципен. Ретроспективно при „Младост“ е насложена и реституцията. Тя е извършена по начин не да се подобри градската среда, а да се реализира печалба. Допуснати са драстични нарушения с обявяването на част от парковете в пустеещи земи или пасища. Това, че е незаконно е проблем на правосъдната система, който сега се превръща в градоустройствен.

Но по-важен от въпроса колко да е озеленяването е какъв вид да е то. У нас той в голяма степен е деформиран. Паркостроители и озеленители чисто спекулативно коментират и темата за устойчивото развитие, и процентите озеленяване. А градът има нужда от всички свои компоненти, за да се развива нормално. Преди години водещо беше мисленето за осигуряване на големи междублокови пространства, сега – за уплътняване. Големият град, за да е ефективен, върви към оптимизиране на застрояването. Добрата практика в чужбина е намаляването на зелените площи да се компенсира с прекрасно поддържани паркове. А при нас кварталните градинки са буренясали, с отъпкана трева, превърнати в паркинги. Но формално се водят зелени площи…

Абсурд е в голям град като София да се иска 60% застрояване и 40% озеленяване. От една страна, потенциалът на парцела няма да се реализира, а от друга – инвеститорите няма да вложат парите си . И как се постъпва в този случай? Правят се некоректни и реално неизпълними планове за озеленяване, за да се спази законът.

Има и такъв парадокс – по нашите норми озеленяването на улици не влиза в процента общо озеленяване. Няма нормативна уредба за покривно и фасадно озеленяване и в различните градове се прилага различна практика. Защо тогава са тези проценти?

Ланд. арх. Даниела Стайкова, РК на КАБ – София:
Време е да се актуализират остарелите устройствени планове

Без да съм запозната в детайли с казуса, но след разговори с колеги архитекти смятам, че част от проблема, който се оформи в столичния кв. „Младост“, е свързан със самите устройствени планове. Те са работени преди години, тогава са били предлагани за обществено обсъждане, но не е имало реакция за един или друг терен. Може би преди десетилетия хората не са били толкова чувствителни на тема презастрояване, защото реално не е имало строителство в такива мащаби, както сега. Впоследствие картината се променя, на места по комплексите се случва реституция и след това се проявява инвеститорски интерес. Вината не е в хората, които искат да строят. София в годините стана мегаполис и продължава да расте. Всички тези хора имат нужда от места, в които да живеят, те искат дом.
От своя страна, и тези, които вече са закупили апартаменти и населяват жилищните квартали, са в правото си да се радват на слънце, на паркове, на детски площадки и на зеленина. Затова трябва да се търси баланс между желаното и възможното реално да се случи. За мен този баланс ще дойде след актуализиране на устройствените планове. Така ще се вземе най-обективно решение къде и какво да се строи и къде да не се пипа.
Иначе като ландшафтен архитект аз съм категорично за повече озеленяване, за оформяне на зони за релакс и една по-добра жизнена среда в градовете. Добре е да се отдели финансов ресурс за облагородяване на междублоковите пространства, мисля, че и самите хора имат желание и потребност от това. Само че задачата за това трябва да се възлага на професионалисти. Добре е озеленяването да се прави с концепция. Да не се допуска пред една кооперация да се веят палми, защото някой от живеещите там ги харесва, а пред друга да се направи езеро, защото така са решили съседите.

Арх. Борислав Загорски, РК на КАБ – София-град:

Положението в Студентски град е 6 пъти по-зле от това в „Младост“

Трудно ми е да изразя категорично мнение, тъй като най-напред няма ясна дефиниция на думата „презастрояване“. По принцип под този термин се разбира насищането на една територия с повече обитатели, отколкото тя може да поеме със своята инфраструктура. И сами разбирате, че и в столицата със сигурност има такива зони, при положение че толкова години никой не е развивал инфраструктурата както се полага. По този показател цяла София е презастроена. Иначе един град може да се развива или по хоризонтала, или по вертикала. Големите градове обикновено се разширяват по вертикала, т.е. позволява се все по-високо застрояване и максимално уплътняване на скъпата земя в центъра. Съответно всяка община гледа да си създаде и необходимата инфраструктура – транспорт, метро и т.н. По-малките градове пък, където има повече площ и по-евтина земя, могат да си позволят да растат по хоризонтала докъдето си поискат. И винаги съм се чудил кой е по-правилният модел за София. Защото всяко нарастване отнема земя, но от друга страна, тази земя не се ползва. Повечето колеги са на мнение, че специално за случая в „Младост“ по-скоро подбудите са политически, отколкото да съществува някакъв реално голям проблем. Има много по-лошо изглеждащи квартали, където обаче няма кой да протестира, затова и никой не им обръща внимание. Например положението в Студентски град е 6 пъти по-зле от гледна точка на строителството в зони, където е имало идея преди това за някакво градоустройство.

Това, което на мен ми стана ясно дотук, е, че единственото нередно нещо в цялата история с „Младост“ е как се е случила навремето приватизацията, с която са придобити тези имоти. Това обаче не е архитектурен проблем, а по-скоро съдебен. Отношение по въпроса трябва да вземе прокуратурата. Иначе архитектите са си свършили работата така, както са им я възложили. И устройствените планове, и другите неща – всичко е издържано законово. Оттам нататък, ако достатъчно голям брой хора решат, че не искат нещо, то няма сила, която да ги спре, независимо от закона и конституцията. По сега действащите закони обаче всичко изглежда нормално.

 
Източник: http://stroitelstvoimoti.com
 
Градски ескизи 327: Отново за НОВА териториално устройствена схема на РБна
Понеделник, 19 Декември 2016 00:00
01

Градски ескизи 327

Отново за НОВА териториално устройствена схема на РБ
 

Отново разсъждавам за съвременното териториално устройство на страната …

или още размисли към материала „Нова териториално-устройствена схема на България“, публикуван в бюлетин на САБ., а приетата и действаща схема, коментирах в „Градски ескизи“ 41

Непрекъснато се питам, дали има, все още, знаещи, можещи и действащи колеги-експерти в България, практикуващи в областта на регионалното развитие на страната? Има ли работещи в областта на устройството на страната, което е задължено да подкрепи нейното ново икономическо, политическо и административно управление? Има ли експерти, които притежават, не само ум, а и знания, и опит, добит през годините на ежедневната им работа с разнообразните проблеми, необходими при създаване на структурите за управление, особено нужни й днес?

Знам, че съществува цяло министерство, но там няма, кого да попитам, освен един, чието име изниква, в съзнанието ми, а не някой от вземащите решения, тъй като те, очевидно, познават повърхностно проблемите, иначе, отдавна да са предложили тяхното решение. Не са и задължени, тъй като са политическите лица на институцията. Знания трябва да притежават всички следващи нива, но за съжаление, са изключително малко, най-много – един! Съществува и национален институт, който се занимава с тези проблеми, но колегите от него проектираха, по-точно пре-проектираха, досега действащата териториална схема, чието “поведение“, влияние и ползи, не одобрявам. Смятам, че проектът е реанимирана форма на отминало териториално управление, свързано с други икономически условия и, заради това, не би могла да отговаря на съвременните икономически отношения в страната, не е в тяхна помощ, която е основната му цел.

Предлагам на държавната власт да приеме проект на нивата на съвременното мислене / на ЕК / за регионалното й управление. То е необходимо, защото окрупнява и свива, раздутото и ненужно, сега действащото, териториално, и само площно, деление на страната.

Предлагам територията й да се окрупни до 3 / три / региона, плюс София. Проектът е близък до предложенията, които направих, преди години и ще спомогне за административните действия, които трябва да се извършат първоначално, за да се откаже управлението от използване на остарялото социалистическо териториално райониране - на малки и неефективни регионални форми, подчинени и свързани, единствено с употребата на качествата на един неин компонент – териториалните граници и площ! Отдавна, някои от планираните територии са безлюдни и без поминък - зони, чиито живот бе продължен, в състояние на реанимация, което е ярко доказателство за недалновидност при проектирането и неефективност при използването на действащата схема, сдобила се, напълно незаслужено и фалшиво с определението – пространствена! Състоянието води да имитация и упадък на целите и задълженията й! Тоест – тя е в тежест на икономиката на страната, вместо да стимулира развитието и прогреса й!

Очаквано, остарялата комбинация от области / бившите окръзи /, а в последствие - заедно и с изникналите от нищото икономически зони /?/, не би могла да обслужва пълнокръвно територията на съвременната държава - от различен икономически и политически тип! Най-малкото, защото е свързан с кардинално различни, териториални и пространствени, икономически, политически, корпоративни, културни и цивилизационни форми, и отношения?

Опитът – да се продължи действието на социалистическото планово и централизирано регионално деление, основано, единствено - на териториален принцип, не-зачитащо действията, влиянията и зависимостите на реалния живот, най-общо казано, са обречени на неуспех, а несъстоятелността му е очевидна! Териториалното планиране на държавата трябва, задължително, да спомага за нейния просперитет, а не да обслужва некадърната и ниско образована администрация, която няма и визия за работата си! То трябва да открива и стимулира развитието на функциониращите индустриални, икономически и финансови дейности или тези, които ще потърсят развитието си, на нейната територия! Задавам и следващият, твърде зависим въпрос - защо не се оптимизира работата на огромната администрация, най-малкото, за да се помогне за промяна в растежа на страната? Нямам отговор.

Очевидно, икономически и политически, страната и народа живеят още с миналото си, нищо, че, уж се разделиха с него! В миналото са и колегите, проектирали възприетата схема!

Нейният обхват и форми на действие не са в хармония с икономическата действителност, и поради това, тя не би могла да подкрепя тяхното развитие, дори смятам, че е териториална и пространствена форма, спъваща и без това „куция кон“ на икономиката ни.

Ролята и необходимостта от подходящо пространствено регионално деление на страната се заключава, в най-важното му задължение – да подкрепя, да поддържа, да спомага развитието на, абсолютно всички, човешки дейности, в която и да е точка, на нейното пространство! Иначе, е излишна и несправедливо консумираща ресурси, в чието създаване не участва, дори – ограничава, с вредното си и безсмислено съществуване! Заради това, е нужна промяна, която да улесни управлението на държавата и да предизвика растеж, необходим на всички! Ако, някой иска да й помогне.

Предлагам МРРБ да се раздели на две малки - Министерство на пътищата и истинско Министерство на регионалното развитие, което да се занимава основно с дейността, афиширана в абревиатурата му! Вярвам знаете, че държавата изпитва крещяща нужда – всеки да си гледа работата, от която разбира, а не да имитира такава?!

………………………………………

Изпратих писмо. Отговориха ми. Мина много време, а реално нещата не се променят и видимо не са добри. Продължават да са също, толкова фалшиви, колкото бяха!

ТУК - части от писмата и от отговорите –

Михаил Петков / ноември 2016 г.

Уважаеми колеги,

съжалявам за смущенията, които причиних с моето писмо, на регулярната Ви работа. Моля, за извинение!

Целта му не беше да получа становището Ви, относно качествата на действащата схема, а да покажа, че може и трябва да се мисли и проектира, и по друг, също професионален, начин. Изложил съм го в текста, който Ви изпратих и, който би трябвало да се препрочита добронамерено, защото материята, с която работите, е трудна и важна. Накратко ще кажа, че териториалното планиране с НКПР би трябвало да е следствие и израз на синтеза от възможностите, влиянията и зависимостите на всички човешки дейности и отношения, които имат потенциала да се случат на територията на държавата ни, и е крайният им продукт.

Предлагах схема от 4 европейски региона и София. Не твърдя, че съм прав, но съм убеден в изостаналостта на използваната. Разбира се, тя ще се ползва до тогава, докато не започне да пречи. Това разбиране, според мен, прозира в думите на министър Павлова. Очевидни са и смущенията при синхронизиране на работата, в тази област, с ЕС и ЕК. Вероятно, нещо ще трябва да се надстрои или кардинално промени. На Ваше разположение съм. Вярвам, изказвайки мнението си, че не съм засегнал професионалното Ви честолюбие. Ако, така сте го почувствали, приемете искрените ми извинения. Желая Ви здраве. / мп

…………………………………

Написах този текст и прикачих отговора на МРРБ, осем месеца след предложението ми, за да може, сами да си направите изводите. Няма да коментирам причините за предложението ми, нито разсъжденията в отговора. Моля, четете и внимателно анализирайте.

Михаил Петков / 12.11.2016 г.

 

Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18
Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35
Градски ескизи 36. Конкретика.
Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/
Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa?
радски ескизи 39: Стига!
Градски ескизи 40: Южен парк
Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина
Градски ескизи 42: Без песен
Градски ескизи 43: Градът и движенията в него

Градски ескизи 44: Престиж
Градски ескизи 45: Размисли за интелигентността 1
Градски ескизи 46: Размисли за интелигентността 2
Градски ескизи 47: Размисли за интелигентността 3
Градски ескизи 48: Размисли за интелигентността 4
Градски ескизи 49: Размисли за интелигентността 5
Градски ескизи 50: Размисли за интелигентността 6
Градски ескизи 51: Размисли за интелигентността 7
Градски ескизи 52: Kняжеската градина
радски ескизи 53: Политическите паметници
Градски ескизи 54: Размисли за интелигентността 8
Градски ескизи 55: С паркоустройство не се прави градоустройство!
Градски ескизи 56: Размисли за интелигентността 9
Градски ескизи 57
Градски ескизи 58
Градски ескизи 59: Творци на истории и приказки
Градски ескизи 60: Хармония
Градски ескизи 61: Въобръжение
Градски ескизи 62. Времена, хора, градове 1
Градски ескизи 63. Времена, хора, градове 2
Градски ескизи 64. Времена, хора, градове 3
Градски ескизи 65. Страх 1
Градски ескизи 66. Страх 2
Градски ескизи 67. Страх 3
Градски ескизи 68. Паметта на града.
Градски ескизи 69. Многообразие на видовете 1
Градски ескизи 70. Многообразие на видовете 2
Градски ескизи 71. Многообразие на видовете 3
Градски ескизи 72. Многообразие на видовете 4
Градски ескизи 73. Многообразие на видовете. Преображение 1
Градски ескизи 74. Преображение 2
Градски ескизи 75. Преображение 3
Градски ескизи 76. Преображение 4
Градски ескизи 77: Галилея
Градски ескизи 78: И няма край
Градски ескизи 79: Творци на бъдеще
Градски ескизи 80: Писмо до СОС и Кмета на София
Градски ескизи 81: Вкусът на детството
Градски ескизи 82: Въплъщение
Градски ескизи 83: Гладът на града
Градски ескизи 84: Лудостта на града
Градски ескизи 85: Лъжлив и измамен град
Градски ескизи 86: Защо? (1)
Градски ескизи 87: Защо? (2)
Градски ескизи 88: Защо? (3)
Градски ескизи 89: Защо? (4)
Градски ескизи 90: Защо? (5)
Градски ескизи 91: Размисли за трансмутацията
Градски ескизи 92. Страх 4
Градски ескизи 93: Сънят на града
Градски ескизи 94: Светлина и сянка
Градски ескизи 95: Злото на урбанизирания човек
Градски ескизи 96: Без шанс
Градски ескизи 97: Спомени
Градски ескизи 98: Интуитивни мисли
Градски ескизи 99: Маски
Градски ескизи 100: Южен парк 2
Градски ескизи 101: Гербът на банката
Градски ескизи 102: Човек и буболечка
Градски ескизи 103: Maщабът на града 3
Градски ескизи 104: Maщабът на града 4
Градски ескизи 105: Политически паметници 2
Градски ескизи 106: Наследство
Градски ескизи 107: Величие
Градски ескизи 108: Истина ли е?
Градски ескизи 109: Власт и Обич
Градски ескизи 110: Наслада и Утре
Градски ескизи 111: Колко много
Градски ескизи 112: Колко много 2
Градски ескизи 113: Цивилизацията на Европa 1
Градски ескизи 114: Цивилизацията на Европa 2
Градски ескизи 115: Цивилизацията на Европa 3
Градски ескизи 116: Заразата на самохвалството 1
Градски ескизи 117: Цивилизацията на Европa 4
Градски ескизи 118: Sofiasko
Градски ескизи 119: Дар от съдбата
Градски ескизи 120: Деца и внуци
Градски ескизи 121: Обединението не прави силата!
Градски ескизи 122: Мир
Градски ескизи 123: И аз
Градски ескизи 124: Заразата на самохвалството 2
Градски ескизи 125: Живот в града
Градски ескизи 126: Инерция
Градски ескизи 127: Преселения
Градски ескизи 128: Още за ЦГЧ
Градски ескизи 129: Бъдещето на градовете
Градски ескизи 130: Страх 5
Градски ескизи 131: Страх 6
Градски ескизи 132: Страх 7
Градски ескизи 133: Размисли за града и архитектурата 1
Градски ескизи 134: Размисли за града и архитектурата 2
Градски ескизи 135: Размисли за града и архитектурата 3
Градски ескизи 136: Размисли за града и архитектурата 4
Градски ескизи 137: Размисли за града и архитектурата 5
Градски ескизи 138: Водата на града
Градски ескизи 139: Kражбата на Божия служител
Градски ескизи 140: Чалга в градската архитектура
Градски ескизи 141: Някой ме закриляше
Градски ескизи 142: Напуши ме смях
радски ескизи 143: Tворчеството на човека
Градски ескизи 144: Колко много 3
Градски ескизи 145: Колко много 4
Градски ескизи 146: Aсансьор
Градски ескизи 147: Градска бъркотия
Градски ескизи 148: Канибали... или ескиз за непочтеността
Градски ескизи 149: Черно и бяло
Градски ескизи 150: Сурикати
Градски ескизи 151: Глобализация
Градски ескизи 152: Политически паметници 3
Градски ескизи 153: За хората и обществото – от вчера и днес
Градски ескизи 154: Лидери
Градски ескизи 155: Кой е творецът?
Градски ескизи 156: Семки и бонбонки
Градски ескизи 157: R.I.P. Тери Пратчет
Градски ескизи 158: Проклет да си!
Градски ескизи 159: Гнусливи сравнения
Градски ескизи 160: Затъмнение
Градски ескизи 161:Скици
Градски ескизи 162: Oбяснение, но не в любов
Градски ескизи 163: Колко много 5
Градски ескизи 164: Скици 2
Градски ескизи 165: Честито
Градски ескизи 166: Задушница
Градски ескизи 167: Наглост
Градски ескизи 168: Легенди 1
Градски ескизи 169: Легенди 2
Градски ескизи 170: Легенди 3
Градски ескизи 171: Скица за арх. Сава Бобчев
Градски ескизи 172: Колко много 6
Градски ескизи 173: Колко много 7
Градски ескизи 174: Колко много 8
Градски ескизи 175: Колко много 9
Градски ескизи 176: Градоустройството на София - 1
Градски ескизи 177: Градоустройството на София - 2
Градски ескизи 178: Градоустройството на София - 3
Градски ескизи 179: Услугата
Градски ескизи 180: Проект “Долен Дунав - Рейн” - Европейска интеграция
Градски ескизи 181: Архитект Кирил Бойчев
Градски ескизи 182: In memoriam, in honorem
Градски ескизи 183: Спомени 2
Градски ескизи 184: Вината на Сара
Градски ескизи 185: Скици 3
Градски ескизи 186: Ние с живота
Градски ескизи 187: Забележки към Създателя
Градски ескизи 188: Форма
Градски ескизи 189: Скици 4
Градски ескизи 190: Светът на буболечките
Градски ескизи 191: Красота
Градски ескизи 192: Желание
Градски ескизи 193: Сенки
Градски ескизи 194: Сенчестите хора
Градски ескизи 195: Красота 2
Градски ескизи 196: Изгревът
Градски ескизи 197: Скици 5
Градски ескизи 198: Човек и пространство
Градски ескизи 199: Звуци в ухото
Градски ескизи 200: Мармалад
Градски ескизи 201: Изисквания за приличие
Градски ескизи 202: Урбанистични перспективи
Градски ескизи 203: Шести септември!
Градски ескизи 204: Възпитание на вкус
Градски ескизи 205: Гениалност
Градски ескизи 206: Копай тук!
Градски ескизи 207: Отново за София
Градски ескизи 208: В този град Ловеч...
Градски ескизи 209: Изборът
Градски ескизи 210: Да не ви дреме!
Градски ескизи 211: Експериментът
Градски ескизи 212: Решение
Градски ескизи 213: Обич
Градски ескизи 214: Архитект ли е, не ми го хвали!
Градски ескизи 215: В страната на чудесата*
Градски ескизи 216: Ако...
Градски ескизи 217: Фантастични илюзии
Градски ескизи 218: Ценности
Градски ескизи 219: Окрадена Сердика, обрулена София!
Градски ескизи 220: Празни съдове
Градски ескизи 221: Ексхибиционизъм 1
Градски ескизи 222: Ексхибиционизъм 2
Градски ескизи 223: Деградация или глобализация?
Градски ескизи 224: Преображение 5
Градски ескизи 225: Уфологичен проект
Градски ескизи 226: Уфологичен проект 2
Градски ескизи 227: Вяра и…невяра 1
Градски ескизи 228: Вяра и…невяра 2
Градски ескизи 229: А сега, накъде?
Градски ескизи 230: Клише
Градски ескизи 231: Казах го преди време
Градски ескизи 232: Отново за София 2
Градски ескизи 233: Отново за София 3
Градски ескизи 234: Отново за София 4
Градски ескизи 235: Преображение 6
Градски ескизи 236: Безусловна подкрепа!
Градски ескизи 237: Вяра и…невяра 3
Градски ескизи 238: Поглед към човека и мястото, в което живее
Градски ескизи 239: Гражданинът
Градски ескизи 240: Селянинът
Градски ескизи 241: Бих живял ...
Градски ескизи 242: Сграда на годината
Градски ескизи 243: Кръговрати
Градски ескизи 244: Бялата брада
Градски ескизи 245: Все някой, някога ще вдене!
Градски ескизи 246: Хора и богове
Градски ескизи 247: Пластелини или странностите човешки
Градски ескизи 248: Под един покрив
Градски ескизи 249: Искам
Градски ескизи 250: Скици 6
Градски ескизи 251: Скици 7
Градски ескизи 252: Проект "Раковски"
Градски ескизи 253: Заедно и подчинени
Градски ескизи 254: Под един покрив 2 - Етноси
Градски ескизи 255: Искам 2
Градски ескизи 256: Кристо
Градски ескизи 257: Водата
Градски ескизи 258: Запек
Градски ескизи 259: Мислим ли и….. ако да, какво правим?
Градски ескизи 260: С.Е.М.!!
Градски ескизи 261: С.Е.М. 2!!
Градски ескизи 262: Красота и ум
Градски ескизи 263: Блато
Градски ескизи 264: Красота и ум 2
Градски ескизи 265: Грозно, по-грозно …… малоумно!
Градски ескизи 266: Глупост
Градски ескизи 267: От незнание ли, от глупост ли ...
Градски ескизи 268: Смяна
Градски ескизи 269: Пророци
Градски ескизи 270: Участвай в битката, стани победител!
Градски ескизи 271: Разочарование
Градски ескизи 272: Метафора
Градски ескизи 273: Неочаквана еманципация
Градски ескизи 274: Симеон Антипа
Градски ескизи 275: Зависимост и хибридация
Градски ескизи 276: Зависимост и хибридация 2
Градски ескизи 277: Зависимост и хибридация 3
Градски ескизи 278: Самочувствие
Градски ескизи 279: Бързо и бавно
Градски ескизи 280: Вчера и днес
Градски ескизи 281: Приказен град 1...или легенди под моста над Осъм
Градски ескизи 282: Приказен град 2
Градски ескизи 283: Приказен град 3 - София
Градски ескизи 284: Приказен град 4 - Ловеч
Градски ескизи 285: Има и още … ориентири за бъдещето
Градски ескизи 286: Утре 1 - Война на расите
Градски ескизи 287: Утре 2 - Война на расите
Градски ескизи 288: Утре 3 - Война на расите
Градски ескизи 289: От утре 4
Градски ескизи 290: От утре 5
Градски ескизи 291: От утре 6
Градски ескизи 292: От утре 7
Градски ескизи 293: Раждането на боговете
Градски ескизи 294: На Пловдив му изгоря културата!
Градски ескизи 295: Развитие
Градски ескизи 296: Боза, бозааа-а-а-а-а, пийте боза!
Градски ескизи 297: Обикновени, семпли, невзрачни
Градски ескизи 298: Призив
Градски ескизи 299: Пълна липса
Градски ескизи 300: Всякога – и вчера, и днес!
Градски ескизи 301: Самочувствие и възпитание
Градски ескизи 302: На опашка
Градски ескизи 303: От изключително значение
Градски ескизи 304: Градски движения 2
Градски ескизи 305: Проекти за бъдещето
Градски ескизи 306: Пълна липса 2
Градски ескизи 307: Пълна липса 3
Градски ескизи 308: Разлики и сравнения 1
Градски ескизи 309: Разлики и сравнения 2
Градски ескизи 310: Разлики и сравнения 3
Градски ескизи 311: Заедно
Градски ескизи 312: Нищо ново
Градски ескизи 313: Намерено незнание
Градски ескизи 314: С надежда
Градски ескизи 315: Лунна светлина 1
Градски ескизи 316: Лунна светлина 2
Градски ескизи 317: Лунна светлина 3
Градски ескизи 318: Лунна светлина 4
Градски ескизи 319: Лунна светлина 5
Градски ескизи 320: Лунна светлина 6
Градски ескизи 321: Урбанистични промени 1
Градски ескизи 322: Малко преди Коледа 2016 | 1
Градски ескизи 323: Малко преди Коледа 2016 | 2
Градски ескизи 324: Урбанистични промени 2
Градски ескизи 325: Урбанистични промени 3
Градски ескизи 326: Бъдещето на Балканите 1

 

 

 

 

 

 
Нов олимпийски стадион в Токио съчетава дървесина и жива растителност
Понеделник, 19 Декември 2016 00:00

Въпреки трудното си начало, новият олимпийски стадион в Токио – дело на Кенго Кума – най-накрая навлезе в етапа на изграждане, за да бъде готов до 2020 г. Рендерите за проекта, който е на стойност 1,5 милиарда долара, показват лек и ефирен стадион, покрит с красива решетка от дървени лайсни – направени от литвеница. Такива дървени решетки често могат да се видят в традиционната японска архитектура.

01

Новият стадион ще покаже респект към традиционния японски дизайн с тази дървена конструкция, която се състои от „плетка“ от летви и традиционно може да се види в японските храмове и пагоди. Според първоначалните описания на проекта, голяма част от сградата ще бъде изградена от сглобяеми модули. Тя ще е стратегически структурирана сетака, че да сведе до минимум нуждата от отопление и охлаждане на разходите.

02

Първоначално проектът за стадиона бе възложен на Заха Хадид, чиято визия включваше много екологични функции, които да бъдат вградени чрез реконструкция в съществуващия вече стадион в града, превръщайки го в модерно съоръжение с влечатляващ флуиден дизайн. Поради нарастващите разходи обаче, както и местните протести срещу дизайна, министър-председателят на Япония Шиндзо Абе в крайна сметка отказа проекта на Хадид за 2 милиарда долара в полза на визията на Кенго Кума.

03
 

Рендери: Kengo Kuma
Източник: https://greentech.bg/

 


Страница 10 от 595
Copyright © 2019 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions